Още

Ингмар Бергман: Изкуството (не само киното) ми се струва безсмислено (откъс)

Дебютният роман на американската писателка Сара Адамс ще развълнува почитателите на феномена "Бриджъртън".

Британски аристократизъм, неочаквани любови и закачливо чувство за хумор се преплитат в смайващия дебют "Да измамиш джентълмен", който развълнува почитателите на историческите регентски романси по света.

Сега книгата на американската писателка Сара Адамс се появява и на български език, за да отведе родните читатели на очарователно пътешествие назад във времето към така романтичната Англия от XIX век.

Издателство "Сиела"

За нея той е поредната лесна мишена. За него тя е чаровна измамница. Всичко трябваше да е просто игра. Но кой е казал, че играчите не могат да бъдат изиграни?

Прекарала целия си живот, грижейки се сама за себе си, Роуз е прелестна мошеничка, която много добре знае как да изпразни портмонето на всеки лондонски аристократ и да се измъкне безнаказана. Докато един ден не почуква на грешната врата и не се изправя очи в очи не с известния нехранимайко, когото очаква, а с Карвър Ашбърн - графа на Кенсуърт.

В рамките на няколко минути Карвър разкрива измамата, но нещо в него го кара да не отпрати Роуз веднага. Младият мъж може и да е джентълмен с добро сърце, но дори един джентълмен не би пропуснал възможността да се разсее от тъгата си и да се позабавлява с някоя красива жена. Особено, когато е ясно, че тя не е тази, за която се представя.

А какъв по-добър начин да разкриеш измамница от това да ѝ предложиш да се омъжи за теб?

Още

"Повелителката на книгите" от Карън Хокинс - за вълшебството да откриеш правилната книга в точния момент (откъс)

Нещата само се усложняват, когато Карвър решава да заведе Роуз в семейното си имение и обстоятелствата принуждават и двамата да продължат да поддържат представлението пред роднините му.

Очарована от семейството на Карвър, Роуз открива, че не всички аристократи са толкова арогантни, отблъскващи и алчни, за колкото ги е мислела. А зад образа на умела крадла, който Роуз е изградила, за да се предпази от разочарования, Карвър разбира, че се крие златно сърце.

Двамата започват да се сближават все повече и повече, но скоро трябва да решат - дали любовта си заслужава риска на разбитото сърце? И може ли една измама да бъде по-истинска от всичко друго, което някога са изпитвали?

Изпълнена с чар, осезаемо напрежение и изгаряща химия, "Да измамиш джентълмен" е забавна и романтична регентска история в модерен тон, която ще се хареса на почитателите на феномена "Бриджъртън". Сара Адамс пише блестящ дебютен роман, наситен с емоции и пълнокръвни персонажи, който ще ви разсмее, разплаче и завладее от първата до последната страница.

Сара Адамс (Източник: Facebook страница на писателката)

Из "Да измамиш джентълмен" от Сара Адамс

Трета глава

Роуз се чудеше дали да не почука отново, но преди да успее да го направи, вратата рязко се отвори. Тя се стресна и отстъпи крачка назад. Не беше очаквала толкова бързо да се появи някой, нито пък този някой да е огромен и красив джентълмен. Не трябваше да се изненадва, тъй като знаеше, че всички смятаха лорд Нюбъри за доста привлекателен. Женкарите рядко бяха грозни.

Най-много я изненада фактът, че вратата отвори не иконом, а самият лорд. Тя примигна при вида на извисяващия се над нея мъж и осъзна, че е минало абсурдно много време, откакто стои и го зяпа с отворена уста. Когато си спомни, че всъщност тя беше тази, която почука на вратата, ѝ се прииска да пророни поне една дума, но така и не успя. Честно казано, беше забравила защо изобщо беше дошла. Замисли се дали е имало друг път, в който от самото начало се е представяла така зле.

Преди лорд Нюбъри да каже каквото и да било, хладнокръвните му сиви очи се стрелнаха към Роуз и към пространството зад нея.

- На какво дължа удоволствието за вашето посещение? - попита той и повдигна едната си тъмна вежда, което му придаде надменен и превзет вид.

Дълбокият му глас върна Роуз обратно в реалността. Тя поклати глава, за което веднага съжали, и направи реверанс.

Стегни се, глупачке!

- Простете, милорд. Надявах се да говоря с Ваша светлост насаме.

