ЗНАМЕНИТИТЕ В ИЗКУСТВОТО
Фрида Кало - живот под знака на страданието, което ражда изкуство
Редки снимки на художничката
Автор : / 21754 Прочита 5 Коментара
Фрида Кало
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон - жената, за която два пъти се жени Диего Ривера. Единствената, която успява да укроти огнената му натура. Тя също е художничка - представителка на т.нар. "наивистично изкуство". Тази изключително талантлива и огнена жена оставя 143 картини, 55 от които са автопортрети. Фрида Кало, също като любимия си Диего, е известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил - както в изкуството, така и в личния си живот. Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор.
Диего Ривера е известен с многобройните си любовни увлечения, но и Фрида не му отстъпвала по влюбчивост.
Художничката е имала връзки както с мъже, така и с жени, търсейки разбиране.
Съдбата й е белязана от нещастието да се зарази съвсем млада от полиомиелит, а по-късно преживява катастрофа, след която е прикована на легло в продължение на много години, през които се подлага на 32 операции. Творчеството й е белязано от страданието, а страданието се превръща в негова постоянна тема.
През 1939 г. е поканена от Андре Бретон да покаже свои картини в Париж. Днес една от картините, които показва тогава, се съхранява в Лувъра.
Първата самостоятелна изложба на художничката в родината й Мексико, е едва след смъртта й. Международното си признание също получава посмъртно.
Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 година в едно предградие на Мексико, в дома на баба си по майчина линия. Баща й е фотограф, на което дължим и многото снимки от детството й.
Гийермо Кало е имигрант от Германия. Някои смятат, че е евреин, но вече е доказано, че всъщност произхожда от немско лутеранско семейство.
Майката на Фрида пък е испанка, родена в Америка. Тази вулканична генна смес ражда една невероятна личност, която има собствено гледище за нещата още в най-ранна възраст.
Фрида се отличава от братята и сестрите си. В биографичните си бележки е записала, че често се е чувствала в семейството си тъжна и "много сама".
Мексиканската революция белязва живота на Фрида по много личен за нея начин. Навън бушуват революционни страсти, а тя е много болна и изолирана от света. Едва на 6 е, а вече полуинвалид.
Заради полиомиелита десният й крак е по-къс и по-слаб от левия, и тя носи дълги чорапи, за да прикрива недъга. Предпочита да страни от връстниците си. Най-добрият й приятел в онези години е баща й.
През 1922 г. постъпва в Националното подготвително училище, което по онова време е считано за елитно в Мексико. Фрида учи природни науки, желанието й е да стане лекар.
От 2000 ученика в училището, само 35 са девойки. Оформят се групи, една от които, в които е и Фрида, по-късно ще даде интелектуалния елит на Мексико.
Още в училище тези хора се кръщават "деца на революцията". Много често в интервюта по-нататък Фрида Кало ще посочва на журналистите за своя рождена дата не 1907-а, а годината на Мексиканската революция - 1910-а.
На 17 септември 1925 г., бъдещата художничка е едва на 18, когато автобусът, в който пътува от училището към дома си, се сблъсква с трамвай. Фрида пострадва тежко - гръбначният й стълб и бедрената кост са буквално натрошени от удара на двете машини. Десният й крак - болният, е натрошен на 11 места.
Метално парче от рампа буквално се врязва във влагалището ѝ така, че я дефлорира болезнено. След този инцидент тя прекарва един месец в болницата и два месеца в къщи. По-късно се установява, че няма да може да ражда и затова всяка евентуална бременност задължително трябва да бъде прекъсвана!...Претърпява 32 операции, за дълги периоди от време е прикована на легло.
През 1952 г. лекарите са принудени да ампутират десния й крак, заради гангрена.
Желанието й да рисува се поражда у Фрида в самотните мигове, когато е прикована от болестта и недъга си. Рисуването се превръща в единствената й утеха.
През септември 1926 г. рисува първия си автопортрет с маслени бои.
Постепенно се усъвършенства и за година време постига много, видно от портрета на сестра й Кристина, който е считан за един от най-добрите й портрети.
По-близкият кръг на Фрида Кало в младостта й е този на приятелите й от училище.
Става член на Мексиканската комунистическа партия.
И въпреки, че намира смисъл в много интелектуални дейности, както се изразява неин приятел - продължава да "живее умираща"!...
Вдъхновява се от европейски художници, по-специално ренесансови майстори като Ботичели и Бронзино, както и от авангардни движения като кубизма.
На едно парти през 1928 г. се запознава с Диего Ривера. Той е вече популярно име, признат за един от най-забележителните художници на Мексико. Фрида се обръща към него с молба да види картините й, за да изрази мнението си за тях.
