Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Мъдростта на литературен антрополог, археолог, астроном и... служител в зоопарк

НОВА КНИГА

Мъдростта на литературен антрополог, археолог, астроном и... служител в зоопарк

В "Истинско нещо" от Елиът Уайнбъргър са събрани впечатления и "новини" от вековечната история на природата, човека и културата: за вятъра и водовъртежите, за хората на име Чан, за Мохамед, мушитрънчето, тигъра на Уилям Блейк, за потомците на Ной в днешен Ирак и Иран...

В Издателство "Колибри" излезе от печат есеистичният сборник "Истинско нещо", подписан от Елиът Уайнбъргър.

С тази книга уважаваният американски писател и преводач се обръща от политическите хроники към безвремието на темите, залегнали в литературните му есета. За да постигне изумителен ефект, в който се оглежда мъдростта на литературен антрополог, археолог, астроном и... служител в зоопарк...

 "Истинско нещо" в превод на Стоян Гяуров дава отлична представа за нестандартната творческа фантазия на автора. Книгата съдържа трийсет и четири есета, като понятието "есе" описва само приблизително произведенията на Уайнбъргър.

Тук са събрани впечатления и "новини" от вековечната история на природата, човека и културата: за вятъра и водовъртежите, за хората на име Чан, за Мохамед, мушитрънчето, тигъра на Уилям Блейк, за потомците на Ной в днешен Ирак и Иран, за книги и звезди, богове и войни.

Четени като цяло, тези текстове с голяма поетична красота описват една световна панорама, в която думата "глобализация" придобива друг, по-малко познат, същевременно по-топъл и човешки смисъл.

Елиът Уайнбъргър (р.1949 г.) е изтъкнат американски писател, есеист, редактор и преводач, чиито книги са преведени на повече от 30 езика. Първоначално получава признание за преводите си на носителя на Нобелова награда Октавио Пас. Стилът на Уайнбъргър се характеризира с жанрова неопределеност - от поезия до политически коментар, и с безграничен тематичен обхват в глобалното стълпотворение от култури. Според "Таймс" Елиът Уайнбъргър използва едновременността и колажа по забележителен начин.

Елиът Уайнбъргър - "Истинско нещо" (откъс)

Предговор

Още

Германските стереотипи през погледа на един англичанин (ОТКЪС)

Германските стереотипи през погледа на един англичанин (ОТКЪС)

В империята на ацтеките на всеки петдесет и две години, веднъж в течение на един среден човешки живот, светът бил на прага на свършека си. Слънцето не помръдвало повече, нощта била вечна, демони човекоядци слизали, за да управляват земята.

В този ден всички огньове били угасвани, а подовете измитани. Стари дрехи, изображенията на богове в домовете, камъните на огнищата, върху които стояли тенджерите, рогозки, хавани и точила били изхвърляни в езера и реки. На бременните слагали маски от агаве и ги заключвали в хамбарите; ако светът свършел, те щели да се превърнат в чудовища.

В тази нощ всички обличали нови дрехи и се качвали на тераси и покриви; никой не пипал земята. Подбутвали децата и ги заплашвали, за да останат будни: който заспивал, щял да се събуди като мишка. В столицата Тенохтитлан погледите на всички били фиксирани в храма горе, на Хълма на звездата. Там в полунощ жреците наблюдавали звездите, наречени Тианкуицли, Пазарния площад, нашите Плеяди, за да видят дали ще прекосят меридиана и ще осигурят още петдесет и две години живот.

В храма един затворник без физически недъзи, чието име трябвало да означава тюркоаз, година, огън, трева или комета - думи, обозначаващи ценното време, - бил полаган върху гладък камък с парче дърво върху гърдите му. Ако съзвездието Тианкуицли пресичало линията, един жрец започвал с бясна сила да върти своята огнена пръчка в дървото.

