Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Стив Джобс: Биографичен портрет" - историята на една необикновена личност

БЕСТСЕЛЪРИ НА КНИГОМАНИЯ

"Стив Джобс: Биографичен портрет" - историята на една необикновена личност

Книга за живота и постиженията на един от най-влиятелните иноватори на XXI век

Стив Джобс (Снимка: Книгомания)

"Стив Джобс: Биографичен портрет" от Кевин Линч е уникална книга за живота и постиженията на един от най-влиятелните иноватори на XXI век. С тази богата на информация биография ще се запознаете в детайли със забележителния талант и гениалност на Стив Джобс, представени чрез смел дизайн и оригинални визуални графики.

Ще разберете как нюхът му на находчив търговец поставя основата на бъдещия успех на съревнованието с Бил Гейтс и на страстта му към радикалните нововъведения. Този пионер в технологиите води забележителен, но твърде кратък живот, който променя из основи начините, по които комуникираме помежду си, и цялото ни ежедневие.

***

Откъси:

Човекът, който умееше да изобретява бъдещето

Джобс решава да задълбочи познанията си, като се записва в местния клуб "Explorers" - малка група хлапета, която редовно се събира във фирменото кафене на Hewlett-Packard в Пало Алто всеки вторник вечер. Инженери от HP изнасяли лекции и представяли проекти. По време на една вечерна обиколка на лабораториите Джобс надникнал в бъдещето, когато му било позволено да хвърли един поглед върху новия уред, който HP разработвали.

Снимка: Книгомания

"В Hewlett-Packard видях първия настолен компютър. Казваше се 9100А. Първият настолен компютър в света. Беше голям, може би близо 20 килограма, но беше толкова красив. Влюбих се в него."

Като си спомня 20-минутния разговор с Бил Хюлет, когато получава лятната си работа на монтажната линия в Hewlett-Packard, Стив Джобс споделя: "Сглобявах честотомери... Може би "сглобявах" е прекалено силно казано. Завинтвах им винтчетата. Но това нямаше значение".

Снимка: Книгомания

"Помня първия си ден на монтажната линия, връща се в миналото той. - Споделих ентусиазма

и задоволството си с Крис, моя надзорник онова лято, че най-любимото ми нещо в света е електрониката. Попитах го кое е неговото най-любимо нещо, а той ми отговори: "Да ч***м!". Много неща научих през онова лято."

Този житейски опит бива обогатен с друг, когато Джобс и приятелят му Фернандес влизат в гимназия "Хоумстед" през есента на 1968 г. по време на бунтовете, разтърсващи САЩ по онова време. Антивоенните протести срещу нахлуването на страната във Виетнам се разпространяват по всички учебни и студентски кампуси, включително близките "Бъркли" и "Сан Франциско".

Снимка: Книгомания

Властта се изплъзва между пръстите на Линдън Джонсън, а убийствата на Мартин Лутър Кинг Младши и Боби Кенеди следват в рамките само на няколко седмици. Всичко това подхранва идеализма на разочарованата младеж, която започва да преминава към редиците на зараждащата се в Залива контракултура.

Променящата се културна среда повлиява и върху възмъжаващия Джобс, като с всяка изминала година в "Хоумстед" косата му започва да става все по-дълга, а той се настройва към бунтарския дух на епохата. Гимназията е двуетажен комплекс, дело на архитект, проектирал предимно затвори, и дава подслон на 2000 ученици. Докато Джобс се мъчи да намери приятели

на своята възраст, се оказва под влиянието на група гимназисти от горните курсове, които споделят интереса му към хипи-културата, закачките и най-важното: електрониката.

Талантът да свързваш точките

Нетърпелив да се срещне с други на своята възраст, с хората, които тепърва щели да изгреят на зараждащата се сцена на електрониката, Фернандес запознава Джобс с неколцина от приятелите си. Спасителят му, към когото се обръщал при проблеми с поялника и платките, се казвал Стийв Возняк и живеел надолу по улицата, малко след Фернандес. Син на инженер от Локхийд, Возняк бил спечелил призовите места на няколко местни панаира по електроника и започвал да си изгражда репутация на местния технофакир. С коефициент на интелигентност 200 на възраст 11 години Возняк бил сглобил електронна версия на играта "Морски шах", изпълнена само с интегрални схеми. Наближавайки 20 години, той вече притежавал задълбочени познания в програмния език FORTRAN.

Apple 1(Снимка: Книгомания)

Запознанството му с Джобс му предоставило възможност да демонстрира последния си проект. След около година работа в гаража на бащата на Бил и с помощта на Фернандес Возняк сглобил цял компютър само от частите, които намирал захвърлени от близките заводи за полупроводници.

