Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Светът е на ръба на катастрофа. Една любовна история е на косъм от огромен скандал (откъс)

НОВА КНИГА

Светът е на ръба на катастрофа. Една любовна история е на косъм от огромен скандал (откъс)

"Пропаст" е роман от Робърт Харис за политика, война и еротична обсесия

"Пропаст" от Робърт Харис Източник: Издателство "Обсидан"

Още "Ана. Приказка за климата и околната среда" от  Юстайн Гордер (откъс)

"Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер (откъс)

Двайсет и шест годишната Вениша Стенли, интелигентна, дръзка и отегчена аристократка, има връзка с министър-председателя на Великобритания Х. Х. Аскуит. Влюбен в нея, шейсет и една годишният премиер споделя държавни и военни тайни при срещите им и в писмата, които ѝ пише всеки ден.

Докато Аскуит въвлича страната във война с Германия под влиянието на Уинстън Чърчил и други политици, млад служител на разузнаването започва да разследва изтичането на секретни документи. Изведнъж една любовна интрига се превръща в проблем за националната сигурност и заплашва да промени хода на историята.

"Пропаст" е роман за политика, война и еротична обсесия, в която историческите факти и автентичните писма на премиера са умело преплетени с художествена измислица.

Робърт Харис (р. 1957) е британски писател, известен най-вече с историческите си романи. Завършва литература в Кеймбридж, а след това работи като журналист в различни медии, сред които Би Би Си, "Обзървър" и "Сънди Tаймс".

Започва да пише документална проза в началото на 80-те години, но става популярен с първата си художествена творба - "Фатерланд" (1992).

Филми са правени по общо 7 от книгите на Робърт Харис - "Фатерланд", "Енигма", "Архангел", "Сянката", "Мюнхен", "Офицер и шпионин" и най-новата филмова адаптация е на "Конклав". Филмът вече има 6 номинации за наградите "Златен глобус" и 11 за "Изборът на критиците".

Романите на Харис са преведени на 40 езика.

"Пропаст" е на Издателство ОБСИДИАН, излзe на 16 януари 2025 г. Преводът е на Милко Стоименов, а художественото оформление е Николай Пекарев 

Източник: Издателство "Обсидан"

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

 "Пропаст" от Робърт Харис - откъс

Още Изискана наслада със сборник с разкази от Бохумил Храбал (откъс)

Изискана наслада със сборник с разкази от Бохумил Храбал (откъс)

"Беше четвъртък, късно утро в началото на юли 1914 г. Млада жена с влажна черна коса и дълги крака вървеше по Оксфорд Стрийт в посока от Серпентината в Хайд Парк към "Марлебоун". В едната си ръка държеше капела от кремав лен, а в другата - все още мокър бански костюм и копринени чорапи, навити на топка и пъхнати в морскосиня плажна кърпа.

Макар очевидно да бързаше, младата жена не подтичваше - тротоарите бяха нагорещени от слънцето, по тях сновяха твърде много минувачи, а и не обичаше да изглежда напрегната и запъхтяна. И все пак крачеше бързо, висока и стройна, вдигнала глава и така устремена напред, че повечето хора инстинктивно се отдръпваха от пътя ѝ.

Малко след дванайсет часа тя свърна по Мансфилд Стрийт и пред нея изникна великолепна къща в джорджиански стил, лондонската резиденция на нейните родители.

От отсрещната страна на улицата пощальонът, който правеше обедната си обиколка, тъкмо бе застанал на стъпалата пред друга внушителна къща с бяла фасада и двойна врата и търсеше нещо в чантата си.

С малко късмет младата жена щеше да пристигне точно навреме.

Още "Високо" от Владимир Николов с официална премиера на 9 януари (откъс)

"Високо" от Владимир Николов с официална премиера на 9 януари (откъс)

Тя пресече улицата, поздрави пощальона, заобиколи го, изкачи стъпалата пред широката входна врата и се озова в душния летен сумрак на фоайето.

Пощата лежеше в телената кошничка, закачена под процепа на вратата.