Малко дим, няколко искри и щом дървото пламнело, гръдният кош на затворника бил разпарян с нож от обсидиан, сърцето му изтръгвано и хвърляно в огъня. Четири завързани наръча с дърва, всеки от по тринайсет цепеници, били струпвани около тялото му, за да бъде погълнато изцяло от пламъците.

Щом видели кладата, хората цепвали своите и на децата си уши и пръскали кръв в посока на пламъците. Пратеници разнасяли факли от Хълма на звездата до главните храмове, оттам до дворците, а от дворците пък - от улица на улица, от къща на къща, докато целият град светнел отново. През цялата нощ щафети от бегачи разнасяли новия огън из цялата империя. Хората се хвърляли в пламъците, за да бъдат благословени с мехури.

Децата, родени през тази нощ, получавали името Ново време. На сутринта били разстилани нови рогозки, поставяни нови камъни на огнищата, бил запалван тамян и всички ядели питки от амарантово семе, топнати в мед. Отрязвали главите на пъдпъдъци.

6 февруари 2001 г.

1. Вятърът

Още

Мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи с Владимир Набоков (ОТКЪС)

Мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи с Владимир Набоков (ОТКЪС)

Вятър: що е туй? Не го виждаш, но го чуваш и усещаш силата му. Той носи дъждовете, сушата, студа, жегата, скакалците, праха; той ги прогонва. Той блъска капаците на прозорците, шумоли в клоните, разрушава къщи, разпалва пожари; той тегли лодките напред или предизвиква вълните, които ги потапят. Неговите пориви напролет пробуждат чувства, неговият вой през зимата - страх.

В Китай календарът е бил кръгообразен, разделен на осем периода по четиресет и пет дни, всеки от тях доминиран от вятъра, идващ от една от осемте посоки и определящ ритуалите на държавните дела, храните, които трябва да се ядат, дрехите, които трябва да се носят, наказанието и помилването на престъпниците, часа, когато човек трябва да става или да си ляга, времената и местата за разходка, подаръците, които императорът ще изпраща.

Съществували "истински" ветрове и "зли", или "празни", ветрове: ветрове, които духали от посоката, от която трябва, в часа, когато трябва, и такива, които не правели това и причинявали болести или хаос, защото, казвали хората, стоте болести се носят от вятъра, който прониква в 84 000 дупки на тялото, точките на акупунктурата, също както духът през кухините на земята.

Всичко е наред, казва Чуан Дзу, когато светът е спокоен. "Щом задуха обаче вятърът, тогава десетте хиляди дупки плачат и охкат. Не си ли чувал неспирното им ридаене? Сред дивната красота на планинските гори с техните огромни дървета с трийсетметрова обиколка, пълни с ридаещи кухини... Когато вятърът е слаб, хармонията е нежна; ала когато бурята завие, се надига мощен хор. А когато свирепият вятър отмине, дупките отново са празни."

Вятърът е отмъщението на нещастни предци. Вятърът идва от устата на змии; шаманите са носели змии с надеждата да ги издухат в другия свят; в Китай и Мексико шаманът е бил изобразяван в зейналите челюсти на вятъра. Пиктограмата за ВЯТЪР е била съставена от знаците за корабно платно и за змия. ВЯТЪР плюс БОЛЕСТ е означавало "безумен". ВЯТЪРНА ЧИСТОТА е сексуално желание; КОНСКИ ВЯТЪР е разгонен кон; МЪЖКИ ВЯТЪР е содомия. През V век една анонимна жена пее:

Пролетни цветя така красиви,
Пролетни пойни песни така вълнуващи,
Пролетен вятър така страстен,
Той разтваря моята копринена пола.