Първото лого на Apple(Снимка: Книгомания)

Наречен "Газираният компютър" на името на колосалните количества Cragmont Cream Soda, които двамата били изпили по време на среднощните си занимания, те на практика създали първия любителски компютър, цели пет години преди подобни устройства да се появят на пазара. В същността си бил обикновен калкулатор. Програмите се вкарвали в "Газирания компютър" чрез перфокарти, а резултатът излизал под формата на светещи лампички.

Джобс бил зашеметен както от демонстрацията, така и от осъзнаването колко по-напред е Возняк от всички останали в кръга им.

Возняк (Снимка: Книгомания)

Макар с 5 години по-малък Джобс намерил общ език с Возняк и си заразказвали кой какви номера на кого е спретвал и каква музика слуша - поредната сфера, към която Джобс започвал да развива интерес.

Срамежлив, затворен и донякъде незрял, Возняк се различавал коренно от експлозивния и екстровертен Джобс. Енергията и ентусиазмът на адаша впечатлили Возняк, а Стив бил поразен от безспорните знания и умения на Воз. Двамата се допълвали, а потенциалът им положил основите на легендарния ефект от бъдещото им сътрудничество.

***

Мечтата ми беше Apple 2 да бъде първият готов асемблиран компютър... И ми беше влязла мухата, че искам да е в пластмасов корпус.

Apple 2 (Снимка: Книгомания)

"Стана ми ясно, че зад всеки хардуер-ентусиаст, който иска да сглоби собствения си компютър, стоят хиляди обикновени хора, които не могат да го направят, но искат да се занимават с програмиране... Точно като мен, когато бях на 10 години. Мечтата ми беше Apple 2 да бъде първият готов асемблиран компютър... И ми беше влязла мухата, че искам да е в пластмасов корпус."

И макар най-силният търговски коз на Apple 2 да е способността му да предава цветен сигнал към телевизора, Возняк и Джобс имали още няколко скрити коза си за следващия модел, който щял да предефинира концепцията "персонален компютър".

Возняк искал да добави допълнителни разширителни портове. Те ще позволят на потребителите да подобряват възможностите, а оттам и полезността на машините си. Решение, което щяло да създаде цяла нова индустрия за производителите на периферни устройства, което от своя страна ще донесе допълнителна полза за крайния потребител.

Друг фундаментален дизайнерски избор бил в чипа да се включи на хардуерно ниво езикът за програмиране BASIC, което щяло да позволи на потребителите да програмират веднага след включването на машината. Microsoft на Бил Гейтс и Пол Алън осигурявали BASIC за конкурентния продукт Altair, от който разрастващата се сиатълска компания печелела по 500 долара на всяка машина. Сделка с Apple за новия им продукт щяла да им носи огромни печалби, чак докато години по-късно PC-то на IBM изцяло пренапише правилата на пазара.

Ключовата намеса на Джобс в появата на Apple 2 се въртяла около неговия дизайн. Той трябва да изглежда като завършен продукт, а не като нещо, което да наподобява комплект "направи-си-сам". Освен силната му убеденост относно важността на пластмасовата кутия със заоблени ръбове с вградена клавиатура, което щяло да превърне Apple 2 в желан потребителски продукт, Джобс искал да елиминира и шума на вентилатора. За последовател на дзенмедитацията постоянното бръмчене било едновременно дразнещо и натрапчиво. За Возняк безшумността била надолу в списъка с приоритетите му, доста след дънната платка и микропроцесора, може би за

щото ролята на вентилатора била да попречи на компютъра да прегрява, и затова го превръщал в незаменима част от крайния продукт.

Въпреки това Джобс настоявал да се намери по-добро решение и се обърнал за съвет към Ал Алкорн, стария му шеф от Atari, който на свой ред го препратил към Род Холт, един от старите инженери в компанията, смятан за един от най-големите таланти в Силициевата долина, що се отнася до аналогови решения. Стремящ се винаги да работи с най-добрите, Джобс послушал съвета на Алкорн и се свързал със застаряващия инженер, въпреки че бил наясно за топящите се финанси на Apple, което правело ангажирането му почти невъзможно. "Просто ме излъга, за да заработя за тях", спомня си Холт.

Ангажирането на специалист, който е извън платежоспособността на Apple, е може би един от първите примери за широко коментираното "изкривяване на възприятията за реалността", от което страда Джобс - вътрешно убеждение, което ще го направлява както в бизнес сферата, така и в личния му живот. Изкривяване, според което невъзможното е възможно, а истината е субективна категория.

