Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Смразяващо видение за бъдещето

НОВА КНИГА

Смразяващо видение за бъдещето

Постапокалиптичният роман "Лебедова песен" на Робър Маккамън, номиниран за Световната награда за фентъзи, излезе с логото на издателство "Изток-Запад" (откъс)

"Лебедова песен", роман на Робърт Маккамън, корица (Снимка: Издателство "Изток-Запад")

Още

Разказвачът на Страха - Стивън Кинг стана на 70

Разказвачът на Страха - Стивън Кинг стана на 70

Издателство "Изток-Запад" издаде на български език епичния хорър фантъзи роман "Лебедова песен" от Робърт Маккамън, създаден в духа на "Сблъсък" на Стивън Кинг.

Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише трилъри, хоръри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като "Брам Стокър", "Локус" и Световната награда за фентъзи.

Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат.

Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им.

И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба.
Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството?

Още

Първата творба на Стивън Кинг в интернет е посетена за ден от 2 милиона души

Първата творба на Стивън Кинг в интернет е посетена за ден от 2 милиона души

Романът е отличен с "Брам Стокър" и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.

Шеметно пътешествие в царството на ужаса. - Дийн Кунц

Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал. - Джон Сол

Завладяваща история с епични пропорции. - Пъблишърс Уийкли

Откъса от романа "Лебедова песен" препечатваме със съгласието на издателство "Изток-Запад":

"Имало едно време любовна авантюра между човека и огъня", помисли си президентът на САЩ, когато клечката кибрит, с която смяташе да запали лулата си, пламна между пръстите му.

Той се загледа в нея, хипнотизиран от цвета ѝ... и с нарастването на пламъка получи видение - висока стотици метри огнена кула се вихреше насред обичната му страна, изпепеляваше градове и села, превръщаше реките в пара, опустошаваше фермите в централните региони и запращаше пепелта на седемдесет милиона човешки същества в черното небе. Докато гледаше като омагьосан как пламъкът пълзи по клечката, президентът осъзна, че колкото и да е малък, той има силата да създава и да разрушава - с него можеше да се готви, да се осветява нощта, да се топи метал и да се гори човешка плът. А после в средата на пламъка се отвори нещо, което приличаше на малко, немигащо алено око, и на главнокомандващия му се прииска да извика. Беше се събудил разплакан в два през нощта от кошмар за холокост. Първата дама се опита да го успокои, но той продължи да се тресе и да хлипа като дете. Накрая отиде в Овалния кабинет, където остана до сутринта. Отново и отново преглеждаше картите и четеше строго секретните доклади, но във всеки от тях пишеше едно и също: Първи удар.

***

Икономиката, след съживяването ѝ в средата на осемдесетте години, излезе извън контрол. Равнището на престъпленията беше потресаващо, а затворите бяха претъпкани кланици. Стотици хиляди бездомни хора - Дрипавата нация, както ги наричаше "Ню Йорк Таймс" - скитаха из улиците на Америка, неспособни да си позволят покрив над главата или да се справят психически с напрежението в един побъркан свят. Военната програма "Звездни войни", която струваше милиарди, се оказа пълен провал, защото прекалено късно стана ясно, че машините не могат да работят по-добре от хората, а сложността на орбиталните платформи беше непосилна за човешкия ум и излизаше изключително скъпо. Търговците на оръжие снабдиха с груба и нестабилна ядрена технология страните от Третия свят и безумните лидери, които копнееха за власт на съблазнителната и опасна световна арена. Дванадесеткилотонните бомби, които се доближаваха до оръжието, заличило Хирошима, вече бяха често срещани, като ръчните гранати, и можеха да се пренасят в куфарче. Подновените бунтове в Полша и боевете по улиците на Варшава от миналата зима охладиха взаимоотношенията между Съединените щати и Съветския съюз до под нулата, бързо последвани от провала и националния позор от заговора на ЦРУ да убие полските либерални лидери.

Намираме се на ръба на точката, от която няма връщане назад, помисли си президентът и изпита ужасна нужда да се засмее, но се съсредоточи върху задачата да държи устата си здраво затворена. Съзнанието му се бореше със сложната мрежа от доклади и мнения, които водеха до ужасно заключение: Съветският съюз подготвяше първи удар, който напълно да унищожи Съединените американски щати.

