СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
От лекар в миньорско градче, до върховете на литературата и киното
Арчибалд Кронин станал кръстник на първия син на Одри Хепбърн
Автор : / 21038 Прочита 0 Коментара
10 ноември 1937 г.: Д-р Арчибалд Джоузеф Кронин (1896 - 1981), автор на „Цитаделата“, разговаря с приятел на гара Ватерло преди заминаването си за Америка с кораба „Кралица Мери“.
Снимка: Getty Images
Сигурно са малцина онези, особено от по-старото поколение читатели, които не са чели романа "Цитаделата" на Арчибалд Кронин. Той и днес звучи съвременно с дилемите от етичен и социален характер, които поставя, въпреки че отразява британското здравеопазване през 30-те години на миналия век.
Самият роман е публикуван през 1937 година, а Кронин става носител на Национална награда за литература на САЩ за белетристика.
"Цитаделата" е адаптирана в няколко успешни филмови, радио и телевизионни продукции по целия свят, сред които е номинираният за "Оскар" филм от 1938 година на режисьора Кинг Видорс, с участието на Робърт Донат, Розалинд Ръсел, Ралф Ричардсън и Рекс Харисън.
Накратко за романа "Цитаделата": Главният герой - д-р Андрю Мейсън, е млад идеалист, който се сблъсква с мизерията в малко миньорско градче, а по-късно го виждаме забогатял доктор на лондонския елит.
Арчибалд Кронин поставя пред читателя морални дилеми, описвайки живота на своя герой на фона на социални несправедливости.
Кронин изправя и читателя на изпит по хуманност. Така че романът далеч надхвърля конкретиката на британското здравеопазване в периода между две световни войни.
Писателят поставя "на масата" общочовешки проблеми, свързани с личния, професионалния и обществения морал. Търси отговор на въпроси като възможни ли са идеализмът и хуманността в едно материалистично общество.
Д-р Андрю Мейсън току-що се е дипломирал, когато е назначен в миньорското градче в Уелс. Той е ентусиазиран, но се изправя пред една отчайващо сурова действителност - липса на каквито и да е санитарни условия, демодирани медицински практики.
Чехов - лекарят и благодетелят
Вместо да го приветстват за желанието му да промени нещата, в градчето започват да гледат с недобро око на неговия новаторски подход. Младият ентусиаст бързо си спечелва врагове. Повече, отколкото верни приятели като д-р Филип Дени и младата учителка Кристин.
В крайна сметка Мейсън бива принуден да напусне работата си в градчето. Отправя се заедно със съпругата си към Аберлоу, където развива успешно кариерата си. Лекарската практика на Менсън се разраства и го извежда в столицата Лондон.
Андрю Менсън постепенно се превръща във всичко, което преди е презирал - пациентите му са богаташи, и той самият вече е богаташ. Старите му идеали са подменени от материалното благосъстояние и новото му обществено положение. Д-р Менсън неусетно губи себе си и лекарския идеал, в който е вярвал.
Тук трябва да отбележим един биографичен факт за автора на романа - Арчибалд Кронин също е бил лекар в миньорски град, а после - в Лондон. Нещо повече, бил отдаден на медицински изследвания върху белодробни заболявания и вярвал, че пред болестта, на прага между живота и смъртта, всички са с равни шансове и имат равна нужда от професионализъм и хуманност.
Така че чрез образа на д-р Менсън авторът не само визира себе си, но повдига въпроси, които са го вълнували лично - както по време на работата му като лекар, така и като човек и обикновен гражданин.
Като изследовател, той се сблъскал в практиката си с изключително назадничавата политика на Великобритания по онова време към научната дейност; на нетолерантно отношение към прогреса и научните търсения, изобщо; а като лекар - с липсата на контрол върху скъпо платената и неефективна практика на непочтени медици-печалбари.
Самият Кронин се възмущавал не само от уродливостта на системата, но и от печалбарството и конформизма в лекарската професия.
Някой ще се запита, но защо кръщава романа си "Цитаделата"? Какво общо има лекарската професия със съдържанието на това понятие? Кронин използвал отворена символика, за да представи едно цяло съсловие - медицинския елит, като непробиваема крепост. И днес с "цитадела" бихме сравнили още много и най-различни такива елити в различни обществени сектори и професионални съсловия.
Ето защо "цитадела" звучи като обобщение на всичко, което представлява непреодолимо препятствие за напредничавите хора и идеалистите.
Кронин има афинитет към този типаж хора - неразбраните в обществото носители на идеи. Те са странници, които живеят в един враждебен към тях свята. В по-късния си роман "Ключовете на царството", издаден през 1941 година, писателят описва живота на един мисионер. Героят му Франсис Чисхолм е състрадателен и смирен свещеник, чиято индивидуалност го прави силно непопулярен сред другите духовници.
Йезуитски свещеник разкрива тайната на китайския порцелан в Европа
Изпращат го в Китай, за да поддържа мисия. Там свещеникът се озовава сред отчайваща бедност, гражданска война и чума. На фона на всичко това, продължавали да го недолюбват началниците му. Но отец Чисхолм намира "ключовете за небесното царство".
Друг герой на Кронин от поредица истории - д-р Финли, силно впечатлява филмовата индустрия и дава основа на създадената от Би Би Си дългогодишна телевизионна и радио-серия "Dr. Finlay's Casebook". Така Кронин дава много не само на литературата, но и на киното.