Според Даниел Котке тази му черта е била насадена от Робърт Фридланд, харизматичния му приятел от "Рийд", чиято комуна във фермата All One Farm край Портланд осигурявала място както за бягство, така и за вдъхновение за младия Джобс. "[Фридланд] беше харизматичен и малко си падаше мошеник, като можеше да накланя везните в своя полза посредством силната си воля. Беше находчив, уверен в собствените си качества и малко диктатор. Стив се възхищаваше на всичко това и започна все повече да прилича на него, колкото повече време прекарваха заедно", разказва Котке на биографа си Уолтър Айзъксън. По-късно Фридланд ще използва уменията си, за да се превърне в милиардер в минната индустрия. В началото на 90-те години на миналия век той ще се забърка в неприятности относно щети, нанесени на околната среда от компанията му Ivanhoe Mines. Ситуацията бързо ще се превърне в политически проблем до степен, в която Фридланд ще се обади на Джобс да го попита дали не би могъл да използва влиянието си върху президента Бил Клинтън. Джобс му отказва, като по-късно коментира връзката с бившия си ментор по следния начин: "Почувствах се странно, когато изведнъж се оказа, че един от духовните наставници от младостта ми се оказа както в преносен, така и в буквален смисъл златотърсач".

Джобс може и да е поспестил от истината относно платежоспособността на Apple, но пък и Холт не подписал договора със затворени очи. Подозирал

е, че Джобс няма пари, но интуицията му нашепвала, че е доста вероятно Apple 2 да се окаже нещо специално, и затова решил да стане част от него. Захванал се с разработката на ново захранване за компютъра, без да прави разлика между ден и нощ, като дизайнът бил точно толкова революционен, колкото способността на Apple 2 да показва цветове. По-малък от кутия за мляко, захранващият блок на Холт ползвал домашния контакт, включвал се и се изключвал бързо, токът, който осигурявал, бил стабилен, а отделяната топлина била далеч по-малко. Най-важното било, че бил безопасен за скъпите чипове памет на машината. Гениалната му идея, която помогнала цялата кутия на компютъра да се смали, се прилага и до ден днешен в актуалните захранващи блокове на сегашните компютри.

С почти готовия професионален дизайн на Apple 2 Джобс бил наясно, че за да може това да се превърне в реален продукт, ще им трябва сериозен финансов ресурс, връзки с обществеността и реклама, затова и се обърнал към потенциални инвеститори. Commodore и една канадска компания за калкулатори били евентуални кандидати, но впоследствие се оттеглили, като Commodore решили да си направят свой собствен компютър, стреснати от оценката от 100 000 долара на Apple.

При новината, че Нолън Бушнел е продал Atari на Warner Communications за сериозната сума от 14 милиона долара, Джобс се обръща към бившия си шеф за инвестиция. Бушнел отказва и вместо това представя Джобс на рисковия инвеститор Дон Валънтайн, който наскоро е основал Sequoia Capital - фирма, фокусираща се главно върху малки и рискови технологични фирми.

Въпреки безспорните качества на Джобс и Возняк, Валънтайн е отблъснат от наивитета на двамата, като заявява, че "не мислят достатъчно на едро", и на свой ред ги препраща към друг потенциален инвеститор.

Един от първите служители на Intel, Майк Маркула, към момента живеел от доходите от инвестициите си. Радвайки се на ранно пенсиониране благодарение на милионите, които направил от разпродажба на акции на фирмата за чипове на фондовата борса, се оглеждал за ново предизвикателство. Попадайки в гаража на Джобс, той веднага е впечатлен от постигнатото от двамата. "Това бе нещото, за което си бях мечтал още от гимназията", споделя той, когато го питат за впечатленията му от демонстрацията на прототипа на Apple 2.

Срещу 1/3 от дяловете на Apple Маркула предлага инвестиция от 92 000 долара лични средства и обещание да издейства кредитна линия от 250 000

в Bank of America. Возняк и Джобс ще държат по 26%, което ще позволи по-нататъшното набиране на капитал.

Бизнеспланът на Маркула съвпада с визията на Джобс да излезе от пазара на компютърните ентусиасти, като двамата с Возняк били сигурни, че партньорът им разбира продукта и мечтите им за бъдещето на компанията. "Говореше за представяне на компютъра на обикновените хора в обикновените им домове, където да го използват да си подреждат рецептите или да си следят финансите", си спомня Возняк. Успокоени и непретенциозни, както и относително честни, двойката се съгласява, че с Маркула си пасват.

За Джобс решението било очевидно, но за Возняк не чак дотам. Тъй като все още искал да запази мястото си в HP, той се чувствал донякъде неудобно на ръководен пост. Тъй като Маркула не бил склонен да подпише споразумението, без да може да разчита на пълното внимание на Возняк, последвали няколко изпълнени с нерви дни, през които Джобс, приятелите и семейството на Возняк отчаяно се опитвали да го убедят да се съгласи на сделката, преди поканата да бъде оттеглена.