Младата жена извади познатия плик секунди преди от вътрешността на къщата да се появи прислужник, който да отнесе пощата на баща ѝ. Тя скри писмото в капелата си, връчи на прислужника останалата част от кореспонденцията и тръгна нагоре по стълбите. Едва бе изкачила половината стъпала, когато от салона долетя гласът на майка ѝ лейди Шефилд:

- Как беше на басейна, миличка?
- Божествено! - отвърна младата жена, без да забавя крачка.

Затвори вратата на стаята си, пусна на пода нещата, които държеше, метна капелата на тоалетката, съблече роклята си през главата и се хвърли на леглото.

Легнала по гръб, тя вдигна плика с двете си ръце.

Г-ца Вениша Стенли
Мансфилд Стрийт №18,
Портланд Плейс, Лондон

Пъхна показалец под ъгъла на капачето, разкъса плика и извади един-единствен лист дебела хартия, сгънат на две и с дата от същия ден.

2 юли 1914 г.

Още "Поема за бохема" от Димитър Шумналиев - роман за разноликата съдба на едно поколение (откъс)

"Поема за бохема" от Димитър Шумналиев - роман за разноликата съдба на едно поколение (откъс)

Тази сутрин съм в далеч по-добро разположение на духа благодарение най-вече на теб. Надявам се да не съм ти развалил настроението вчера. Ти беше толкова мила и отзивчива и ми помогна както винаги. Благодаря ти от цялото си сърце. Предполагам, че в този момент плуваш някъде в компанията на лейди Скот. А мен ме очаква поредният скучен ден, включително аудиенция при Краля в 16:30 ч. Отолайн ме покани на вечеря, затова може и да успея да те зърна поне за миг... Бог да те благослови, скъпа.

Писмото не беше подписано. Напоследък беше станал по-предпазлив и не споменаваше нито нейното, нито своето име.

Вениша го прочете отново. Той очакваше незабавен отговор и щеше да се изнерви, ако не го получеше, макар от раздялата им вчера да не се бе случило нищо интересно. Тя отнесе писмото до тоалетката, седна, огледа без особен интерес лицето си в огледалото и извади лист хартия. Разви капачката на автоматичната си писалка, замисли се за миг и започна да пише бързо.

Току-що се прибрах след доста освежаващо плуване в Серпентината с Катлийн. Признавам, че апатичният ми бруст изобщо не може да се сравнява с нейния енергичен кроул. Трябва да отбележа, че общувахме цял час, без тя да спомене покойния си съпруг или Южния полюс.

Истински рекорд, нали? Водата беше приятно хладна, макар да имаше твърде много хора. Какво лято! Горещо като преди три години. Толкова съм щастлива, че те намирам в по-ведро настроение. Не се съмнявам, че ще се справиш с Ирландския въпрос, колкото и заплетен да е. Ти винаги се справяш. Скъпи, не мога да дойда у Отолайн тази вечер, тъй като обещах на Едуард и Казака да се включа в техния вечерен круиз от "Уестминстър" до Кю Гардънс. Знаеш, че предпочитам да прекарам това време с теб. Ще се видим утре.

С цялата ми любов

Бързото писане не се отрази на характерния ѝ стилен калиграфски почерк, красив и ясен, излязъл сякаш от печатарска преса. Тя също не подписа писмото.

Подухна лекичко още влажното мастило, написа адреса - До министър-председателя, Даунинг Стрийт №10, Лондон, - залепи марка от едно пени и повика Едит, своята надеждна и дискретна прислужница от германско-швейцарски произход. През 1914 г. пощенските служби в Лондон разнасяха кореспонденцията дванайсет пъти дневно. Премиерът щеше да получи писмото ѝ още същия следобед. 

...

Още Любовта в "Седемте кожи на Естер Уайлдинг" от Холи Рингланд (откъс)

Любовта в "Седемте кожи на Естер Уайлдинг" от Холи Рингланд (откъс)

На следващата сутрин Диймър започна работа рано-рано. В 8 ч., както обикновено, пристигна пощальонът на своя велосипед, влезе вътре с купчина писма, излезе, поздрави го с кимване и си тръгна. Диймър изчака той да се скрие от погледа му и се промъкна във фоайето. Пощата беше оставена на масичката до гонга. Наоколо нямаше никого. Прегледа набързо писмата.