***

Президентът затвори очи. След малко ги отвори отново. Беше виждал горящи градове и овъглени създания, някога били човешки същества. Накрая съумя да изрече:

- Не искам... не искам да бъда човекът, който ще започне Третата световна война. Разбирате ли?

- Тя вече започна - отвърна Синклер. - По дяволите, целият проклет свят е във война и всички чакат ивановците или ние да нокаутираме другия. Може би бъдещето на Земята зависи от това кой ще бъде по-лудият!

***

Докато си седеше на първия ред, мъжът, който обичаше филми, бръкна в кутията с пуканки с много масло и натъпка голяма шепа от тях в устата си. Пред очите му се разиграваха сцени на прекършени тела, вадени от останките на лондонска сграда, бомбардирана от ирландски терористи. Той наклони глава на една страна, за да се наслади на гледката от счупени кости и кръв. Камерата - замъглена и нестабилна - се беше фокусирала върху френетичното лице на млада жена, която държеше в ръцете си мъртво дете.

Мъжът, който обичаше филми, се засмя, сякаш гледаше комедия. Под съпровода на този смях пропищяха бомби с напалм, запалителни ракети и ракети "Томахоук", които заехтяха в киносалона. Ако вътре имаше други хора, всеки от тях щеше да се сгърчи от свой ужасен спомен.

На светлината от екрана лицето на мъжа претърпя трансформация. Вече не изглеждаше като швед, бразилец или човек с брада като на Рип ван Уинкъл; чертите на лицето му започнаха да се сливат като бавно топяща се восъчна маска, а костите се раздвижиха под кожата. Чертите на стотици лица се издуваха и спадаха като гнойни рани. На екрана течеше аутопсия отблизо и мъжът плесна радостно с ръце.

"Почти е време! - помисли си той. - Почти е време шоуто да започне!"

Толкова дълго беше чакал завесата да се вдигне, като носеше много кожи и много лица, докато наближи моментът, а той идваше. Наблюдаваше настъпването на унищожението през много очи и надушваше огъня, дима и кръвта като опияняващи парфюми. Моментът щеше да настъпи скоро и щеше да му принадлежи.

О, да! Почти беше настъпило времето шоуто да започне!

Той беше търпеливо създание, но сега едва се удържаше да не затанцува. Можеше да изиграе едно ватуси, докато излизаше от киносалона, и щеше да стъпче онази хлебарка на щанда за пуканки. Сякаш очакваше да отиде на рожден ден и когато свещите бъдеха запалени, щеше да извие глава назад и да изреве толкова силно, че да разтресе дори Бог.

Почти е време! Почти е време!

"Но откъде да започна? - зачуди се мъжът, който обичаше филми. - Кой да натисне първия бутон?" Нямаше значение; почти чуваше щракането на детонаторите и наближаването на пламъците. Това беше музиката на Голанските възвишения, на Бейрут и Техеран, на Дъблин и Варшава, на Йоханесбург и Виетнам - само дето този път музиката щеше да свърши с едно последно, оглушително кресчендо.

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Светлозар Игов е носителят на "Перото" 2019 за цялостен принос

Цочо Бояджиев, Марин Трошанов, Елена Алексиева, Добромир Байчев, Хеле Далгор грабнаха отличието в своите категории

Силвен Прюдом спечели френската литературна награда "Фемина"

Ирландката Една О'Брайън получи престижното отличие за цялостно творчество

Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България (откъс)

Книгата представя колекция от забележителни постижения на съвременната българска култура по света

Жан-Пол Дюбоа е носителят на престижната награда "Гонкур"

Френският писател бе отличен за романа си "Всички хора не живеят по един и същ начин в света" - разтърсваща и носталгична книга за изгубеното щастие

"Остайница" на Рене Карабаш спечели националната награда "Елиас Канети"

Константин Илиев взе престижното отличие в раздел "Драматургия" за пиесата "Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното"

Иван Илчев представя "Розата на Балканите"

"Кратка българска история за любопитни читатели - история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман", казва авторът