Още

Бивш полицай от Охайо е в специален екип на ФБР заради феноменална си памет и безпогрешна логика (откъс)

История за любов в годините на Корейската война, когато малко градче в Апалачите изпраща своите синове да се бият и умират на другия край на света.

1951 г. Северна Каролина. Блекбърн Гант сякаш е осъден да прекара живота си сред мъртвите като пазач на гробището в Блоуинг Рок. Хората го отбягват заради деформираното му от детски паралич лице и единственият му приятел е Джейкъб Хамптън, син на най-богатия човек в градчето.

Когато Джейкъб е мобилизиран по време на Корейската война, той моли Блекбърн да се грижи за бременната му съпруга, шестнайсетгодишната Наоми. Бракът му е скандализирал родителите му, които го лишават от наследство. Но една телеграма от Военното министерство им дава шанс да осигурят на сина си бъдещето, за което са мечтали... чрез коварен план.

"Пазачът" от Рон Раш на Издателство "Обсидиан" в превод на Надежда Розова - разтърсващ разказ за любовта, приятелството, съперничеството и предателството.

"Пазачът" от Рон Раш в превод на Надежда Розова е любимо четиво Източник: Издателство "Обсидиан"

"Всеки роман на Рон Раш е вълнуваща история за отхвърлени от обществото самотни хора, които се борят да оцелеят в един враждебен свят."

Джон Гришам

Авторът Рон Раш (1953 г.) е американски писател и поет, роден в Южна Каролина. Романите му са преведени на 17 езика. "Пазачът" (The Caretaker) е първият му издаден роман в България. Според "Ню Йорк Таймс" Рон Раш е един от най-големите съвременни американски писатели.

Рон Раш Източник: Издателство "Обсидан"

 "Пазачът" от Рон Раш (откъс)

"Когато телеграфът заработи и Бен Парсън видя НАОМИ ХАМПТЪН. БЛОУИНГ

РОК. СЕВЕРНА КАРОЛИНА. ВОЕННИЯТ МИНИСТЪР ИЗКАЗВА ДЪЛБОКИ..., той се обърна, докато машината продължаваше да трака. Беше разнасял твърде много такива телеграми по време на Втората световна война и когато семействата видеха да се задава пикапът му, отместваха погледи, за да не привлекат вниманието на смъртта.

Още

Бихте ли пренаписали съдбата си, ако това означава да изгубите част от миналото си? (откъс)

Някои дори пресичаха на отсрещния тротоар, за да избегнат среща с него. Достави шест такива телеграми през Втората световна и пет от тях съобщаваха за нечия смърт. Хората с право се страхуваха от него. След края на войната отново можеха да го гледат в очите.

Сега обаче воюваха в Корея. Вече три местни момчета бяха заминали: Райън Калхун,

Джеймс Стори и Джейкъб Хамптън. Щяха да отидат и още, вероятно дори Ерик, собственият му син, който ставаше годен за военна служба след година. Излезе цялата лента и телеграфът замлъкна.

Даниъл Хамптън имаше право. Момичето беше безсрамно. Парсън я беше видял с очите си - с надутия корем на публично място с мъж, който не беше съпругът ѝ. Двамата бяха отишли на кино в "Йоналоси", а след това в сладкарница "Холдърс". Такова оскърбление на цялата общност пораждаше у Парсън съмнения дали слуховете кой всъщност е бащата на детето не са верни. Клюкарите в града се радваха на скандала, радваха му се и други хора, които намираха семейство Хамптън за надути и властни, но онова, което Даниъл беше казал на тротоара онзи следобед, не беше лъжа.

Семейство Хамптън бяха помогнали на мнозина да оцелеят по време на Голямата депресия, включително на неговото семейство. Кора позволяваше на родителите му да пазаруват на вересия в магазина им, без да иска лихва, и нито веднъж не ги заплаши, че ще престане да им продава.

Бяха направили същото за много други клиенти, включително за възрастни хора, които така и не им се изплатиха. Докато на други места уволняваха служители, Даниъл се постара всеки работник в дъскорезницата да е зает поне няколко часа седмично. "Трудните времена каляват хората до мозъка на костите", казваше майката на Парсън, а каквито и недостатъци да имаха семейство Хамптън, те бяха работливи и почтени хора до мозъка на костите си.