Дузина от тях бяха адресирани до лорд и лейди Шефилд, три до госпожа Хенли, две до госпожа Пиърс-Сироколд и пет до Вениша. Той разпозна почерка върху едно от тях: името и адресът ѝ бяха изписани със същия характерен почерк, който беше видял в онази книжарница. Диймър прибра внимателно писмото в джоба си.

Той изчака останалите градинари да допият сутрешния си чай и да се върнат на работа, преди да отиде в бараката. Запали примуса и когато чайникът завря, поднесе плика над парата. Хартията беше дебела и качествена, но след минута пликът започна да се отлепва. Диймър взе кутия с лепило от рафта, увери се, че дворът е празен, и притича до сеновала.

В плика имаше две бланки от Даунинг Стрийт №10, сгънати наполовина. Той ги извади внимателно, като ги държеше с върховете на пръстите си. Бяха осем страници плътен сбит текст. Писмото започваше със Скъпа моя. Той застана с гръб към прозореца. Светлината беше оскъдна, част от думите - нечетливи. Успяваше да разчете написаното съвсем бавно. Когато приключи, извади бележника си от куфара и преписа някои от най-смущаващите изречения:

Още "Саботаж" - книга експеримент, написана на четири езика (откъс)

"Саботаж" - книга експеримент, написана на четири езика (откъс)

Французите силно подценяват загубите му, по-вероятно става въпрос за 10 000 жертви, а не за 5000... В телеграмите си той казва, че войските му са "разбити"... Решихме незабавно да изпратим Кичънър... Едва ли повече от пет-шест души са разбрали, че днес той не беше във Военното министерство... По-добре да го пазим в тайна. Току-що се върнах от среща с Краля, който не знаеше нищо до тази сутрин, когато му казах какво е положението... Мисля, че нямаш представа колко много те обичам...

Диймър не посмя да препише повече. Сгъна писмото и го върна внимателно в плика, след което се зае с деликатния процес на нанасяне на лепило и запечатване с един пръст. В същото време Гедингс го повика от конюшнята.

- Горе ли си?
- Да, да, веднага слизам.

Диймър залепи писмото, прибра го в джоба си и се спусна по стълбата. Градинарят го очакваше долу със скръстени ръце, като потропваше нервно с крак.

- Спиш в работно време?
- Призля ми леко, господин Гедингс. Реших да си почина за няколко минути. Вече се чувствам по-добре.

Старецът изсумтя недоверчиво.
- Не ме карай да идвам да те търся отново.

Диймър се затича към къщата, влезе във фоайето и откри с огромно облекчение, че сутрешната поща все още е на масата. Пликът беше леко изцапан от мръсните му ръце, леко омачкан от парата, но нищо необичайно, което не би могло да се случи с него по пътя от Лондон. Той го пъхна в купчината.

Още Четем историята на военоморския тюлен Дейвид Гогинс вече и на български (откъс)

Четем историята на военоморския тюлен Дейвид Гогинс вече и на български (откъс)

Няколко минути по-късно по алеята се появиха две коли. От мястото, на което беше застанал върху дървената стълба, за да подреже бръшляна, увил се около терасата, Диймър успя добре да разгледа Вениша Стенли, докато слизаше от лимузината. Тя беше по-скоро приятна, отколкото красива - стройна, гъвкава, жизнена, със зачервено лице от деня, прекаран на плажа.

Диймър разбираше защо премиерът може би се е влюбил в нея. Но да споделя толкова много държавни тайни с млада жена, която не е и на половината на възрастта му? Да ѝ показва секретни телеграми, които изпраща с обикновена поща? Това не беше любов, а лудост!

Вениша влезе в къщата. Диймър очакваше някаква реакция, вик на гняв или изненада. Очакваше тя да се втурне навън да търси човека, докосвал писмото ѝ. Но прислугата бързо я последва, колите потеглиха и предният двор опустя. Не след дълго вътре се разнесе биенето на гонга, който призоваваше семейството на обяд.

