Известният френски разследващ журналист Стефан Аликс е автор на предизвикателното заглавие "Смъртта не съществува". Книгата излиза на български език на 9 май в превод на Асен Чаушев. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Написана под формата на обръщение към дъщеря му, на която желае да завещае изследователския си опит, "Смъртта не съществува" (374 стр., цена: 24 лв.) вълнува и нас с тематиката си, която може да се означи събирателно с понятията "паранормално", "необяснимо", изправяли човека пред едни и същи явления още от зората на човешките общества.

Още

Здравка Евтимова: Книгата е паспорт към вечността

Това са преживяванията на близка смърт (ПБС), субективното преживяване на срещи с починали хора, т.нар. терминално (предсмъртно) проясняване, извънсетивните възприятия (медиумната способност, телепатията, "ясновидството", интуицията) и др.

Уповавайки се на събеседвания с най-изявените в областта си невролози, психолози, психиатри, философи, но и с медиуми, "ясновидци", а така също и с хора, преживели въпросните явления, както и облягайки се на собствения си опит, авторът търси отговори на вечните въпроси, вълнуващи човечеството от векове насам: Какво са животът и смъртта? Какво е душата? Наистина ли е безсмъртна?

Френският разследващ журналист Стефан Аликс Източник: Издателство "Колибри"

"Всички шамани по света, каквито и да са традициите им, твърдят, че влизат в контакт с някакъв "свят на духовете". Дали става дума само за поверие? Може ли да има нещо вярно в тези твърдения? За да отговоря на този въпрос, реших, че трябва да опитам това, което потенциално може да се окаже едно от най-важните преживявания в живота ми.

Щях ли реално и аз да бъда в състояние да видя духовните измерения, до които твърдят, че имат достъп, и то от хилядолетия, мистиците от различните традиции и това, което е възможно да настъпва по време на смъртта или дори след нея? Като апостол Тома и аз не мога да се освободя от някаква форма на недоверчивост. Трябва да видя, за да повярвам. Ето какво ме отведе в Амазония..."

Стефан Аликс (р. 1968) e френски разследващ журналист, военен кореспондент, основател на Института за проучвания на необикновени преживявания, участник в много предавания по телевизията, сценарист на телевизионни филми, посветени на паранормалното, и автор на бестселъри, преведени на много езици, последният от които вече е в ръцете на българския читател.

Написана под формата на обръщение към дъщеря му, на която желае да завещае изследователския си опит, "Смъртта не съществува" вълнува и нас с тематиката си, която може да се означи събирателно с понятията "паранормално" и "необяснимо". Източник: Издателство "Колибри"

Из "Смъртта не съществува" от Стефан Алиск:

Ти стоиш права, мълчалива, пред ковчега от светло дърво. Дъще, в твоя въпросителен поглед отгатвам бездна от недоумение. Какво може да разбира от смъртта човек, когато е на три и половина години? Усещаш страданието около себе си; лицата, застинали в ступор, очите, блуждаещи в пространството, телата са колебливи, тромави.

Още

Блекбърн Гант е осъден да прекара живота си сред мъртвите като пазач на гробището в Блоуинг Рок (откъс)

От време на време някой ти казва нещо, иска да те успокои с нежен и несръчен жест или с дума, гласовете са ти познати, но в тях долавяш необичайно потрепване, вълнение, нещо дребно и непонятно, почти заплашително, защото ти е непознато.

Дъще, ти си сама и безучастна сред възрастните, чиито намерения за първи път в живота си не можеш да определиш. Това е успокоително колкото чанта с гранати, на които са издърпали предпазителите. Без да смееш да отвориш уста, ти наблюдаваш възрастните, белязани от невидимо нараняване, застинали като удържащо се цунами.

Смъртта току-що влезе в живота ти.

Това, което чуваш, се разминава напълно със странната и тежка атмосфера, която те обгръща като сгъстено настояще, като кладенец, от който никой не може да излезе. Няма я вече лековатостта, на нея вече никой не играе.

