РЕТРОСПЕКТИВА
Фалшива стена и лампи против насекоми използва норвежкият художник Ларс Нордби в София
Изложбата е от 17 ноември до 17 декември, 2022 г. Откриване: 17 ноември, четвъртък, 18:00-20:00 ч. в Галерия ИСИ
Редактор : / 743 Прочита 1 Коментара
Ларс Нордби (Източник: Институт за съвременно изкуство в София)
Институт за съвременно изкуство - София представя: "Възстановяване на паралакса" от Ларс Нордби
Куратор: Снежана Кръстева
Изложбата е от 17 ноември до 17 декември, 2022
Откриване: 17 ноември, четвъртък, 18:00-20:00 ч.
Галерия ИСИ-София / бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)
"Подвеждащо минималистична, "Възстановяване на паралакса" е в някакъв смисъл първата ретроспективна изложба на норвежкия художник Ларс Нордби (р. 1988, живее и работи между Норвегия и България).
Едноименната инсталация представя три пърформативни творби, които авторът прави между 2016 и 2018 г. Те са пресъздадени в пространството на галерия "ИСИ-София" чрез различни елементи като фалшиви стени, насекомо-убиващи ултравиолетови лампи, както и средства на театрализацията.
Нордби използва последното, за да изследва сложната механика на идеологическите конструкции. Често превръща всекидневните обекти в театрален реквизит, създавайки особени ситуации, в които се активира един вид "паралакс-ов поглед" за зрителя - способността му да се потопи в "слепите точки" на мисленето. На свой ред, тази способност служи като мощен инструмент за наблюдаващия, с който може да задейства (политическа) съпротива.
Идеята за театралността като критически термин предлага цял набор от полезни наблюдения върху въпроси като реализъм срещу илюзия, автентичност и право на избор, манипулативност, способност/ресурс и освободеност, както и върху по-малко забележимите идеи около идентификацията и нейната механика - тема, постоянно присъстваща в художествената практика на Нордби.
В "Абстрактния фронт на идентичността" (2018), една от трите работи в настоящата изложба, художникът използва природно заложеното привличане, което плъховете и плодовите мушици изпитват към определени миризми и светлини и залага мухоловки, капани и ултравиолетови лампи, с които ще ги подтиква към собствената им кончина. И докато очакваме появата на тези организми в галерията, бидейки в състояние на ужас пред предвидимия им край, ние съвсем забравяме за механиката, вече задействана от автора.
Тук ключът е в избора на "действащи лица" - животните, отдавна използвани в литературата и изкуството, за да изявяват човешките умения. Вместо това, плъховете и плодовите мушици, които въобще не се появяват в изложбата (предвидимо), правят силно осезаемо онова усещане за инсценирани очаквания, което съвпада по странен начин, дори и само за кратко, с аспекти от тяхната предполагаема "животинска" автентичност: вроден магнетизъм, съблазън, която в края на краищата ги погубва.
Подобна ситуация се разиграва и в по-ранната творба на Ларс Нордби, озаглавена "Хора зад стената на галерията" (2016). Художникът построява фалшива стена в галерията, а после единствено чрез заглавието на инсталацията, заявява, че зад тази стена има някакви хора.
Ако по традиция животните често са лишавани от ресурса да бъдат автентични, тук хората-актьори и техният "ресурс" като че ли е единственото нещо, което е налично.Нашият избор и субективност се състои в това, дали припознаваме някаква истина в заглавието. Това, което ни привлича към стената, е фактът, че винаги се поддаваме на съблазънта да се приобщим към истината в даден момент. Това е и тясната фронтова линия на идентичността, която авторът изследва чрез своите работи.
В инсталацията "Прекомерна идентификация" (2016) Ларс Нордби рециклира шперплатовите плоскости, с които са били заковавани прозорците на арт институцията Kunstnernes Hus в Осло след трагичния терористичен акт от 2011 г. Така художникът вплита по-широките събития от историята и колективната памет в интимните процеси на формиране на идентичности.
Вниманието на автора се обръща от "актьорите" - животни или хора, към такива обекти, които са вместилища на скръбна памет. Нордби изследва самата възможност да имаме "паралакс-ов поглед", да осъзнаваме онова, което ни убягва тогава, когато имаме само една единствена гледна точка.
"Възстановяване на паралакса" в галерия ИСИ-София е повече мини-ретроспектива на тактиките и стратегиите, използвани от Ларс Нордби, отколкото хронологична подредба на вече съществуващи творби.