До края на седмицата Диймър все така наблюдаваше къщата и се чудеше какво да прави. Забеляза, че пощальонът идва два, понякога дори три пъти дневно, и се запита колко ли писма от премиера пристигат. Носеше цветя всеки следобед и на два пъти зърна писма на масичката във фоайето, но наоколо имаше прислужници и той не посмя да погледне дори почерка на подателя.

Вечерно време Диймър лежеше на дюшека, четеше бележките си - 10 000 жертви, разбита армия и прочие, - мислеше за Фред и съжаляваше, че не е узнал още някоя военна тайна от писмата до Вениша. Какво ли правеше тя с тях, след като ги прочетеше? Унищожаваше ли ги, или ги пазеше?

Показваше ли ги на роднини или приятели? Оставяше ли ги да лежат наоколо, където някой можеше да ги види? Едит четеше ли ги? Едит, която беше чужда гражданка. Възможностите за нарушаване на правилата за работа със секретни материали бяха огромни. Най-разумното решение беше да извади заповед за обиск, да доведе полицаи и да претърси имението. Но подобно решение можеше да вземе единствено Кел, а не той. Освен това беше невъзможно да се промъкне в Холихед през работната седмица и да установи контакт с Лондон, след като Гедингс го държеше под око.

В петък Диймър изгуби удобното си място за наблюдение в предната част на къщата и се озова отново в задната градина, за да я плеви. Той продължи да носи лилии преди вечеря и да се връща на работа малко след пет, да скубе лепкавите стръкове гъша трева, които оставяха неприятни червеникави ивици по дланите и ръцете му, а после тези петна се разпространяваха по врата му, ако го докоснеше.

Тъкмо бършеше потта от лицето си с ръкава на ризата, когато вдигна поглед и видя Едит до портата. Оглеждаше се, сякаш търсеше нещо. Забеляза го и тръгна към него. Той се изправи и свали шапката си.

Още Ново издание с приказките на гениалния Оскар Уайлд (откъс)

Ново издание с приказките на гениалния Оскар Уайлд (откъс)

- Надявах се да ви видя в къщата - каза тя. - Госпожица Вениша остана очарована от лилиите и ви моли да носите редовно цветя за стаята ѝ.

- Разбира се.
- Можете да ги оставяте на госпожа Протъроу.

- Да, непременно. Искате ли да ви дам още сега?
- Не. Утре заминаваме за Лондон и ще бъдем там цяла седмица. Но когато се върнем...

Диймър смяташе, че Едит го избягва след срещата им в началото на седмицата. Сега обаче тя като че ли не бързаше да си тръгне. Дори го попита за имената на някои цветя. Той беше наясно, че цялата му кожа е покрита с червени петна, мократа му коса е залепнала за челото, а тялото му лепне от пот. Въпреки това каза:

- Убеден съм, че познавате градините по-добре от мен, но с радост ще ви разведа и ще ви покажа някои цветя... когато имате време.

Едит кимна сериозно, сякаш обмисляше делово предложение.
- С удоволствие - отвърна тя накрая. - Благодаря.

След като получи седмичната си заплата в събота, Диймър отиде с колелото в Холихед. Туристите бяха значително по-малко, духаше хладен вятър, небето вещаеше дъжд, но това беше краят на лятото. В пощата не завари нито писмо, нито телеграма. Помоли управителката да провери отново, но получи същия отговор. След като беше живял и работил сам под прикритие две седмици, той изведнъж се почувства забравен и изоставен.

Още Иконата на френското кино Жан Рено и вълнуващият му роман "Ема" (откъс)

Иконата на френското кино Жан Рено и вълнуващият му роман "Ема" (откъс)

Седна на една пейка с изглед към пристанището и прочете новия брой на "Таймс". За пръв път вестникът беше публикувал списък на жертвите - макар да го бяха нарекли "Регистър на честта" - с имената на убитите, ранените или безследно изчезналите офицери.

