ПРЕМИЕРА
Темата на новия брой на ЛИК е целувката между кино и литература в лицето на фестивала Синелибри
Новият ноемврийски брой бе представен от Кирил Вълчев, доц. Георги Лозанов, Яница Христова, Жаклин Вагенщайн, Георги Господинов, проф. Божидар Манов, както и от десетки коренспонденти на БТА в страната
125 Прочита 0 Коментара
Доц. Георги Лозанов, Яница ХРистова и генералният директор на БТА Кирил Вълчев и Жаклин Вагенщайн, която се включи с видеовръзка (Снимка: Милена Стойкова/ БТА)
В зала "Максим" в БТА бе представен ноемврийският брой на списание ЛИК, посветен на кино-литературния фестивал Синелибри. На събитието присъстваха журналисти, общественици и културни дейци.
В представянето на броя участие взеха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, главният редактор на ЛИК доц. Георги Лозанов, отговорният редактор на ЛИК Яница Христова. В разговора се включи дистанционно във видеовръзка и директорката на фестивала Жаклин Вагенщайн.
Изданието на Българската телеграфна агенция проследява развитието на форума от неговото създаване през 2015 г. до юбилейното му десето издание.
Броят на списание ЛИК беше представен паралелно и в пресклубовете на Българската телеграфна агенция (БТА) в страната и чужбина.
"Представяме един фестивал, който казват, че няма аналог в света. Фестивал, който обединява две изкуства - киното и литературата", посочи Кирил Вълчев. Той отбеляза, че хартиеният вариант на списанието се изпраща до над 300 културни институции в България, а електронното издание на "ЛИК" може да бъде четено свободно в интернет страницата на БТА.
"Синелибри" не е артхаус фестивал, центриран върху себе си, а е фестивал, който се обръща към публиката и търси връзката с нея. Това каза създателят, директор и селекционер на кино-литературния форум Жаклин Вагенщайн.
"Благодарение на вашите думи и внимание усещам как все повече "Синелибри" се очертава на картата на света. Разбира се, това е било и наша цел, още от самото създаване на фестивала. Той действително е единственият по рода си", каза още тя. По думите ѝ това е "предимно кинофестивал", който отдава голяма почит на литературата, не само с факта, че показва адаптации, но и с това, че кани писатели, представя книги. Според Вагенщайн форумът е оценен "както от по-будната публика, която търси по-широки хоризонти, както и от по-масовата публика".
По думите на главния редактор на изданието доц. Георги Лозанов благодарение на "Синелибри" идват големи имена от литературата и киното, които доказват, че съвременната култура няма национални граници: "Живеем в един друг режим на диалог и взаимодействие и затова имаме възможността да разкажем как това става конкретно в един фестивал.
На представянето се включиха и писателят Георги Господинов и кинокритикът проф. Божидар Манов, които споделиха също техните визии и възприятия за връзката между киното и литературата.
"Когато преди около 30 години Рони Вагенщайн създаде издателство "Колибри" в едно дюкянче на улица "Солунска", това "Колибри" искаше да има своето продължение. И ето, че доведе до "Синелибри". Нямаше как да се случи иначе, защото във фундамента на киното е заложено онова, което е в стихията на разказваческото умение", обясни кинокритикът Божидар Манов.
Синелибри наистина се опря преди всичко върху екранизациите - книги, които са отишли на екрана. Има хиляди такива примери. Шедьоврите не са чак толкова много, но предостатъчно, за да съществуват като самостоятелен огромен раздел в историята на литературата и в историята на киното.
Да не забравяме, че и до днес изкушените кинематографисти, кой знае защо, когато разкадроват и правят своите епизоди, продължават с друга сцена. Защо? Защото са наследили драматургическото действие от античния театър. Няма как да бъде иначе.
Георги Господинов и проф. Божидар Манов (Снимка: Милена Стойкова/ БТА)
Интуитивно са го усещали всички в историята на кинематографията - и автори, и режисьори, и теоретици. Чак едва в началото на 20-и век Ричиото Канудо - малко известен, но гениален италиански теоретик, създава термина "Седмото изкуство", допълни още проф. Манов.
Той се върна към мемоарите на Луис Бунюел. Според спомени на детето Бунюел пред екрана е заставал един господин с дълга показалка, който носи гордото име експликадор или обяснител. Той сочел с показалка и казвал: "Това е графът, това е прислужницата, това е синът на графа. Той закача прислужницата, но баща му не разрешава". "И на хората им става ясно. Ето как литературата помага на киното. Този експликадор е един визуален писател и обяснител, както означава думата на испански. Днес киното може не само да обяснява.
"Този фестивал прави очевидно онова, което някак си винаги е съществувало - тази връзка между кино и литература. Моята дисертация е върху киното и литературата през 30-те и 40-те години. Още тогава може да се види колко двете медии са задължени една на друга - как литературата влиза в киното, и как киното стъпва на литературата.
Защото киното е най-младото изкуство. В началото е книгата и словото, и през тези кинематографични неща, които словото може да създаде, киното продължава нататък", каза писателят Георги Господинов. В рамките на събитието той каза и че има покани към "Времеубежище" от продуценти в чужбина, но все още се водят преговори.
Кинокритикът проф. Божидар Манов (Снимка: Милена Стойкова/ БТА)
"И двете изкуства - литературата и киното, се раждат в пълен мрак. Само в мрака на киносалона чудото е възможно, тоест, трябва да има мрак, за да може по този лъч, който идва, да минава киното и онова, което се случва. Същият мрак има и при писането на литература. Това е мракът в главата на писателя", каза още Герги Господинов.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}