Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Картина на 5 века плаши съдиите

МЪДРОСТ ОТ ВЕКОВЕТЕ

Картина на 5 века плаши съдиите

"Съдът на Камбис" на Джерард Дейвид, пресъздава истинска история, разказана от Херодот

"Съдът на Камбис" /1498 г./, худ. Джерард Дейвид

В своя труд "История", Херодот разказва една случка от времето на управителя на Персия - цар Камбис II, който назначил някой си Отан за началник на бреговата войска в района на Егейско море.

Херодот - "бащата на историята" /484-425 г. пр. н. е. /

Още

"Дивият" Матис и "най-дивата" му картина - "Танцът"

"Дивият" Матис и "най-дивата" му картина - "Танцът"

Бащата на този Отан, на име Сисамн, бил царски съдия, известен с това, че отсъждал несправедливо срещу подкуп.

Цар Камбис наредил този съдия да бъде наказан публично, чрез съдиране на кожата му, същата да бъде нарязана на ленти и с нея да оплетат стола, на който е седял в съда.

Фрагмент от "Съдът на Камбис"

След като присъдата на безчестния съдия била изпълнена, цар Камбис назначил сина му Отан за съдия, на мястото на баща му, като му казал да помни на какъв стол седи, когато съди хората!...

Фрагмент от "Съдът на Камбис"

Още

Картина на холандеца Говерт Флинк бе продадена за над 10 милиона долара

Картина на холандеца Говерт Флинк бе продадена за над 10 милиона долара

По тази история на Херодот, холандският художник Джерард Дейвид / 1460 - 1523 / нарисувал две картини, под формата на диптих, кръстени "Съда на Камбис".

През 1498 г. те били поставени на видно място в залата на кметството на град Брюж, където заседавал съдът, и служели за предупреждение към съдиите, какво може да им се случи, ако съдят несправедливо.

Едната картина пресъздава ареста на Сисамн, а другата - самото дране на кожата му.

Художникът Джерард Дейвид

Диптихът е рисуван около 4 години върху дървени дъски, с темперни бои и е с доста внушителни размери - лявата половина има размери 182 x 159 сантиметра, а дясната - 202 х 178 сантиметра.

Фрагмент от "Съдът на Камбис"

Поучителната история, послужила за сюжет на диптиха, била доста актуална за западно-европейските държави от XV- XVI век, когато практически в нито една от тях не е имало единнна държавна съдебна система - всеки град си имал свое правораздаване.

Трябва да признаем, че историята е болезнено актуална и в наши дни, когато корупцията е проникнала в съдебната система не само чрез подкуп във вид на пари, но преди всичко чрез политическите лобита и техните лостове на влияние.

Политик показва в залата картината на Джерард Дейвид, по време на дебат за правосъдието в Украйна

Още

Картина хипнотизирала и разплаквала зрителите

Картина хипнотизирала и разплаквала зрителите

Самото наказание със съдирането на кожи, идва от дълбоката древност. То е съществувало още при вавилонците, халдеите и персите. Древните индуси пък обгаряли кожата на наказания с факли, и той след няколко мъчителни дни на агония, умирал.

В църквата "Св. Марко" във Венеция, върху мозайка може да се види съдирането на кожата на Св. Вартоломей.

Мозайка в църквата "Св. Марко" във Венеция, пресъздаваща наказанието на Св. Вартоломей

В древността съдирали кожите и за други безчестни деяния, като изневярата, например.

Гравюра от XVIII век, пресъздаваща съдирането на кожата на невярна жена /Частна колекция/

Съдирането на кожи се използвало и за отмъщение на враговете.

Така са били наказвани и праведните християни в древността, когато религията още си прокарва път.

Съдиране на кожата на християни в древносттта, 17 век, Ян Луйкен, частна колекция

През 16-и век турският генерал Мустафа, ядосан че в продължение на 10 месеца не може да превземе кипърския град Фамагуста, след победата си заповядал да съдерят кожите на всички военачалници от съпротивата.

Съдиране на кожата на Св. Вартоломей, гравюра от 16 век, рисувана по картината на Рибера

Оригиналът на диптиха "Съдът на Камбис" и до днес се намира в белгийския град Брюж, а негови копия започват да се появяват в съдебните зали на много европейски страни.

Джерард Дейвид е роден в Аудеватер, Холандия, в семейството на художник. Първоначално работел в ателието на баща си, но през 1484 г. се мести в Белгия и се заселва в Брюж. Става градският живописец. През 1484 г. е приет в Гилдията на Св. Лука, на която 17 години по-късно става декан. Умира през 1523 г. Творби на художника има в много музеи и частни колекции по света, като най-голямата сбирка се намира в Националната галерия в Лондон. 

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

"Съдът на Камбис" /1498 г./, худ. Джерард Дейвид

Херодот - "бащата на историята" /484-425 г. пр. н. е. /

Художникът Джерард Дейвид

Мозайка в църквата "Св. Марко" във Венеция, пресъздаваща наказанието на Св. Вартоломей

Гравюра от XVIII век, пресъздаваща съдирането на кожата на невярна жена /Частна колекция/

Съдиране на кожата на християни в древносттта, 17 век, Ян Луйкен, частна колекция

Съдиране на кожата на Св. Вартоломей, гравюра от 16 век, рисувана по картината на Рибера

Фрагмент от "Съдът на Камбис"

Фрагмент от "Съдът на Камбис"

Фрагмент от "Съдът на Камбис"

Политик показва в залата картината на Джерард Дейвид, по време на дебат за правосъдието в Украйна

Мозайка в църквата "Св. Марко" във Венеция, пресъздаваща наказанието на Св. Вартоломей

Календар

Препоръчваме ви

Уникална експозиция, посветена на Махатма Ганди, бе открита на Оборище 5

20 изтъкнати български художници и скулптори представят свои творби, вдъхновени от делото и личността на великия син на Индия

Сердика, Средец, София - думи, образи, места

Изложбата в Софийска градска художествена галерия проследява живота и развитието на столицата, отразени в творбите на поколения български художници

Магическият реализъм на канадски художник "омагьосал" много световни политици

Робърт Гонсалвес правеше изложби само с по четири картини

Принц Папа Жан - на 62, за "греховете на мълчаливото съвършенство"

Най-добрите творби на художника-лирик са най-малко познати на сънародниците му

Арт елитът уважи откриването на изложбата на Станислав Памукчиев

Експозицията търси отговор на емоционално - психични и духовни съдържания, които трайно вълнуват и будят съзнанието на художника

Двойнственият свят на Архаван Хосрави

Художничката предоставя на публиката ролята на преводач на посланията й