Имената на убитите заемаха почти цяла колона с дребен шрифт. Имаше списък и на военни с други чинове, настанени в болницата в Улуич, но нямаше списък на убитите редници, ефрейтори и сержанти, може би защото броят им беше твърде голям, за да се побере във вестника. Диймър не знаеше дали да изпитва облекчение, или да съжалява. Картата на фронтовата линия показваше, че германците се намират на трийсетина километра от Париж.

Върна се в имението по крайбрежния път. На хоризонта се събираха мрачни облаци. Морето беше оловносиво. Знаеше, че или трябва да постигне някакъв напредък, или да се прибере в Лондон. Подпря колелото си на зида, който ограждаше двора, и тръгна пеша към къщата. От Едит и Вениша нямаше и следа. Предположи, че двете са взели влака за Лондон. Той се излежава върху дюшека си до шест, когато прислужниците започваха да вечерят, и тръгна към входната врата. Фоайето беше празно.

Диймър се качи бързо по стълбите, прекоси коридора, който водеше до стаята на Вениша, и влезе вътре. А после седна на креслото, пое си дълбоко дъх и си каза, че трябва първо да се успокои и да не действа припряно.

Той се огледа и се зачуди откъде да започне. Реши, че най-очевидното място е писалището. В чекмеджетата откри няколко дузини писма, но нито едно от тях не беше написано от премиера. Дойде ред на тоалетката. Бижута, гримове, парфюми, ножички, пинцети, шноли и прочие - нищо повече. Той прегледа двете нощни шкафчета, надникна под леглото, повдигна дюшека. В гардероба откри рисувана дървена кутия, която се оказа заключена. Диймър свали кутиите за шапки, надзърна в тях и отново насочи вниманието си към дървената кутия.

Тя беше много лека. Отнесе я в средата на стаята. После претърси писалището, тоалетката и шкафчетата за ключ. Откри няколко, но нито един не пасваше. Накрая Диймър взе пинцети и фиба и се опита да отключи кутията.

Още Елица Георгиева представя "Одисея на момичетата от Източна Европа" (откъс)

Елица Георгиева представя "Одисея на момичетата от Източна Европа" (откъс)

Мракът отвъд високия прозорец се сгъстяваше. Той коленичи на килима и започна да напипва щифтчетата на ключалката. Те бяха само три. Трябваше да ги повдигне едно по едно, след което да ги задържи така с пинцетите, което беше доста пипкава работа. Чу стъпки в коридора и замръзна на място.

Но който и да беше това, подмина стаята. След половин час Диймър успя най-сетне да избута щифтчетата в нужната позиция и да завърти пинцетите по посока на часовниковата стрелка. Ключалката изщрака. Той избърса ръцете си в панталона и повдигна капака.

Какво беше очаквал? Дузина писма? Две дузини? Вместо това пред погледа му се появи купчина от над сто. Диймър се поколеба, преди да ги докосне. Не искаше да развали реда им. Погледна клеймото върху първите няколко. Писмата сякаш бяха подредени по датата на пристигането им, като най-отгоре бяха новите.

Беше прекалено тъмно, за да ги прочете, а не искаше да включва осветлението. Той отиде в банята, взе най-голямата кърпа, събра два стола и направи нещо като палатка над една от нощните лампи. Приклекна под нея и посегна към първото писмо.

То беше отпреди два дни. Започваше със Скъпа моя и завършваше с Моя любов, много ми липсваш. А между първите и последните думи бяха описани завръщането на Кичънър от Франция, напрежението между британското и френското висше командване, процесът на набиране на доброволци: 30 000 души дневно... вече разполагаме с почти 300 000...

Писмото приличаше на онова, което беше прочел по-рано през седмицата, с други думи, почти всеки абзац съдържаше секретна информация. Той приседна на земята; съзнанието му се опитваше да обхване мащабите на откритието му. Как трябваше да действа? След като помисли няколко минути, се съсредоточи само върху писмата, написани след началото на международната криза. По всичко изглеждаше, че премиерът пише поне по едно писмо дневно, а това означаваше, че в кутията има най-малко четиресет, изпратени след тази дата.

