СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Изгубен акт за раждане, вероятно рождено име, неясна причина за смъртта
150 години от рождението на гения с тежка съдба Джек Лондон
Автор : / 22346 Прочита 9 Коментара
Писателят Джек Лондон (1876 - 1916)
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Той умира едва на 40, на 22 ноември 1916 година. И до днес причината за смъртта му остава спорна. Някои са категорични, че се е самоубил, други - че е предозирал с морфина, който ползвал срещу болките си. В смъртния му акт е записано, че е починал от уремия - интоксикация при остра бъбречна недостатъчност.
На 12 януари тази година се навършват 150 години от рождението на американския писател натуралист, известен с псевдонима Джек Лондон. В края на ноември ще се навършат 110 години от смъртта му. В живота му, освен неяснотите свързани със смъртта му, остават неустановени с точност и други биографични данни - дори рожденото име на писателя се счита за "вероятно".
Записан е като Джон Грифит Чейни, роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско.
Документите, обаче, били изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 година, и затова рожденото му име също не е установено с точност.
Мистериите около Джек Лондон още повече подсилват интереса към неговата личност.
Едно е сигурно - Джек Лондон е автор на над петдесет книги и около двеста разказа, написани в рамките на по-малко от две десетилетия. В един от шедьоврите си - романа "Мартин Идън", писателят описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия него. Затова много критици го наричат "гения с тежка съдба". Малко преди да си отиде от този свят Джек Лондон заявява:
"Аз излязох много повече щастлив от стотиците милиони хора от моето поколение. Страдах повече, но живях повече, видях повече и почувствах повече от един обикновен човек. Да, наистина, трудът ми не е отишъл напразно."
Публикуваха редки снимки от архива на Джек Лондон
Както се вижда, приживе той не е искал да изглежда нито нещастен, нито победен от живота. "Житейската история на Джек Лондон, пише журналистът Стефан Продев в своя студия за него, е велика и неповторима. Това е историята на един железен човек, пребродил американската пустиня. Целият му живот е един приключенски роман."
Джек Лондон ни оставя в наследство вечни книги, които са като наръчници за сурово мъжество: "Морският вълк", "Белия зъб", "Дивото зове", "Лунната долина", "Белю Пушилката" и др.
Първа страница на „Сатърдей Ивнинг Поуст“ от 20 юни 1903 г. с началото на „Дивото зове“
Какво е известното за писателя: Негова майка е Флора Уелман, образована жена с изискани маниери, музикална култура, добър английски и "малко смахната спиритуалистка". Вероятно тази характеристика дава отговор на някои въпроси, свързани със средата, в която израства момчето й. Флора била еманципирана, с непостоянна чувственост и склонна към хаотично поведение. Съвсем млада напуснала богатото си семейство и се отдала на живот, според собствените й виждания за свобода.
Писателят Джек Лондон (1876 - 1916), януари 1906 г.
Снимка: Getty Images
Забременява от ирландеца Уилям Чейни, издател, адвокат и астроном. Той поискал от нея да махне детето, но Флора не се съгласила. Вместо това направила несполучлив опит да се застреля. Ирландецът останал с нея до раждането на детето, но я изоставил, без да сключат брак, скоро след това. Момченцето удивително много приличало на баща си, ирландеца, но не отраснало с него.
След години Джек Лондон потърсва своя биологичен баща, но вече титулованият с професорска титла Чейни, се държал студено и отрекъл да му е баща, като за по-сигурно дори признал, че бил стерилен.
Дали това е разочаровало Джек Лондон? Вероятно го е наранило и в същото време го е направило по-силен, защото разочарованието може да се възприеме за "отговор", който слага точка на илюзиите.
Майката Флора свързала живота си с Джон Лондон, ветеран от гражданската война, който работел като фермер, зарзаватчия, а понякога и като нощен пазач. Семейството заживява в Оукланд. Джон Лондон дава фамилията си на доведения си син. С това фамилно име ще се прочуе бъдещият американски и световен писател.
Джек Лондон ще запише фамилното име на своя пастрок като името на един от най-четените и обичани автори в световната литература. А откъде се появява първото име "Джек"? Така бъдещият писател наричал себе си в ранните си ученически години, и това име става част от псевдонима му.
