СКРИТОТО ЗНАНИЕ
В пещерата на познанието
Книгата "Езотерични школи и мистични учения" е едно изключително задълбочено произведение, което въвежда мисълта в нови полета – не просто мисловни, те са духовни, казва публицистът Петко Атанасов
Редактор: / 1983 Прочита 1 Коментара
Д-р Илко Семерджиев и Петко Атанасов на представяне на "Езотерични школи и мистични учения" част 1 от Ваклуш Толев (Снимка: Асен Великов)
"Езотерични школи и мистични учения" част 1 е отново на книжния пазар. Тя е втория том от популярната трилогия "История и теория на религиозните учения".
Базирана е върху лекциите в пловдивския и софийски университети на Ваклуш Толев и е посветена на окултните учения от предхристиянската епоха - кришнизъм, херметизъм, орфизъм, питагоризъм и кабала. В нея Ваклуш Толев представя и Великите посветени, преносители на това скрито знание: Кришна, Хермес, Орфей, Питагор...
"Корицата на книгата е много символична, това е пещерата на посвещението. Великите посветени ни очакват в тази пещера и ни помагат по пътя. Огънят е запален, въпросът е "Има ли пътници". Защото, както казват, учителите се появяват само тогава, когато ученикът е готов."
Д-р Илко Семерджиев - министър на здравеопазването в периода 1999 - 2001 г.:
Д-р Илко Семерджиев (Снимка: Пламен Герасимов)
"С Ваклуш най-напред се запознах задочно. Намерих неговата книга "История на религиите" в книжарница. Прочетох я и останах смаян. Казах си, че трябва да намеря този човек и да поговоря с него. Намерих начин, запознах се с него. Започнахме да си говорим по най-различни теми.
Особено интересни бяха разговорите ни по проблемите на духовността. Ваклуш е изключително задълбочен в своите съждения и в същото време изключително извисен.
Ваклуш Толев (Снимка: Николай Василев)
Той казва нещо изключително съществено за страданието - че то е развитие. То е един механизъм за израстване - слабите души падат от ударите на страданието, но силните изкачват неговите стъпала и достигат големи висоти. Както всъщност е направил самият Ваклуш, който цели 12 години е по политическите затвори и в лагера Белене, но е успял от страданието да направи стълбица към небето. И се е изкачил по тази стълбица до най-високите ѝ стъпала.
Има една много хубава сентенция, която казва "Ако не виждаш изход, тръгни навътре". Той е тръгнал навътре. Когато тялото му е било затворено, духът му не е бил ограничен. Затова в тази книга, освен представяне на мистични школи и учения, присъстват и неговите съждения за тях, неговите добавки, където вижда, че нещата са останали незавършени, докосвайки се до най-големите им дълбочини.
Д-р Илко Семерджиев (Снимка: Николай Василев)
Едно уникално откритие на Ваклуш е концепцията му за духовната еволюция, пулсирана от Духовни вълни. Самият факт някой да успее да улови цялата тази картина, означава, че съзнанието му е изключително широко и той гледа много от високо. При това, успява и да я свали и поднесе на език достъпен за масовата публика.
Така че ние да знаем всъщност къде се намираме, какво се случва и да изградим светоглед. Защото който няма светоглед, няма компас за света и не знае откъде идва и накъде отива, не знае и къде е. А когато не можем да си отговорим на тези въпроси, ние сме листенца, отронени от вятъра, от голямото Дърво на Живота.
Всъщност голямата заслуга на Ваклуш е точно това - той ни дава картината на света в неговото развитие. И не само картина от този физически свят, който е много добре изучен от учените, но и от онзи свят, който предхожда физическия и е наречен причинен свят.
Много хора имат предразсъдъци и когато чуят окултно се смущават. Нека кажем ясно - "окултно" не означава някаква тайна или конспирация. Тя означава нещо скрито от хора, които нямат способността и възможността да разберат едно знание. Скрито е, защото те могат да злоупотребят или да го употребят не по предназначение.
Ето защо всички големи фигури, описани в книгата, а и самият Ваклуш, първо минават през нравствено изграждане и израстване, за да могат да стигнат до тази чистота, която ще им позволи да възприемат знанието от високите етажи на духовността."
Петко Атанасов, публицист:
Петко Атанасов (Снимка: Пламен Герасимов)
"Книгата "Езотерични школи и мистични учения" е едно изключително задълбочено произведение, което си струва да бъде прочетено, защото въвежда мисълта в нови полета - не просто мисловни, те са духовни.
Според мен Ваклуш Толев следва делфийската максима "познай себе си, за да познаеш боговете и вселената". И всъщност всичко това, което е вътре в тази книга, целият му подход към отделните личности и школи като доктрини, представлява едно влизане навътре в себе си.
Той разказва това, което вижда отвътре. И те затова носят тази странна окраска и затова носят тази невъзможност за дефиниране, защото те не представляват външен поглед към разглежданата материя. Те представляват разказа на неговото вътрешно Аз как той разбира всички тези прояви на човешкия Дух.
Книгата на Ваклуш представлява една провокация към хората, които вече са се качили на малко по-високо ниво и на които им трябва малко, за да могат да качат още поне едно стъпало."
Владимир Левчев, поет преводач на "Бхагавадгита":
Владимир Левчев (на преден план) Снимка: Пламен Герасимов
"Като един от преводачите на "Бхагавадгита" бях много щастлив, че Ваклуш Толев ползва моя превод от 1989 г. "Бхагавадгита" съдържа цялата философия и учение на Кришнизма, което е разгледано и в "Езотерични школи и мистични учения".
Най-силно ме впечатли едно изречение от тази книга: "Кришна, Хермес и Христос са един и същи бисер в различни исторически времена".
Това е много интересно, на пръв прочит звучи странно, обаче като помисли човек - Кришна е богочовек, Христос също е богочовек. Кришна всъщност е аватар на Вишну, но също така той е роден като човек, при това служи на принц Арджуна, и води неговата колесница двата коня (на разума и емоциите, както пояснява Ваклуш) в една битка, но тази битка е символична, вътрешна битка с пороците ни, които си обичаме като роднини.
Ардужна е егото, а колесничарят Кришна е божественият атман-брахман.
В "Бхагавадгита" се срещат идеи, които звучат християнски - за любовта, за това да действаме без да искаме плодовете от действията си, за себепожертването като път към самоусъвършенстване. Пътят към Голгота, според Ваклуш Толев, не е само носене на личния ни кръст, а път към Възкресението и път на самоусъвършенстване за човека, който е бог в развитие.
Кришнизъм, херметизъм, орфизъм, питагоризъм, кабала - в тях Ваклуш Толев от една страна синтезира най-важното в тези учения, но от друга ги вписва в своето собствено учение като стъпки в духовната еволюция на човечеството."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}