Следващата му задача беше да състави списък с нарушенията на Закона за държавната тайна от 1911 г., който лично премиерът беше внесъл в парламента. Диймър реши да препише и някои от най-компрометиращите лични декларации дори само заради опасността от шантаж, която криеха, колкото и неприятно да му беше това.

Още "Неразделните" от Симон дьо Бовоар за първи път на български (откъс)

"Неразделните" от Симон дьо Бовоар за първи път на български (откъс)

Разполагаше единствено с бележник и молив. От писалището на Вениша взе няколко листа хартия, една писалка и шишенце мастило. След което се залови за работа.

В малките часове на деня, тъкмо когато приключваше, Диймър чу няколко души да се качват по стълбите и да минават по коридора, долови приглушени гласове, проскърцване на дъски, затваряне на врати. Тънката ивица светлина, която се беше процеждала цяла вечер под вратата на Вениша, изведнъж изчезна.

Той посвети още час на усилията да заличи всяка следа от присъствието си и да върне всеки предмет на мястото му. Най-трудната задача беше заключването на изрисуваната кутия. Накрая, тъй като се уплаши, че продължи ли с опитите, може да повреди ключалката, се отказа и я върна в гардероба. Надяваше се Вениша да не забележи, че е отключена, или да реши, че самата тя е забравила да я заключи.

Диймър изчака до 4 ч. в неделното утро, когато прецени, че всички спят дълбоко, напусна тихо стаята със записките си в едната ръка и обувките си в другата и слезе във фоайето. Огромният ключ за входната врата беше в ключалката. Той го завъртя бавно, дръпна резето колкото се може по-тихо и излезе навън, където го обгърна мек влажен мрак.

След като дремна на пресекулки няколко часа, Диймър събра багажа си. Написа бележка на Гедингс, която остави на масата в бараката, за да му благодари за възможността да работи в такава прекрасна градина, да се извини за внезапното заминаване (което обясни със семейни проблеми) и да изрази надеждата, че ще поддържат контакт. А после подкара велосипеда по празната алея.

В Холихед Диймър изпрати телеграма на Кел, с която го уведоми, че се връща в осем вечерта, и го помоли да се срещнат възможно най-скоро. По обед той вече се беше качил на влака за Лондон.

 В мига, в който същата вечер стъпи на своята улица, Диймър забеляза, че пред дома му е паркиран автомобил. Зад волана имаше някой. Когато се приближи, видя, че това е Кел. Майорът свали прозореца.

Още Вълнуващата биография на Джон Атанасов – ученият от български произход, който изобрети  компютъра (откъс)

Вълнуващата биография на Джон Атанасов – ученият от български произход, който изобрети компютъра (откъс)

- Извинявам се, че пристигам неканен в неделната вечер, но тонът на телеграмата ти предполагаше, че трябва да се срещнем спешно.

- Всичко е наред, сър. Искате ли да влезете?

Диймър отключи вратата, отвори я широко и тя замете купчинката писма, събрали се в негово отсъствие. Той включи осветлението. Въздухът беше застоял, след като къщата не беше обитавана повече от две седмици. Носеше се неприятен мирис, сякаш нещо се беше развалило в килера. Диймър се почувства неудобно от скромния си невзрачен дом.

- Опасявам се, че тук е твърде задушно, сър. Ако предпочитате, можем да отидем отсреща в "Албион".
- По-добре да не го правим - отвърна Кел. - Човек никога не знае кой може да подслуша разговора му в една кръчма. Защо не затвориш капаците?

- Разбира се.

Когато Диймър приключи, Кел вече се беше настанил на едно от двете стари кожени кресла. Той прокара пръсти по прахта върху страничната облегалка и ги огледа внимателно.

- Мога ли да ви предложа кафе, сър?
- Не, благодаря. Идвам направо от офиса и се прибирам у дома. - Майорът извади лула, пълна с полуизгорял тютюн, след което запали клечка кибрит в подметката си. - Е, разкажи ми какво успя да откриеш.