Джек Лондон започнал да работи още на 10. Разнасял вестници из Сан Франциско. На 14 постъпил на работа в консервена фабрика, където се случвало да работи по 16 часа на денонощие. Безрадостният му живот често го поставял на ръба на отчаянието и младият Джек търсел упование в книгите. Другата му страст било морето.
Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот
С пари назаем си купил малко корабче на старо, с което ловял нелегално стриди в залива на Оукланд, и ги продавал. Попада в моряшка среда, където пиенето и псувните били ежедневие, и сам се поддал на алкохола. Кой знае докъде е щял да пропадне, ако един чиновник не го спасил с предложението да го направи полицай от риболовната патрулна служба.
Джек вършел тази работа в Калифорнийския рибарски патрул много съвестно в продължение на година. Все така мечтаел да плава и да види чужди пристанища, чужди страни. Качва се като юнга на кораб за лов на тюлени и пътувал до Япония.
Справял се отлично с тежката работа и припечелил добри пари, но когато се връща заварил семейството си затънало в дългове, които се наложило да погаси с припечелените пари. По същото време Калифорния буквално била запалена от безредици и работнически протести.
1893-та е една от най-тежките години на финансова криза в Америка. Джек не можел да си намери добре платена работа. Започнал да работи в една ютена фабрика срещу мизерно заплащане. Накрая, напълно изтощен и все така беден, се отказал да се бори и станал скитник.
Пътувал гратис с каквото му падне, гладувал, преспивал на рискови места, накрая го арестували като скитник. През 1894 година прекарва 30 дни в затвор за скитничество. Този период от живота си по-късно описва в сборника с разкази "Пътят".
Мечтата си да се образова, реализирал чак на 19, когато се записал в първи курс на Оукландската гимназия. Всеки ден посещавал читалнята на градската библиотека, а за да може да продължи да учи, хващал каквато и да е работа - косял ливади, миел прозорци и вършел всякакви дребни услуги, от които рядко се сдобивал с долар в края на деня.
Първият му шанс да прояви таланта си на разказвач, му предоставили от ученическото литературно списание "Щитът". Пишел нощем. Съчинил есета, разкази, хумористични стихове. Така в него започнала да расте мечтата му да стане писател. Покрай литературната си дейност, се запознал със социалисти, които били чели статията му "Оптимизъм, песимизъм и патриотизъм", в която издигал лозунга: "Американци, патриоти и оптимисти, събудете се! Грабнете юздите от ръцете на поквареното правителство и просветете масите!" Като всеки беден младеж, преминал през университетите на живота, и Джек Лондон прегърнал левите идеи.
Много искал да следва в университета на Калифорния, но поради безпаричие трябвало да се прости и с тази своя мечта.
През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Личната му библиотека наброявала 15 000 тома разнообразна литература.
Неспокойната му натура винаги търсела някаква нова посока за реализация. И когато буквално избухва Златната треска и всички се втурват към Клондайк, Джек Лондон станал един от първите златотърсачи в ледената Аляска. Суровите условия му докарали скорбут и други болести и страдания, но и той като останалите авантюристи, бил готов на всичко, за да забогатее.
Не забогатява, а попада в болница. Завърнал се у дома без пукнат грош и "изтрезнял" от илюзиите за лесни пари. Здраво се захваща за най-доброто, което умее - писането.
През юли 1899-а вече бил с ясното съзнание на професионален писател. И макар че за първия си публикуван разказ получил само пет долара, не се отказал да пише, докато постигне мечтата си - литературните списания да се гордеят с подписа му. Написва "Синът на вълка", публикуван през 1900 година.
Тогава за пръв път разбрал, че писателството може да го храни. Скоро притежавал 2500 долара, които се равняват приблизително на около 50 000 днес.
Зареждат се "Дивото зове", "Белият зъб", както и разказите "Златният каньон", "Законът на живота", "Да накладеш огън" и др. - всички, повлияни от преживяното в ледената земя. След тях на бял свят излизат "Мартин Идън" (1909), "Сияйна зора" (1910), "Белю Пушилката" (1912), "Лунната долина" (1913), и др.
Пишел както художествени, така и публицистични произведения.
Джек Лондон бил само на 23, когато цяла Америка започва да говори за него. През 1901 година социалистическата партия издигнала кандидатурата му за кмет на Оукланд, но изборите спечелил друг кандидат. През 1902 година Джек Лондон заминал за Англия, за да изучи живота в един от най-бедняшките квартали на столицата - Ийст Енд. Описва видяното в книгата си "Хора от бездната", която отбелязала огромен интерес в Америка и съответно, била остро разкритикувана в Англия.