Лентата лежеше навита като змия, която се готви да те ухапе. Две от децата на Кора и Даниъл вече бяха в гробището на Лоръл Форк. А сега и трето. Пощата затваряше след петнайсет минути, достатъчно извинение Парсън да не изпрати телеграмата в Тенеси днес, но щеше да извърши федерално престъпление, ако я покажеше първо на семейство Хамптън. Нямаше ли обаче да е още по-голямо престъпление онова момиче да узнае страшната вест преди родителите на Джейкъб?

Още

Луксозна яхта, осеяна с трупове, се носи към скалите на малък остров... (откъс)

Приключвай, заповяда си Парсън. Взе лентата, прочете я и въздъхна с облекчение.

Тежкоранен, но жив. Препрочете телеграмата. Ако се отнасяше за неговия син, нямаше ли да е добра новина? Да, каза си той, със сигурност беше така за родители, които са преживели много по-лоши неща. Той залепи лентата върху бланка за телеграма, после изписа нужното на плика, включително адреса на Наоми Хамптън в Тенеси. Само че не запечата плика.

Заключи телеграфа и отиде с колата до Лоръл Форк. Добри новини, мислеше си

Парсън, но докато паркираше пред магазина, се поколеба. Възможно беше семейство Хамптън да погледнат различно на новината. В телеграмата пишеше "тежкоранен".

Докато се качваше по стъпалата, Парсън не каза нищо на възрастните мъже на верандата, само им кимна мрачно. Свали си шапката и влезе. Кора беше на касата и увиваше фишеци с монети. Той я изчака да приключи и се приближи. Тя видя телеграмата и раменете ѝ се сковаха.

- Не би трябвало да го правя - каза Парсън и посочи адреса в Тенеси, - но прецених, че трябва да научите.

- Знаех си, знаех си, знаех си - повтори Кора и всеки следващ път думите ѝ звучаха по-тихо и задавено.

Дясната ѝ ръка се протегна и стисна ръба на тезгяха. Парсън и друг път беше виждал това - как лицето, раменете, дори гласът... всичко у човека рухва.

- Кора - каза той. За пръв път се обръщаше към нея на малко име. Поколеба се, после продължи: - Джейкъб е жив. Прочети и ще видиш.

Тя обаче не повярва дори когато Парсън остави телеграмата на тезгяха.

- Не - промълви. Ръката ѝ трепереше. - Искам и Даниъл да е тук.

Още

Брус Кейбъл, колекционер на редки издания, и младата писателка Мърсър Ман отново попадат в окото на бурята (откъс)

Парсън се обърна и се отдалечи, а тя вдигна подобната на камбанка слушалката към ухото си и набра номера. Каза няколко думи пред микрофона и върна слушалката върху вилката.

Даниъл пристигна, видя телеграмата и пребледня. Заобиколи тезгяха и застана до

Кора. Никой от двамата не посегна да отвори плика.

- Ще бъда на верандата - каза Парсън и им кимна насърчително.

Когато излезе отвън, старците си бяха тръгнали, останал беше само Джоел Матни, ветеран от Първата световна война, който стоеше като страж до бензиновите колонки и пазеше никой да не влиза в магазина. Скоро целият град щеше да узнае, че Парсън е занесъл телеграма на семейство Хамптън, и ако няколко души - дори един - научеха какво е направил... Трябваше да я занеса у тях по тъмно. Ала вече беше твърде късно за това.

Парсън погледна към отсрещната страна на улицата. Шпилът на църквата пронизваше небето. Кога ли щеше да пристигне нова телеграма? След дни, месеци, година? Може би за неговия син? Втората световна война беше приключила само преди шест години. Нима страната не беше воювала достатъчно? Не бяха ли загинали достатъчно младежи, преди да се втурнат главоломно към нова война?

Вратата на магазина най-сетне се отвори.

- Голямо добро ни направи, Бен - каза Кора и се върна при Даниъл зад тезгяха.

- Трябва да я препратя утре сутрин - каза Парсън.

- Разбираме - увери го Кора.