Още

Нищо не е такова, каквото изглежда, но кой може да бъде сигурен? (ОТКЪС)

Нищо не е такова, каквото изглежда, но кой може да бъде сигурен? (ОТКЪС)

ВЯТЪР (фън) означава също "песен". Песента издава на властниците какво мислят хората и така с течение на времето думата придобива също значение на "настроение" и дори на "нрави". Първата китайска антология Шъ Цин, Книгата на одите или песните, започва с един раздел, озаглавен Куо Фън, ДЪРЖАВЕН ВЯТЪР - песните, настроенията от провинциалните държави. В "Големият предговор" на Шъ Цин се казва: "С ВЯТЪРА висшестоящите променят своите низшестоящи, също с ВЯТЪРА низшестоящите осмиват своите висшестоящи". Казвали са: "Чуй ВЯТЪРА [песните от някоя провинция] и ще узнаеш ВЯТЪРА [настроението на народа]".

ВЯТЪРНА СЦЕНА, пейзаж. ВЯТЪРНА ЗЕМЯ, вятър и земя, местните условия. ВЯТЪРНА ВОДА, вятър и вода, фъншуей, пътят, по който човек намира мястото си в света. ВЯТЪРЕН ДЪЖД, вятър и дъжд, трудност. ВЯТЪРНИ ВЪЛНИ, вятър и вълни, промените в положението. ВЯТЪРНО ТЕЧЕНИЕ, вятър и течение, политически вълнения; ВЯТЪРНАТА ГРУПА, опортюнистите.

Райската птица е ВЯТЪРНА ПТИЦА; ВЯТЪРЕН ИЗРАЗ - аристократично държание; ВЯТЪРНА СЛАВА, вятър и слава, елегантност и талант. ВЯТЪРНА ЛУНА, вятър и луна, радост и женското изкуство на съблазняването. ВЯТЪРЕН ПРАХ, вятър и прах, неудобствата на пътуването, военна бъркотия и животът на проститутката.

ВЯТЪРЕН ЧОВЕК е поет. ВЯТЪРЕН ПОТОК означава виден човек, образован, с литературен талант, разгулен. ВЯТЪРНА НАСЛАДА е просто хумор, докато ВЯТЪРНА ТЪГА означава литературно превъзходство.

Чуй вятъра и ще познаеш вятъра. Вятърът духа, а поколенията са неговите листа. Няма по-голяма похвала от онази по адрес на Конфуций: той знае откъде духа вятърът.

Още

"Да кажеш почти същото" - тайните на превода от Умберто Еко (откъс)

"Да кажеш почти същото" - тайните на превода от Умберто Еко

Още

Откъси от дневници на Кристо Явашев са публикувани преди търг на творби от колекцията му

Откъси от дневници на Кристо Явашев са публикувани преди търг на негови творби

Още

Франце Прешерн и неговата "Поезия" за първи път на български (откъс)

Франце Прешерн и неговата "Поезия" за първи път на български (откъс)

Още

Сър Майкъл Кейн: Роден съм преди около милион години посред най-тежката депресия (ОТКЪС)

Сър Майкъл Кейн: Роден съм преди около милион години посред най-тежката депресия (ОТКЪС)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Георги Господинов получава литературната награда на фестивала Узедом

Господинов бе определен за лауреат на наградата на фестивала тази година преди няколко месеца от жури в състав Олга Токарчук, Манфред Остен и Андреас Косерт

Чудовища завладяват София по време на пандемията в дебютния роман на Тео Чепилов (откъс)

"До последен зъб" е шантава, забавна и предизвикателна смесица от екшън, фантастика, трилър и хумор

"Архив на изгубените деца" от Валерия Луисели (ОТКЪС)

На 16 април ще се потопим в един изумителен „Архив на изгубените деца“. Мексиканската писателка Валерия Луисели е създала разтърсваща история за това какво е да си човек в един нечовешки свят.

Лудостта на тълпите

Дъглас Мъри разкрива мащабната културна война, която бушува из целия свят в името на социалната справедливост, политиката на идентичността и политкоректността

Почина американският писател и футуролог Джон Нейсбит

Неговата книга "Мегатенденциите" даваше насоки как да се възприеме настоящето и да се предвиди бъдещето