Диймър седна срещу него и вдигна куфара върху коленете си. Извади бележките си и обясни как се е представил за градинар и как е успял да открие писмата на премиера до Вениша Стенли.

Кел облещи очи.

- Влязъл си в стаята ѝ с взлом?
- Никакъв взлом, сър. Беше отключено. Просто влязох. Не биваше ли да го правя?

- Вече е късно да се притесняваме за това! Не, не, добре си се справил. Работата ни изисква да разполагаме с известна свобода на действие. Откри ли нещо интересно в тяхната кореспонденция?
- Той ѝ пише всеки ден и в почти всяко писмо разкрива важни тайни - решения на правителството, придвижването на войските, дипломатически преговори, бъдещи планове... От време на време дори ѝ изпраща документи.
- Какви документи?

Още Осемдесет и девет думи от Милан Кундера (откъс)

Осемдесет и девет думи от Милан Кундера (откъс)

- Открих например копие от телеграма на нашия посланик в Русия, сходна с онази, която премиерът ѝ е показал в колата през август. Тя разполага с писмо от лорд Кичънър, което описва дислоцирането на войските във Франция. Успях да го препиша... - Диймър подаде копието на Кел. - В стаята ѝ открих и писмо, написано собственоръчно от кралицата...

- Мили боже! - Това като че ли порази майора повече от всичко останало.
- Най-чувствителният документ, на който попаднах, е дешифрирана секретна телеграма от сър Джон Френч, който описва точните позиции, на които възнамерява да изтегли експедиционния корпус. Премиерът е изпратил телеграмата на Вениша Стенли в деня, в който я е получил.

Диймър подаде копието от телеграмата на Кел, който я прочете бавно и изумено вдигна глава.

- Но това е изключително важно от оперативна гледна точка! Ако германците го бяха видели...
- Самият аз останах шокиран, сър. - Диймър не добави причината: брат му беше сред войниците, чийто живот можеше да бъде изложен на риск.

- Но нямаш доказателства, че госпожица Стенли е споделяла тази информация с някого, така ли?

Още Ново издание на „Изцелението Шопенхауер“ от Ървин Д. Ялом (откъс)

Ново издание на „Изцелението Шопенхауер“ от Ървин Д. Ялом (откъс)

Още "Ще те намеря" - още един зашеметяващ трилър на Харлан Коубън (откъс)

"Ще те намеря" - още един зашеметяващ трилър на Харлан Коубън (откъс)

Още Приказна Коледа с Итало Калвино (откъс)

Приказна Коледа с Итало Калвино (откъс)

Още Японският бестселър „Гърди и яйца“: Дръзка история на три жени, които търсят себе си (откъс)

Японският бестселър „Гърди и яйца“: Дръзка история на три жени, които търсят себе си (откъс)

ИЗБРАНО
Коментирай1

Календар

«Февруари 2025»
ПВСЧПСН
272829303112
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272812
3456789

Препоръчваме ви

Награда от 1 милион долара очаква всеки, който успее да разгадае древната писменост на Инд

"Писмеността на Инд е може би най-важната писмена система, която не е дешифрирана", казва Аско Парпола, водещ индолог, пред BBC

Криминални загадки от тъмната страна на Осло (откъс)

Кримналният шедьовър-ноар на норвежката писателка Ане Холт "Сляпата богиня" ни води из истории за морални казуси и корупция

Психогенеалогия или как да примем личната си семейна история (откъс)

С логото на "Колибри" излезе от печат "Психогенеалогия" от Ан Анслен Шютценбергер, авторката на световния бестселър "Синдромът на предците", посветен на трансгенерационните връзки

Новият трилър на Дан Браун -"Тайната на тайните" ще излезе на 9 септември

В романа главният герой Робърт Лангдън пътува от Прага до Ню Йорк и Лондон, избягвайки потенциален убиец и размишлявайки над дълбините на човешкото съзнание

Маргарита Петкова: Без любов за какво ви е всичко останало

Поетесата ни припомня как да обичаме истински с пълната версия на нейните "Шест етажа без асансьор"