Още

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

След като се поколеба за момент, Карвър се отдръпна от вратата, която до този момент беше изцяло скрита от раменете му, и покани Роуз да влезе.

Тя положи усилие да се съсредоточи и го дари с покорната усмивка на притеснена прислужница, сетне пристъпи през масивния праг към пищно обзаведеното фоайе - кристален полилей на четири нива, порцеланови вази и декадентски гоблени по стените привлякоха вниманието ѝ. Стаята говореше за огромно богатство. Помисли си, че може би трябва да изнуди лорд Нюбъри за по-голяма сума.

Роуз отново насочи поглед към графа, който стоеше на няколко крачки от нея. Божичко, колко огромен беше! Имаше широки рамене като на атлет и вероятно в Лондон нямаше друг мъж, който да го конкурира по височина.

От клюките, които се носеха за него, Роуз винаги бе предполагала, че лорд Нюбъри е по-скоро натруфено конте, а не богат любител на спорта, какъвто изглеждаше, че е в действителност. Докато го гледаше, имаше чувството, че гърлото ѝ се стяга и че трябва да го прочисти отново, за да може да си поеме въздух.

Но този мъж си оставаше мерзавец и тя трябваше да се стегне.

Още

Любовта се крие "Под всяко друго име" в новaта романтична история от Лорън Кейт (откъс)

Роуз сключи ръце под фалшивото си коремче, за да може формата му да изпъкне през полите ѝ. Следващата стъпка бе да се представи и да се опита да му припомни събитие, което всъщност не се беше случило - или поне не с нея. Надяваше се графът да не си го спомня. Всъщност беше сигурна, че вече го е забравил.

Стоманеносивият му поглед се плъзна надолу от очите ѝ към фалшивата издутина. Той смръщи вежди и се усмихна:

- Дълбоко ме съмнява, че сте дошла да си говорим за времето.

- Не, милорд. - Роуз погледна към корема си с престорена срамежливост. 

- Не съм. Всъщност лорд Нюбъри, аз...

Но той я прекъсна:

- Моля? - Мъжът наклони глава към нея, все едно не я беше чул добре. Проблеми със слуха ли имаше, или просто беше невъзпитан?

Издателство "Сиела"

Роуз пое дъх, за да се пренастрои и оправи стойката си, преди да започне отначало:

- Само се съгласих, че не съм дошла да говорим за времето - рече тихо тя. - В действителност посещението ми е от доста по-деликатно естество.

Тя забеляза, че мъжът отвори уста, за да протестира, но не го остави да я прекъсне отново. Веднъж вече я беше извадил от равновесие и тя нямаше да позволи това да се повтори. Беше много важно да държи нещата под контрол.

- Навярно не се налага да ви припомням за... вниманието, което ми обърнахте преди няколко месеца в имението на лорд Грантъм. - Тя продължи да гледа към корема си, уверена, че Дафни Белоус би постъпила така. Прислужниците почти никога не гледат в очите тези, на които служат, както и онези, които ги превъзхождат.

Още

Уелбек и дяволското му пророкуване: "унищожение" излезе на български (откъс)

- Всъщност ще се наложи да ми напомните.

Роуз погледна нагоре и видя, че мъжът има нахалството да изглежда развеселен. Той леко поклати глава и повдигна рамене с лека смутена усмивка:

- Коя сте вие и какво внимание съм ви обръщал?

Очите ѝ се ококориха от престорен ужас. Вътрешно се радваше, че той не си спомня. Беше доволна и същевременно изпитваше отвращение. Работата ѝ беше изтощителна.

- Бях камериерка в дома на лорд Грантъм, когато дойдохте да пренощувате. И вие... ами... вие... - Със сбърчени вежди и дразнеща усмивка, лицето на мъжа оставаше все така развеселено. Прииска ѝ се да го зашлеви:

- Мили боже, наистина ли искате да го изрека на глас, милорд? - възкликна с престорено треперещ глас Роуз.

Още

"Изобретяване на самотата" от Пол Остър (откъс)

Още

"Аристократът" от Пенелъпи Уорд е страстно изкушение със синя кръв (откъс)

Още

"Географските ширини на копнежа" от Шубанги Суаруп (откъс)

Още

"Без паника" от Нийл Геймън или всичко, което искате да знаете за "Пътеводител на галактическия стопаджия" (откъс)