ВЪВ ВРЕМЕТО НА COVID-19

"Утре ли е вече?" пита в новата си книга Иван Кръстев

Вижте ексклузивен откъс от последната книга на световноизвестния политолог, която ще излезе на 28 май едновременно в 19 държави

Редактор: Иван Кръстев / 27 май 2020 / 14:01 2924 Прочита 22 Коментара

Dir.bg публикува ексклузивен откъс от последната книга на световноизвестния политолог Иван Кръстев "Утре ли е вече?". Тя ще излезе на 28 май едновременно в 19 държави, а премиерата ѝ в България е на 28 май.

У дома, но в различни стаи

Отдалече коронавирусът изглежда егалитарен. За разлика от болести като холерата той не се прицелва само в гъсто населените с бедни хора градски жилища със замърсени водоизточници. Вирусът не дискриминира, а атакува и бедни, и богати. По-внимателният поглед обаче ни кара да преосмислим това виждане. Вирусът е покосил общества, разкъсвани от различен вид неравенство, а първите данни от САЩ убедително показват, че доходите и расата играят важна роля за това кой ще умре. Както твърди Стивън Холмс, пандемията подчертава неравномерното "разпределение на опасността" в обществото - насочено надолу движение към гроба, - а не просто неравномерното разпределение на ресурсите и на шансовете за движение нагоре.

Още

Емоционално от Георги Господинов: Когато се събудим в свят без коронавирус

Коронавирусът не се отнася еднакво към всички, но той усилва представата, макар и не реалността, че всички живеем в един и същ свят. За разлика от последната рецесия този път богатите и влиятелните не могат просто да си вземат парите и да заминат. Летищата са затворени и елитът няма авариен изход. Когато върлува епидемия, няма разлика между така наречените от британския коментатор Дейвид Гудхарт "хора от всякъде" и "хора от някъде". Коронавирусът постави всички на обща територия и този път "хората от всякъде" отчаяно търсят своето някъде. Само че да живееш в един и същ свят не означава да живееш в споделен или в справедлив свят. В нормално време елитите имат възможност да пътуват. Във времето на COVID-19 те имат възможност да си стоят у дома.

В класическия кошмар на двайсети век ядрена война заплашва да унищожи всички едновременно. В случая с коронавируса обаче младите европейци, които безразсъдно решават да се повеселят заедно по време на пандемия, рискуват да се разболеят за кратко време, докато за техните родители, баби и дядовци има вероятност да умрат. В този смисъл пандемията прилича на климатичните промени - тя е глобално бедствие, което засяга всички нас по различен начин.

Ако тероризмът представлява асиметрична заплаха, то коронавирусът поражда асиметрични страхове. Френският социолог Бруно Латур има убедително обяснение защо политици като Доналд Тръмп отричат екзистенциалната заплаха на климатичните промени. Не че са слепи за проблема или нямат доверие на науката - притеснява ги твърдението, че или всички ще оцелеем, или всички ще загинем, защото базовата им политическа интуиция е, че играта е с нулев резултат: за да оцелеят някои хора, други трябва да умрат. Те отхвърлят либералния интернационализъм, защото той твърди, че световното сътрудничество ще спаси всички.

Сходна логика откриваме в реакцията им спрямо COVID-19. Точно както климатичните промени засягат места и хора по различен начин поради тяхното географско местоположение, така и COVID-19 разграничава според "предварително съществуващи условия" - като това да си чернокож или беден в САЩ.

Още

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Възрастовата специфика на боледуването оказва силно влияние върху динамиката на поколенията. В дебатите относно рисковете от климатичните промени младите критикуват поколението на родителите си за липсата на сериозно отношение към бъдещето. Коронавирусът обръща тази динамика: по-възрастните членове на обществото са по-уязвими и се чувстват застрашени от нежеланието на младите да променят начина си на живот. Ако кризата продължи дълго, този междупоколенчески конфликт ще се засили.

В същото време социалното дистанциране помага да си представим как живеят нашите родители, баби и дядовци - "останали вкъщи" е техният начин на живот отпреди пандемията. В разговор с майка ми осъзнах, че още преди нея тя е прекарвала повечето си време у дома в страх от смъртта, с надежда лекарите да са добри специалисти и, подобно на всички баби, в очакване да се обадят внуците ѝ.

Макар че COVID-19 е много по-опасен за заразените възрастни хора, всъщност по-младото поколение ще бъде най-силно засегнато от икономическите последици на пандемията. Един поразителен доклад от Съединените щати, публикуван неотдавна, показва, че 52% от хората на възраст под четиресет и пет години или са изгубили работата си, или са били принудени да излязат в отпуск, или работят с намалено работно време заради пандемията.

Само преди десет години по-младото поколение на Запад пострада от финансовата криза. Сега милениалите в Южна Европа ще преживеят две големи кризи още преди трийсет и петата си година. Четиресет процента от младите италианци и половината от младите испанци са били без работа в средата на последното десетилетие. Изследователи в Съединените щати започват да говорят за "поколение К", като "К" означава коронавирус. Това е поколението, което ще бъде формирано от сегашната пандемия, независимо дали представителите му в момента са новородени, деца, студенти или хора на първата си работа. Това поколение може да отрасне в условията на катастрофална рецесия.

COVID-19 не просто закрепи и засили съществуващите социални и политически различия, а създаде нови. Когато правителствата по цял свят решиха да въведат карантина, наблюдателите побързаха да отбележат, че "социалното дистанциране" за мнозина е присъщ на средната класа лукс. Други решиха, че става дума за нещо съвсем различно: лозунг, популярен сред десните протестиращи срещу карантината, гласи: "Социално дистанциране = комунизъм". Обществото също така се раздели на хора, които работят на първа линия, и онези, които могат да работят от дома си. Популярната идея за тестване за антитела и издаване на имунизационни паспорти се ползва със силната подкрепа на бизнеса, защото обещава по-скорошно отваряне на икономиката. Това обаче също ще раздели обществото на две отчетливи групи: онези, които могат да се придвижват свободно, без да представляват опасност за околните, и другите, които ще се смятат за високорискови. Няма да е учудващо, ако компаниите предпочетат да назначават хората с антитела.

Още

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Когато обществата започнат да обсъждат своята стратегия за излизане от карантината, единият вариант, обмислян във Великобритания и на други места, е младите да поставят началото - да се започне с отваряне на училищата, а след това на работа да се върнат по-младите хора, за които е по-слабо вероятно да преболедуват сериозно евентуална зараза с коронавирус.

Някои политически експерти предлагат премахването на ограниченията за двайсет и няколко годишните, които не живеят с родителите си, като такава мярка би освободила около 4,2 милиона души. Появи се шегата, че политиката "първо младите" може да доведе до изискване за "максимална възраст за употреба на алкохол по кръчмите". Всички тези политики създават победители и победени, а ако ограниченията поради COVID-19 продължат достатъчно дълго, те ще предизвикат прекрояване на нашите общества.

Още