Скоро между двамата пламва любовта. Ривера е с 20 години по-възрастен,, с два брака зад гърба си, считан за женкар, но Фрида не е от жените, които робуват на еснафски преценки...Въпреки болестта, тя е млада и импулсивна.
Двамата сключват граждански брак на 21 август 1929 г. Той е на 43, а тя на 22 години. Родителите й наричат този брак " женитба между слон и гълъб", но Фрида се чувства щастлива. Следва бурен семеен живот, коментиран широко в светските среди. Диего е неверен съпруг и Фрида страда.
Сътресенията са както от личен, така и от политически характер. Фрида напуска комунистическата партия заради Диего, но чувството й на принадлежност към мексиканския народ става все по-силно с времето. В един момент започва дори да се облича в мексиканско селско облекло, за да подчертае родословието си. Идентифицирането с народа на Мексико и нейният дълбок интерес към културата му остават важни аспекти на творчеството на Фрида Кало до края на дните й.
През 1930 г. Фрида и Диего Ривера се преместват да живеят в Сан Франциско, където той е поканен да рисува стенописи за Обедния клуб на борсата на Сан Франциско и Калифорнийското училище за изящни изкуства. Двойката е буквално боготворена от колекционери по време на престоя им. Фрида се радва на мъжко внимание и за кратко има връзка с артиста Никълъс Мъри.
В онзи период е много продуктивна като художник. Рисува т.нар. "двоен портрет" по сватбената им снимка с Диего. Картината е включена в Шестата годишна изложба на Обществото на жените артисти в Сан Франциско в Двореца на Почетния легион.
През есента на 1931 г. семейната двойка пътува до Ню Йорк, за изложба на Ривера в Музея на модерното изкуство. През април 1932 г. се отправят към Детройт, където Ривера има поръчка за стенописи в Детройтския институт по изкуствата.
Фрида вече дава първите си интервюта за американската преса, като впечатлява с перфектно владеене на английския и скандални изказвания, като напр., че е по-добра художничка от Диего, че не харесва американския начин на живот и богаташи като Хенри Форд, че е гневна срещу някои хотели в Америка, които не приемат за свои гости евреи, че по улиците на Америка има бедни хора, които умират от глад.
Новинарите са изкушени да я питат за всичко, което друг не би казал така свободно.
Фрида Кало, като член на Мексиканската комунистическа партия
Внезапно се случват и сериозни неща в личния й живот. В Детройт Фрида установява, че е бременна. Колебае се дали да направи аборт, и когато най-сетне и въпреки риска се решава да задържи детето, абортира спонтанно и го загубва.
Заради сериозен кръвоизлив я настаняват в болница. Още не се е възстановила, когато й съобщават, че майка й е починала.
Фрида и Диего Ривера се завръщат в Мексико за погребението. После - през март 1933-а отново заминават за Ню Йорк, където Ривера има поръчка - да рисува стенопис за Рокфелеровия център. През това време тя работи върху картината си "Моята рокля виси там". След скандала с Рокфелеровия център, когато Диего Ривера е отстранен от проекта, семейната двойка е принудена да се завърне в родината си.
В Мексико Сити Кало и Ривера се преместват в нова къща в богат квартал. Посрещат гости артисти и политически активисти от цял свят. Фрида, обаче, не се чувства добре. Претърпява два аборта и ампутация на пръстите на краката. Нервна е, а това се отразява на отношенията им с Диего. Двамата често се карат.
Един ден Фрида разбира, че съпругът й има тайна връзка с най-любимата й роднина - Кристина. Дълбоко огорчена от предателството, решава да напусне семейното гнездо и се премества да живее сама в апартамент. Намерението й е да се разведе с Диего. Търси утеха във връзката си с американския художник Исаму Ногучи.
Фрида, със сестрите си Адриана и Кристина, 1926 г.
Не след дълго, обаче, се завръща в къщата, за да заживее отново с Диего, но заедно с Кристина и децата й. Тримата се помиряват. За кратко Фрида има връзка с Лев Троцки.
Тази нейна "забежка" изглежда амбицира мачото Диего Ривера, и той отново обръща поглед към бившата си съпруга.
Междувременно Фрида представя свои картини в Париж, част от които са закупени от щедър американски колекционер.
След това тя заминава сама за Ню Йорк, където отново бележи голям успех с продажбите - въпреки Голямата депресия продава 12 свои картини, от общо 25 представени, и получава и няколко нови поръчки.
