НА ТЕАТЪР СЛЕД КАРАНТИНАТА
"Солунските съзаклятници" на Георги Данаилов представят абсолвентите от Класа на Пенко Господинов
На 1 и 25 юли от 20:30 часа те гостуват на откритата сцена пред Театър "София"
Редактор : / 1672 Прочита 1 Коментара
Сцена от постановката "Солунските съзаклятници", реж. Анастасия Събева (Снимки: Теодора Тодорова и Иван Христов)На 1 и 25 юли от 20:30 часа на откритата сцена "На стълбите" пред Театър "София" своя спектакъл "Солунските съзаклятници" ще представят абсолвентите от Класа на доц. Пенко Господинов.
Инициативата е на Анастасия Събева - режисьор на спектакъла и се реализира с подкрепата на Театър "София". Постановката спечели Проектната програма на НАТФИЗ в категория "Драматичен театър".
Постановка: Анастасия Събева, Сценография и костюми: Ада Паунова, Музикални аранжименти: Добромир Кисьов, Хореограф Александър Манджуков
Участват: Александра Майдавска, Анна Янева, Атанас Петков, Богдан Бухалов, Миглена Везирова, Васил Илиев, Владинела Кацарска, Георги Караиванов, Димитър Сулев, Ели Колева, Илияна Гекова, Кристиян Негалов, Мартина Троанска, Неделин Найденов, Тодор Кирилов и Николай Владимиров
Драмата "Солунските съзаклятници" на Георги Данаилов описва историческите събития около атентатите извършени в Солун през 1903 година. Фактът, че драматургът използва за основния сюжет реални личности, данни и обстоятелства, увеличава въздействието и силата, с която българският зрител разпознава и съпреживява историята за солунските гимназисти.
Кръстили себе си "гемиджиите", групата анархисти от Велес извършва редица атентати из Солун с цел да накърнят финансовите и политически интереси на западните сили в Турската империя.
Идеята на младежите е да обърнат общественото внимание на Европа върху страданията на българското население в Македония, като крайната им точка е присъединяването ѝ към освободената България. Цел, която те подготвят и реализират с особен плам и героизъм, въпреки нейните идеализирани и утопични измерения.
Историята на момчетата от солунската гимназия вълнува и винаги е вълнувала нашето общество като еталон за проява на особен героизъм и саможертва. Запленени от анархически и революционни идеи от своя учител - Иван Гарванов (към този момент председател на ВМОРО), младежите отиват много по-далеч - отделят се от революционната организация и създават своя собствена радикална група и предприемат крайни действия срещу турската държава.
Извършените от тях атентати оставят кървав отпечатък в историята на Македония със страстната си саможертва и последвалите кланета и изтезания на българското население. Техните действия не довеждат до постигане на целите им, а реализираните покушения дълго са критикувани от Запада.
Години по-късно, Павел Шатев - единственият оцелял в тези спорни събития, разказва обстоятелствата около солунските атентати. Именно през неговата гледна точка Георги Данаилов развива сюжета на пиесата си.