Една стена, съставена от 30 соларни лампи против насекоми, е заплашително включена към ток със съответния волтаж. Тя разделя галерията на две части, оставяйки пространството зад лампите видимо, но недостъпно и дисфункционално. В този заключителен акт хора, животни и обекти са обединени в някакво ултра-агресивно "обещание" изкуственост и манипулативност.
Както Ларс Нордби казва, а надявам се и ние ще се убедим: "...такава е функционалната тенденция на идеологията днес."
Снежана Кръстева
Вижте Фейсбук събитието ТУК
"Възстановяване на паралакса" от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те ще обследват "заплитанията" на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите. Програмата се реализира с финансовото съдействие на Програма за подкрепа на професионални организации в областта на изкуството" на Национален фонд "Култура"
Изложбеният проект е подкрепен от OCA - Офис за съвременно изкуство в Норвегия.
Ларс Нордби (р. 1988, Норвегия) живее и работи в Хамар, Норвегия, и Велико Търново, България. Нордби притежава магистърска степен в Националната академия на изкуствата в Осло, Норвегия (2016). Неговата художествена практика се развива около фотография, пърформанс и арт инсталации. Позовавайки се често на театралната естетика и театралността на ежедневието, Нордби се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Самостоятелните му изложби включват:
White Card Wardrobe Plot at Gallery Reneenee, Амстердам (2021); Zinc White Lard at Galleri Sol, Денмарк (2021); Dubious Chalk Circle, Археологически музей, Велико Търново, (2019); Old Laughter and Synonyms for Actors, изложбени зали "Рафаел Михайлов", Велико Търново (2018); Tango, or Echoes of Conditional Self-Assertion at Kunstnernes Hus, Осло, Норвегия (2016); Dear Hilesh at Chicago Art Department, Чикаго, USA (2015); and To Tole, Биенале Познан, Полша (2015).
Ларс Нордби управлява и галерия за съвременно изкуство Heerz Tooya във Велико Търново.
Снежана Кръстева (р. 1979, България) е главен куратор на Luminous Art Foundation и съосновател и артистичен директор на "Триеналето за съвременно изкуство от Източните Балкани", което ще се проведе в България през 2024 г., а доскоро е старши куратор на МСИ "Гараж" (Москва). Кръстева получава бакалавърска степен по китаистика от Университета в Нанкин, Китай през 2004 г. и степен магистър със специализация кураторство в Голдсмитс-колидж, Лондон през 2011 г.
След като се премества в Пекин през 2004 г., през 2004-2007 ръководи галерията "Арт-проекти, Пекин - Токио", където организира изложби като "WAZA KUYA" (2007), "OK ли е да се забавлявате в художествена галерия?" (2007), "Техно-Ориентализъм" (2005) и "Japanimation" (2006) и организира първата изложба в Китай на японската група Mono-ha, наречена "Какво е Mono-ha" (2007).
От 2007 г. тя работи в Уленс Център за съвременно изкуство (Пекин), където е помогнала за организирането на редица изложби, включително самостоятелни и групови изложби на млади китайски художници и важни ретроспективи като
"Пейзажи от детството на Ян Пей-Минг" (2009 г. ). От 2011 г. работи като куратор в Art in the Underground в Лондон, където реализира редица проекти в публичното пространство.
Присъединява се към екипа на Гараж през 2013 г. и участва в реализирането на мащабни изложбени проекти. Сред най-новите са изложбите "Spirit Labor: Duration, Difficulty and Affect" (2021); "Бъдещият свят: Екологията като нова политика" (2019). Кръстева е курирала проекти с артистите Rodney Graham (2021), Allora & Calzadilla (2019), Viacheslav Koleichuk (2018), Urs Fischer, Yin Xiuzhen (2016), Erik Bulatov, Katharina Grosse (2015).
През 2017 г. е съ-куратор на "Първото триенале на руско съвременно изкуство" и съ-куратор на изложбата "Другият Транс-Атлантик. Кинетик и оп арт в Източна Европа и Латинска Америка 1950-1970" (2018); "Граматика на свободата /"Пет урока" (2015), първата голяма изложба на източноевропейско изкуство в Москва.
Кръстева е и един от организаторите на първата международна конференция "Пърформанс: Етика в действие" (2013) и 6-та конференция "В какво време живеем? Нова историчност и политиката на времето" (2019). От 2018 г. до юли 2019 г. тя е куратор на програмата "Garage Studio & Residency".
От 2016 г. до 2019 г. води курс по история на изложбите в RANEPA. От 2020 г. тя е преподавател по "Създаване на изложби" като част от съвместната магистърска програма към HSE и Музея за съвременно изкуство "Гараж" по "Кураторска практика".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}