Айра Левин: Хляб сега или торта утре?
През 1906 година писателят публикувал сборника с есета, "Войната на класите", сред които включил и лекциите си върху социализма. През 1916 година, обаче, Джек Лондон напуска социалистическата партия, като се мотивира с това, че на партията й липсвали "огън и борбеност и е загубила интереса си към класовата борба".
Любопитно е какъв е бил писателят в личния си живот. Джек Лондон сключва брак с Елизабет (Бес) Мадърн през 1900 година, но бракът им бил повече от неспокоен заради майката на писателя, която не харесала снахата.
Родителката му не се успокоила дори и след като синът й станал баща на две дъщери от Бес.
Джек Лондон с дъщерите си Бес и Джоан
Накрая всъщност Джек напуска семейството си и след време се жени повторно - за Чармиън Китридж, редактор и почитателка на спорта.
Джек и Чармиън предприели пътешествие през Тихия океан, описано в "По море със "Снарк". Този брак продължил до смъртта на писателя.
През 1910 година Джек Лондон купил ранчо от хиляда акра в Глен Елън, окръг Сонома, Калифорния за 26 000 долара. За голямата му любов към Чармиън съдим по нещо, записано в дневника му: "След жена ми, ранчото е най-скъпото нещо на света за мен". Ранчото го дарило с уют и спокойствие да твори.
Прахът от тленните останки на Джек Лондон и тези на съпругата му Чармиън, са погребани заедно в семпъл гроб в Глен Елън, Калифорния, белязан само от един голям объл камък.
Наред с приключенския жанр, с който е известен Джек Лондон, той има и много творби, класифицирани като фантастика и фентъзи. В "Несравнимо нашествие" се описва бактериологична война срещу Китай; в "Голиах" - непобедимо енергийно оръжие; в "Червеният" островитяни са очаровани от извънземен обект.
Много интересна е антиутопията му "Желязната пета", в която се говори за терористични атаки: "Безброй екзекуции се извършваха навсякъде. Хора извън закона и бегълци плъзнаха из планините и запустелите райони и бяха безмилостно преследвани. В нашите убежища идваха другари, за чиито глави бяха обявени награди. Много от другарите бяха обезсърчени и отмъщаваха с терористични акции. Неуспехите убиваха мечтите им и ги докарваха до отчаяние."
Писателят Джек Лондон (1876 - 1916), януари 1905 г.
Снимка: Getty Images
Някои критици забелязват косвена връзка между "Пътят" на Джек Лондон, сборник от разкази за скитническите му години, с култовата за битниците в по-ново време книга на Джак Керуак "По пътя". Става ясно, че Джек Лондон е повлиял на много писатели от следващите поколения негови почитатели. Неговата "разголена" откровеност е била повече от вдъхновяваща за битниците бунтари.
Автобиографичната му книга "Цар Алкохол", публикувана през 1913 година, така добре описва вътрешния живот на един алкохолик, че я ползват за наръчник дори в някои съвременни терапевтични клиники.
Джек Лондон е многолик гений: вестникар, скитник, моряк, златотърсач, работник, фермер, революционер и писател. Живял е толкова кратко, а е наситил с толкова много преживявания духовния си живот, че ни е трудно да обемем цялостно личността му и да я квалифицираме "накратко". Израстването му като творец е описано в "Мартин Идън" — роман, който би могъл да се нарече духовна автобиография на писателя. В тази книга той не само разказва, но поставя един базисен проблем - съдбата на човека на изкуството в буржоазното общество.
Джек Лондон е един от първите американски автори, който печели световна известност и успява да натрупа състояние, занимавайки се само с писане. В същото време той ни дава ясно да разберем, че в преследването на успеха и богатството, изгаря душата на твореца.
Дали и неговата собствена душа не намира спасение в самоубийството заради това опустошително "изгаряне"?! Защото мрачното предсказание в този роман се превръща в действителност. През 1916 година жизненият път на Джек Лондон прекъсва трагично.
Но той "остава", въпреки смъртта, като първия американски писател, който вижда в литературата средство за преобразуване на света. Джек Лондон не е просто наблюдател и илюстратор на живота, а борец за неговата промяна.
Еми МАРИЯНСКА


