- Нека я задържим дотогава - каза Даниъл. - Ще позвъня тук-там, ще се опитам да събера още информация.

- Не мисля, че...

- Само до сутринта - категорично настоя Даниъл. - Утре рано-рано ще ти я донеса.

Още

Гентският олтар 13 пъти е разглобяван, краден и повреждан. Каква тайна се крие в него? (откъс)

Парсън се поколеба.

- Добре - съгласи се накрая неохотно.

Докато се прибираше с колата към къщи, той се замисли за случката пред сладкарницата преди две седмици, за неуместната рокля на момичето и твърде силния ѝ грим. Нарочно се беше гримирала така, Парсън беше сигурен. Представи си облекчението на семейство Хамптън, когато тя бе заминала за Тенеси на следващия ден.

И все пак, ако заплахата на тази нахалница беше вярна, Джейкъб можеше да се премести другаде и повече да не се върне при родителите си. А не беше ли това почти същото,

както ако им го беше отнела смъртта? Може би отношенията на Джейкъб с родителите му все пак щяха да се оправят. Постъпих правилно, убеждаваше се Парсън, но не можеше да се отърси от усещането, че си е навлякъл огромни неприятности.

Въпреки уверенията на Парсън пред Кора, когато Даниъл впери поглед в телеграмата, тънката хартия му изглеждаше по-плътна от тезгяха, от етажерките, от магазина дори.

В този момент синът ми е жив, мислеше той. Само че ако измъкна листа от плика, може да се окаже нещо друго. Беше ирационална мисъл, но Кора също не докосваше телеграмата. След като погребаха дъщерите си, двамата пожелаха да имат друго дете.

Още

Свободата не е просто отсъствие на злото, а присъствие на доброто (откъс)

Мина година, преди да се консултират с д-р Игън. Вслушаха се в съвета му и следяха в календара най-подходящите за зачеване дни, дори използваха термометър. Какво унижение, след като дори най-бедният изполичар беше способен да напълни колибата си с половин дузина деца. Така минаха седем години и вече се бяха отказали, но не щеш ли, Кора забременя. Даниъл помнеше преждевременното раждане на Джейкъб и ужаса на жена си. Толкова рисковано начало. Не го пускаха на басейна от страх да не се разболее от детски паралич. Всяко кихане или покашляне ги изпращаше при д-р Игън.

Предпазваха го от всичко, прекаляваха, но как да бъде иначе, след като на два пъти си се убедил колко крехък е детският живот. А ето че не бяха успели да го опазят... Даниъл помнеше вдигнатите ръце на жена си през декември и нейната клетва. Няма да понеса това.

В магазина Кора извади телеграмата и я остави така, че двамата да я прочетат едновременно.

ВОЕННИЯТ МИНИСТЪР ИЗКАЗВА ДЪЛБОКИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ, ЧЕ

СЪПРУГЪТ ВИ РЕДНИК ДЖЕЙКЪБ ХАМПТЪН Е ТЕЖКОРАНЕН В КОРЕЯ НА 18 МАРТ 1951 Г. В РЕЗУЛТАТ НА ИЗМРЪЗВАНЕ, РАНИ НА ШИЯТА, В ЛЯВОТО РАМО И В ГРЪДНИЯ КОШ, ПОЛУЧЕНИ ПО ВРЕМЕ НА СРАЖЕНИЕ. ПИСМАТА ЩЕ МУ БЪДАТ ПРЕПРАЩАНИ ПРИ ПОСОЧЕН ЧИН, ИМЕ И ВОЕНЕН НОМЕР ЧРЕЗ БОЛНИЧНИЯ УКАЗАТЕЛ НА ВОЕННА ПОЩА 503, САН ФРАНЦИСКО, КАЛИФОРНИЯ."

Още

"Черно сърце": Тъмните кътчета на човешката душа (откъс)

Още

Две жени сключват рискован пакт да отмъстят на злодеите, които са превърнали живота им в ад (откъс)

Още

Пищният свят на висшата мода от 70-те през историята на три жени (откъс)

Още

Агентът с безпогрешна памет се сблъсква с опасности, причинени от мистериозни исторически събития (откъс)