"Обичай ме навеки" на Издателска къща "Виделина", е дебютна книга на младата поетеса Виктория Милчева. Премиерата ще се състои на 20 март 2019 г. от 18:00 ч. в галерия - книжарница "София Прес", на столичната улица "Славянска" 29.

Виктория Милчева е поетеса и журналист с интелектуално потекло. Тя е пряка потомка на поета Иван Милчев, на спортният журналист ветеран Силвестър Милчев, на писателката Крася Титянова и на възрожденския просветител Георги Богданов, възпитаник на Йоаким Груев. И майка й и баба й - Антоанета и Крася Титянови, са носители на много награди за поезия и журналистика не само у нас, но и в чужбина. В това взискателно обкръжение, Вики най-вероятно не се е осмелявала досега да издаде стиховете си, но ето че сега пред нас е вече нейната първа стихосбирка, за която определено можем да кажем, че носи нейния "аромат". Стиховете й изпълват душата с нежност и красота, така присъщи на младостта.

Виктория Милчева

Творческият дебют на Виктория е дебют и за талантливия художник Евгени Йорданов, който е автор на илюстрациите на книгата. Той е завършил "Графика" в Националната художествена академия, в класа на доц. Христо Стайков и засега любимият му стил може да бъде определен като сюрреализъм. Едно чудесно съчетание между поезия и илюстрация прави този двоен дебют, осъществен чрез книгата "Обичай ме навеки", истински празник за хората, които обичат поезията.

Виктория Милчева сподели пред репортер на Impressio.dir, че много се вълнува за предстоящото представяне на книгата си, въпреки че от скоро има повод за повишено самочувствие - стана носител на Голямата награда на Европейската асоциация за поезия "Еuro Poesie" в Париж, за стихотворението си "С целувка нежна глътка вино да отпием".

Вървя сред лехите с нацъфтели рози.
Тук няма фалш и лицемерни пози.
Носи се мирис на нежни цветя
и красота, която ме кара да летя.
Имам желания и хиляди надежди
с чаша вино отмятам болка и одежди.
Пирина пее моята лирична песен
душата ми по теб лети. Животът е чудесен!
Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама.
Сърцето ми зове те, любими, без драма.
Искам телата с постеля топла да обвием,
с целувка нежна глътка вино да отпием.
Не искам повече болка и тъга.
Ела! Остани при мене навеки сега!
Искам да усещам сърцето ти лудо
да преживеем двама поредното чудо.
Чакам те! Къде се бавиш, мили?
Ела! Да те чакам вече нямам сили.
Искам със светлина живота ми да озариш.
Любов,внимание и нежност да ми дариш.
Да почувствам, че отново аз живея,
че с хиляди мечти не спирам да лудея.
С чаша руйно вино в буйна младост
да отпием първа глътка обща радост.
От копнежи тялото ми нежно тръпне.
Мрачната завеса съдбата ще отдръпне.
С целувка страстна, а не фалшива, снежна
ще поема капчици пелин от кожата ти нежна.
Искам ти да дойдеш с поглед напет.
И с теб двама да продължим напред.
Седя и чакам с надежда да те зърна
не се боя щастието с тебе да прегърна.
                         /"С целувка нежна глътка вино да отпием" от Виктория Милчева/ 

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Личен архив на поетесата