Един от тези сладкодумци бил баща му Джери. Той и преди се месел в ролята на Воз в Apple, като по времето на проявеше от Commodore интерес той дори обвинил Джобс, че се възползва от него. Според Джери двамата не би трябвало да са равноправни партньори, като се вземе предвид ограничената роля на Джобс в създаването и разработката на дизайна на Apple 1 и Apple 2. Докаран до сълзи от скандала, Джобс казал на Возняк, че ако не са равноправни партньори, Воз може да вземе цялата компания. Като отбелязал нуждата им един от друг, Возняк подчертал, че нито един от ранните им успехи не би бил възможен без Джобс. Все пак именно неговият приятел превърнал идеите му в бизнес възможности, като го разубедил да подари безплатно чертежа си в Homebrew Computer Club.

Когато Маркула бил на крачка от това да се оттегли, този път Джери Возняк подкрепил Джобс и приятели, като се опитал да повлияе на сина си. След дни безспирни телефонни разговори Возняк Младши се почувствал достатъчно сигурен, за да каже "да", което му позволило да спечели цяло състояние като инженер в новосформираното партньорство в Apple, без да се налага да бъде шеф на някого. Сделката била сключена. На 3 януари 1977 г. Возняк напуска сигурната си работа в HP, подписват се договорите и така се ражда новата компания Apple Computer.

"Не отричам, че Воз беше сглобил добра машина, споделя по-късно Маккена, но тя още щеше да стои по рафтовете на магазините за ентусиасти, ако не беше Стив Джобс. Воз изкара голям късмет да се събере с подобен сладкодумец."

Привличайки Маркула за партньор, Джобс сглобява пъзела Apple парче по парче, като търси и маркетинг специалисти. Недолюбващ истерията и повърхностния характер на света на рекламата, стъпил здраво върху вярата си в инженерната точност, Возняк оставя партньора си сам да търси агенция. Точно както с търсенето на човек като Род Холт, Джобс бил убеден, че трябва да работи с най-добрите, и не намерил покой, докато не набелязал потенциалната си цел.

Възхищавал се на една скорошна рекламна кампания на Intel, а разтърсила всички из основи, разработена и проведена от агенцията Regis McKenna,която наблягала на силата на компанията за чипове, без да обременява зрителя с технически детайли.

Джобс се насочил към агенцията, която се специализирала в работа със стартъпи, но първоначално бил посрещнат със студена незаинтересованост. Независимо от това, следвайки плана си да звъни постоянно на новия бизнесмениджър Франк Бърдж, той най-накрая пробива и си урежда среща с основателя Маккена в офиса на компанията. Самият факт, че младият предприемач успява да убеди опитния Маккена да се заеме с неговата обещаваща, но безспорно рискова фирма, показва колко добър става Джобс в преговорите.

"Не отричам, че Воз беше сглобил добра машина, споделя по-късно казва Маккена, но тя още щеше да стои по рафтовете на магазините за ентусиасти, ако не беше Стив Джобс. Воз изкара голям късмет да се събере с подобен сладкодумец."

"Истинската гениалност на продукта бе, че Стив Возняк го създаде толкова гъвкав от технологична гледна точка. След това се намеси Стив Джобс и направи всичко това да се случи. Именно синергията между двамата доведе до такива колосални резултати."

"Стив Джобс: Биографичен портрет", книга на Кевин Линч (Снимка: Книгомания)

Откъсът от книгата "Стив Джобс: Биографичен портрет" публикуваме с любезното съгласие на издателя "Книгомания".

Коментирай 1

1/1

Стив Джобс (Снимка: Книгомания)

"Стив Джобс: Биографичен портрет", книга на Кевин Линч (Снимка: Книгомания)

Снимка: Книгомания

Първото лого на Apple(Снимка: Книгомания)

Снимка: Книгомания

Снимка: Книгомания

Apple 1(Снимка: Книгомания)

Возняк (Снимка: Книгомания)

Apple 2 (Снимка: Книгомания)

Календар

Препоръчваме ви

Изненадващо двойно награждаване - Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо са носителките на "Букър"

За първи път две писателки получават отличието за най-добър роман на английски език, а Еваристо е първата чернокожа жена носител на престижната литературната награда

Любимият Мечо Пух стана на 93

Първото издание на книгата е на 14 октомври 1926 г.

Шкумбата с "Хумористично селфи"

Известният шоумен отбелязва с автобиографична книга своята 65-годишнина и 45 години на сцена

"Изгубени връзки" - скритото послание на депресията

ИК "Изток-Запад" пусна на българския пазар книгата на Йохан Хари (откъс)

Емоционалната интелигентност: теория и практика на успеха

ИК "Изток-Запад" пусна на българския книжен пазар новата книга на Травис Брадбери и Джийн Грийвс (откъс)

Трима са претендентите за Нобелова награда за литература - две жени и един мъж

Кой ще грабне наградата, ще разберем по-късно днес