Одри Хепбърн между вечността и болката
Той самият става част не само от литературния, но и от филмовия елит на своето време и създава много приятелства във филмовите среди. Любопитно е, че става кръстник на първия син на Одри Хепбърн.
Кой е Арчибалд Кронин? На 6 януари тази година се навършиха 44 години от неговата смърт през 1981 година в Монтрьо.
Кронин е шотландец, който е живял на няколко меса по света, но в последните две десетилетия от живота си живее в Швейцария, където и умира. Със съпругата му - Агнес Мари Гибсън, имат три деца - момчета.
18 юли 1971 г.: Шотландският писател Арчибалд Джоузеф Кронин (1896 - 1981), по-известен като Ей Джей Кронин
Снимка: Getty Images
Арчибалд Кронин е роден на 19 юли 1896 година в село Кардрос, Дъмбартъншър, Шотландия, като единственото дете на ревностен католик и протестантка. Той е едва на 7, когато баща му умира от туберкулоза.
Началното си образование получава на село, а после учи в Хелънсбърг, Глазгоу и в Дъмбартънската академия, където печели първите си литературни отличия.
Като отличен ученик, през 1914 година Кронин получил стипендия за специализация по медицина в Университета в Глазгоу и се записва да следва, но още на следващата година прекъсва учението си и постъпва като медицински младши лейтенант във флота.
Завършва университетския курс с отличие след демобилизирането си, през 1919 година.
След като се връща от едно пътуване до Индия като корабен лекар, постъпва на работа в болница в Глазгоу, а по-късно става главен лекар на болницата в Шетълстън. Кронин е работил като лекар в няколко болници, преди да стане хирург в Кралския флот по време на Първата световна война.
След войната се установява в минодобивната част на Южен Уелс в град Тредегар и през 1924 година бил назначен за медицински инспектор в мините.
Опознава живота в миньорската среда и го описва от първо лице. На миньорска тема е и романът му "Звездите светят отгоре". Впоследствие писателят се мести в Лондон. Също като героя си д-р Менсън. Както вече споменахме, биографичните съвпадения между факти от живота на Кронин и на художествения му герой от "Цитаделата" не са случайни.
Първият роман на Кронин, който бележи успех едновременно в Англия и Щатите, обаче, не е "Цитаделата", а "Замъкът на шапкаря". Интересът към творбата бл тлкова голям, че романът бил драматизиран от Едуард Ноблок и пиесата била поставена в Глазгоу и Единбург, а през 1941 година холивудската компания "Парамаунт Пикчърс" го филмира.
Книгата пресъздава историята на шотландски шапкар, обсебен от възможността за благородничество.
Още тук Кронин показва, че е умел и наблюдателен разказвач. Именно "Замъкът на шапкаря" му дава криле да се посвети изцяло на литературата. Тогава бил на 34, но човек с голям жизнен опит.
Да напусне лекарската професия спомогнал и фактът, че сам имал сериозни здравословни проблеми, което също му повлияло да вземе съдбоносното решение за смяна на попрището.
Зареждат се роман след роман. Книгите на Кронин печелят небивал успех в цял свят и са преведени на много езици, вкл. на български: "Трима в любовта", "Канарските острови", "Звездите светят отгоре", "Ключовете на царството", "Зелени години", "Пътят на доктор Шенън", "Гробницата на кръстоносеца", "Северна светлина", "Ключовете на царството" и др.
Кронин оставя и любопитни документални четива като "Приключения в два свята" и автобиографичната книга "Adventures in Two Worlds" (1952).
В края на 1930 година Кронин се преместил със семейството си в Кънектикът, САЩ. По-късно, обаче, отново се връща в Европа и последните 25 години до смъртта си прекарва в Швейцария - в градовете Люцерн и Монтрьо.
Арчибалд Кронин - цитати
"Хората винаги говорят лошо за тези, на които завиждат."
"Яжте по-малко. Вратата на рая е тясна."
"Стойността на религиите се определя най-добре от качествата на нейните последователи."
"Велико е, когато заради добрата си съпруга бързаш да се прибереш вкъщи."
"Красотата не е престъпление."
"Може би най-трудното изпитание за нашата душевност е да гледаме успеха на другите."
"На щастието не трябва да се гледа като на самоцел , то идва, когато забравиш за себе си."
"Тревогата никога не отнема скръбта от утрешния ден, само я подсилва още от днес."
"Това е животът... да започнеш от начало, когато всичко е изгубено."
"Религиите са много, разумът е един - всички сме братя."
"С някои изкушения не можем да се борим. Човек просто трябва да затвори очи и да избяга."
"Адът е състояние, при което човек престава да се надява."
"Нищо не е по-ограничаващо от затворен кръг познанства, в които всички теми на разговор са изчерпани, а взаимоотношенията се базират на рутина."
"Най-достойното постижение е победата на човек над самия себе си. Този, който е постигнал това, не познава загубата."
"Животът не е прав и лесен за преминаване коридор, по който вървим. Той е лабиринт от проходи, през които трябва да си проправяме път, изгубени и объркани, а от време на време попадаме и в задънена улица. Но ако имаме вяра, все някоя врата ще се отвори пред нас. Може да не е тази, за която сме мечтали, но в крайна сметка ще е за добро."
Еми МАРИЯНСКА
