През януари 1939 г. Фрида Кало отново е в Париж, където Андре Бретон се е заел да организира нейна изложба. Пристигайки, обаче, разбира че Бретон е фалирал и дори е освободил галерията си. Налага й се бързо да открие друга галерия и сама да освободи картините си от митницата. Изложбата е открита през март, но за жалост няма голям успех. Независимо от това, от Лувър закупуват картината й "Рамката", което знаменателно събитие я прави първата мексиканска художничка, включена в престижната колекция на музея.
По време на този си престой в Париж Фрида Кало се запознава с Пабло Пикасо и Жоан Миро, както и с видни личности от света на модата, като дизайнера Елза Скапарели. Рокля, проектирана в чест на Фрида, е представена на страниците на "Vogue Paris". Въпреки това елитът на Париж не приема еднозначно успехите на горещата мексиканка.
Времето съвпада с друга неудача в личния живот на Фрида Кало - точно когато тя е решена да възобнови връзката си с актьора Никълъс Мъри, той й съобщава, че има намерение да се жени за друга жена. Кало се връща в Мексико Сити, където Ривера иска развод от нея.
Двамата се развеждат през ноември 1939 г., но остават приятели. Фрида продължава да управлява финансите и кореспонденцията на Дишего Ривера. Дори връзката й с Лев Троцки не попречва на доверието между бившите съпрузи. На 21 август 1940 г. Троцки е убит. Кало познава убиеца му и е арестувана за кратко - докато се изясни ситуацията.
Изтерзана от всичко случило се тя решава да замине за Сан Франциско. Ривера също е там. Двамата се събират отново. И отново се женят. Сватбата им се състоява на 8 декември 1940 г., след което се се завръщат в родното Мексико.
За жалост, здравето на Фрида все повече се влошава. Смъртта на баща ѝ през април 1941 г. я довежда до депресия. А в същото време в Америка картините й започват да печелят много почитатели.
Нейни творби са представени в Института за съвременно изкуство в Бостън, а през следващата година е поканена да участва в две изложби в Ню Йорк - изложбата на портрети "Двадесети век" и Първата изложба на сюрреалисти.
През 1943 г. Фрида Кало е включена и в изложбата "Мексиканското изкуство днес" в Музея на изкуствата във Филаделфия.
Художничката придобива голямо признание и в родината си Мексико.
Тя става член-основател на Института за мексиканска култура, който е назначен през 1942 г. на държавно ниво - от Министерството на народната просвета, с цел да разпространява познание за мексиканската култура.
Художничката става и преподавател в Националното училище по живопис, скулптура и гравюра "Ла Есмералда". Желанието й да участва активно в живота е огромно, но физическите й сили все повече отслабват. Заради болките й се налага да приема много лекарства, които смесва с наркотици. Всичко това уврежда душевното й здраве.
През юни 1945 г. заминава за Ню Йорк за операция, която се оказва неуспешна. Картините й от онзи период носят болката от разбитите й надежди. за това говорят и заглавията им: "Счупена колона", "Без надежда", "Дърво на надеждата, стани бързо", "Раненият елен" и др.
1950-а година художничката прекарва почти изключително и само в болничното легло. След няколкото хирургични операции получава инфекция. Оттам насетне й е трудно да се придвижва без инвалидна количка. В най-добрия случай ходи с патерици.
Въпреки лошото си здраве, е силно развълнувана от политическите събития в Мексико. Отново се връща в редовете на Мексиканската комунистическа партия. Събира подписи за Стокхолмското възвание. През август 1953 г. ампутират крака й. Фрида Кало изпада в унищожителна депресия. Опитва да се самоубие със свръхдоза наркотици и отново е хоспитализирана. Спасяват я, но тя самата вече е изгубила желание за живот.
В последните си дни се разболява от тежка бронхопневмония. Болна участва заедно с Диего Ривера в демонстрация срещу нахлуването на ЦРУ в Гватемала. Ривера забелязва в дневника й непознати дотогава рисунки - на ангели и демони. Вниманието му привлича Черен ангел, под който Фрида е изписала думите:
"Радостно очаквам изхода, и се надявам никога да не се върна. Фрида"
Умира рано сутринта на 13 юли 1954 г. в леглото си. Едва на 47 е, но толкова измъчена от болестта, че смъртта й е облекчение. Според някои се се самоубила с лекарства. Съмнението идва и от факта, че подарила на своя Диего подарък за годишнина от сватбата им, месец преди датата на годишнината.
Ривера умира три години по-късно, през 1957 г. След неговата смърт, семейната им къща с Фрида е превърната в музей.
Наскоро се появиха редки снимки от детството и семейния живот на Фрида Кало, които говорят сами по себе си за нейния живот.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}