Още

"Седем вечери" от Хорхе Луис Борхес за първи път на български език

Ти не разбираш, и как би могла? А и какво ли има за разбиране? Чичо ти е умрял. Загинал при произшествие преди няколко дена? Вече никога няма да го видиш.

Току-що е излязъл неочаквано от живота ти, но в момента си неспособна да осмислиш какво означава това.

Досетила ли си се вече, че човекът, когото познаваше, който играеше с тебе само преди няколко седмици, е там, застинал завинаги в този сандък? В детските ти очи смъртта изглежда нереална. Този мускулест и оригинален добродушко, който те учеше да се катериш по дърветата, задаваше ти странни въпроси, в които найсъщественото беше бързият отговор, този, който те въртеше във въздуха и те караше да се смееш в захлас, никога вече няма да го видиш. Още не знаеш това, защото в момента изцяло си потопена в настоящето на първите ти невинни години, но през бъдните десетилетия ще забравиш лицето му, жестовете, смеха, погледа му. Зная това, споделяла си с мене колко дълбока тъга буди то днес в тебе.

Още

"Някой друг" от Гийом Мюсо: Има три истини - моята истина, твоята истина, истинаТА

Клекнал съм на пода и ти правя знак да дойдеш при мене, сядаш до мене. Дъще моя. Искам нищо от този ден да не остане скрито от тебе. Вземам те в прегръдката си. Сигурно изглеждам сериозен и отнесен. Разтърсен от вълнение.

С кратки изречения разказвам на присъстващите за последните мигове на чичо ти, моя брат. Говоря за горещото слънце, обляло небето онази сутрин, за светлината. Думите ми несъмнено те изненадват; никога не си ме виждала такъв. Гласът ми странно потреперва. Долавят се някаква неувереност, неизразима с думи тъга, глуха виновност, скрити зад тон, който се старае да бъде уверен. 

Още

Носителят на "Букър" Шехан Карунатилака: Призраците и забравените истории на войната

Животът ми току-що се промени завинаги. Тридесет и две годишен съм. Преди седмица, в утрото на един априлски ден, докато ти още си спяла далече, в Париж, бяхме с Тома и неколцина други по един път в Афганистан и тогава стана това произшествие, и Тома бе убит пред очите ми заедно с трима други млади мъже.

Онази сутрин, докато бях коленичил на изгорялата земя, с ръце, окървавени от кръвта на чичо ти, животът ни взе необикновен и окончателен обрат.

Тялото на мъртвия човек е нещо объркващо. Когато на човек се случи да го гледа в лицето, даже не казвам да го докосва, ясно се вижда, че нещо не е наред, нещо липсва. Кожата моментално придобива нереален цвят, още от първите минути, сякаш от жива става изкуствена. Широко отворените очи внезапно са загубили

лъскавината си, прахът свободно се отлага върху тях и гаси блясъка им, крайниците, сякаш загубили ставите си, не оказват ни най-малка съпротива. Има някакво отсъствие, някаква празнота и все пак тялото изглежда съвсем като човека, когото сме познавали. Но той не е вече тук.

Но тогава къде е?

Още

Книга като никоя друга: "Думи за езика" от Иля Златанов (откъс)

В 2001 година със смъртта на Тома този въпрос нахлу в живота ми. Как можех да бъда подготвен за него? Не бях подготвен. Кой може да бъде? Намирах се с него в Централна Азия. Погрижих се за тялото му, репатрирах го във Франция, за да бъде погребано там. Шокът беше огромен.

Бяхме близки, споделяхме едно и също неистово нетърпение да разберем света, да обходим тази Централна Азия, където дишат спомените за свещените времена, вече бяхме пътували заедно по тези земи, където смъртта ни се яви изневиделица. Този момент се превърна във върховен обрат в живота ми, преобърна журналистическата ми кариера. И твоя живот също така.

Къде отиде Тома?

Какво искам да ти кажа?

Още

Хеди Кислер притежава изключителна красота и поразителен ум. Но готов ли е светът през ХХ век да я разбере? (откъс)

По това време смъртта стана за мене тема на постоянни въпроси. Оттогава не съм преставал да използвам опита и инструментите си разследване, опитвайки се да разбера научно какво знаем за този момент, натоварен с опасения и тайнственост. А именно обърнах се към невронауките и други дисциплини, опитвайки се да проникна в природата на съзнанието. Отидох с въпросите си при огромен брой изследователи по целия свят, а и при свидетели, в частност, хората, преминали през преживяване, близко до смъртта (ПБС). В 2013 година баща ми, твоят дядо, издъхна на свой ред, което още повече увеличи желанието ми да намеря отговори. Тествах медиуми (1). Проучих всички преживявания на границата на смъртта (2) или след кончината на близък (3). По този начин у мене постепенно се затвърди убеждението, че продължаването на някаква форма на живот след смъртта представлява рационална хипотеза, подкрепена както от науката, така и от безброй свидетелства.

Още

Истинската история на Версаче четем в книгата "Братя" от Санто Версаче (откъс)

Но постоянно ми липсваше нещо. Последното доказателство. Доказателство, което щеше да разпръсне последните съмнения. Доказателството, което щеше да даде възможност да се разбере защо въпреки очевидните факти, които съм установил, все още не съществува единодушие по въпроса. Защо наука и духовност все още твърде често се противопоставят една на друга като две непримирими пространства?

От време на време в течение на разследванията си бях в плен на нещо като вътрешен конфликт, като научният метод сам по себе си често се оказваше неспособен да наложи окончателно решение за една от няколко хипотези. Действително мненията между учените по отношение на тълкуванията на наблюдаваните факти понякога се разхождат радикално.

Съмнението е част на всеки научен подход. Науката е единствено в състояние да изказва хипотези върху наблюденията, които се опитва да разбере. Предметът ѝ се състои точно в това: да предлага хипотези за обясняване на явленията, които изучава, и да се опитва да ги доказва.

Още

Владимир Пенев: В продължението на "Мамник" - "Лехуса", пея песен на Шуберт

По своята същност науката е непрекъснато еволюиращо пространство, тя не предоставя вечни истини. Науката е школа за съмнението.

Освен това тя е склонна да придава значимост само на познанието, придобито по интелектуален път, да обръща внимание само на възпроизводимото.

Така че науката ни дава достъп само до относителна реалност поради причини, които ще развия по-нататък.

Още

Йордан Славейков: Спазвам една мярка - да искам от себе си и хората повече, отколкото мислим, че можем да дадем

Днес тази констатация е единодушно приета. Физика, биология, невронауки, каквито и да са дисциплините им, учените признават, че глобално разбиране на нашата реалност още е до голяма степен недостъпно.

В това отношение природата на съзнанието остава един от най-главоломните и неразрешени въпроси от изследователите. Мозъкът е загадка. Но въпреки това, което се проектира върху невронауките, тази дисциплина още едва прохожда.

Инструментите за наблюдение, с които тя разполага, са относително ограничени, по-специално във възможността си да наблюдават в реално време и с голяма точност става щото в мозъка ни. Бързо си дадох сметка, че обяснителните възможности, приписвани на невронауките, са много надценени.

А аз търся отговори. Има ли наистина живот след смъртта, или не?

*Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

Саркастичните размисли за обществото на Умберто Еко излизат в нова книга

Още

Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета

Още

Владимир Зарев за новия си роман: "И аз слязох" е най-важната ми книга

Още

Бивш полицай от Охайо е в специален екип на ФБР заради феноменална си памет и безпогрешна логика (откъс)

Още

"Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: Защо някои са богати, а други бедни?

Още

Изнудван и манипулиран. Заподозрян за убийство. Поредният работен ден за мъжа от влака в 6:20 (откъс)

Още

Артър Хейли: Американците виждат демокрацията като лек три пъти на ден

Още

Бихте ли пренаписали съдбата си, ако това означава да изгубите част от миналото си? (откъс)

Още

"Белградски преживелици": Дневниците на един посланик

Още

Последната творба на Пол Остър: Роман за любовта, паметта и загубата (откъс)