По времето на СССР военен научен институт специално разработва играчка за ТПЗ - Тамбовския завод за барут в град Котовск, която да замени основното му производство. През 1958 година започват да се произвежда невеляшките, които стават едни от най-популярните играчки в СССР. През тежкия период на 90-те обаче производството едва успява да се задържи на повърхността.

Момиченце с неваляшка. СССР около 1970 г.(Снимка: Shutterstock)

Играчката се възражда през 2006 година в Котовск, когато предприемачът Николай Завидов създава семейна компания за производство на популярните в миналото кукли. За организиране на производството, закупуване на оборудване и ремонт на помещенията той тегли 1 милион рубли банков заем.

Защо Завидов е избрал невеляшката за свой продукт? В етапа на разработване на бизнес идеите той поставя три основни условия за бъдещото си производство: продуктът да е исторически свързан с Котовск, да е разпознаваем в Русия и пазарът да не е пренаситен. Клатещата се, но непадаща кукличка отговорила на тези изисквания. Тя е своеобразен символ на Котовск, с нея са отраснали няколко поколения и към този момент по магазините в цялата страна нямало невеляшки.

Завидов залага на стандартите, приети още от завод за производство на барут - познатата на всички добра стара невеляшка, без електронни допълнения.

Компанията успява да си върне вложените средства за три години.

В момента мощностите й позволяват да се произвеждат 700 000 кукли годишно, като през 2016 година на пазара са били пуснати 520 000 невеляшки.

Продукцията на компанията "Котовски невеляшки" се изнася на пазара от само един дистрибутор, който работи с компании за търговия на едро и електронни магазини в Русия и страните от Общността на независимите държави (ОНД).

На пазара на невеляшки в Русия обаче има конкуренция.

Неваляшки (Снимка: Детский мир)

В Ростов на Дон технологията е друга и куклите се различават от произвежданите в Котовск - те имат ивица, съединяваща по средата двете части на играчката. За свикналите със "старовремските" невеляшки разликата е съществена. Конкурентите предлагат и по-широк асортимент - "логически" кукли, транспортни, разглобяващи се, за новородени.

Невеляшките не са единственият продукт в асортимента на компанията "Стеллар-М", но точно тя доставя куклите за огромния московски магазин "Детский мир".

Надежда Киселева, ръководител на отдела за външни и вътрешни комуникации в "Детский мир", разказва, че сегментът на невеляшките се представя стабилно през цялата година - компанията продава 80 000 такива кукли годишно, като продажбите не зависят от сезона.

"Най-голямо търсене има за класическия вариант на играчката и за евтините невеляшки. Същевременно на купувачите се предлагат и скъпи варианти, произвеждани от известни международни марки",

разказва тя.

Елизавета Земцова, директор на маркетинговия отдел на компанията "Мир детства" отбелязва, че невеляшките са популярни не само в Русия.

"На тези играчки внимание обръщат и западни производители. Те са част от асортимента на компании като Fisher Price, Simba Dickie, Quaps, Chicco. Невеляшки обикновено подаряват на децата бабите и дядовците, чичовци и лели - хора от по-възрастното поколение. Оттук и търсенето на класическите модели. Прогнозата е, че пазарът е малък, но стабилен. Това ще продължи, докато съществуват традиционните играчки и светът не е преминал изцяло във виртуалното пространство",

посочва експертът.

За да не купува скъпи щампи и матрици за производство, компанията "Котовски невеляшки" е създала инструментален цех, поканила е специалисти и в момента сама произвежда необходимото й оборудване. За предприятието в момента работят 89 души. Всяка кукла се изрисува ръчно. Има и малки различия, на които купувачите обикновено не обръщат внимание - невеляшките на барутния завод гледат надясно, невеляшките на Завидов - наляво.

Сред най-забележимите тенденции при детските стоки е интегрирането в традиционните играчки на принципите на конструкторите, както и вкарването на програмни продукти - кодиране, сензори, гласов контрол и движения, синхронизиране с мобилните телефони.

Миналата година Дмитрий Завидов, синът на основателя на "Котовски невеляшки", пусна на пазара линията "Next", при която куклите са снабдени с технология за допълнена реалност. От модела са продадени 6000 броя. При тях върху куклата има рисунка, която е маркер. Чрез специално приложение за смартфони или таблети, разчитащо този код, на екрана невеляшката "оживява", започва да рецитира стихчета, да танцува и да пее песнички.

Приложението е достъпно в App Store и Google Play и досега е било сваляно 10 000 пъти, а дистрибуторът планира през 2017 година да продаде 30 000 невеляшки с допълнена реалност.

Барутният завод миналата година е произвел 100 000 кукли.

"Ние не сме фабрика за играчки, но поддържаме производството на невеляшки и планираме през 2017 година да увеличим обема му почти петкратно. Заводът работи пряко с търговски вериги в Русия и с дилъри в Европа и Азия", посочва Никита Гараджа,

първи заместник-директор на ТПЗ.

За производството на невеляшки никой няма патент.

Според Дмитрий Завидов барутният завод не му е пряк конкурент.

"Във всеки случай подкрепяме честната конкуренция и искрено вярваме, че само в условия на конкуренция в Котовск ще се произвеждат висококачествени играчки невеляшки",

казва той.

Алексей Плахотников от градската управа отбелязва, че двамата производители осигуряват работни места за гражданите, плащат си данъците и се борят за качеството и привлекателността на продукцията си.

Как се разработва играчка? Според Дмитрий Завидов потребителите са тези, които изискват да се произвеждат невеляшки.

"Много често в съвременния живот невеляшката си остава първата играчка на детето. За възрастните пък това е носталгия, възможност да си спомнят собственото детство. Планираме да продължаваме да се развиваме в този тесен "невеляшечен сегмент",

обяснява бизнесменът.

Той има идея да направи серия с националните характеристики на някои руски региони - Татарстан, Чувашия, кавказките републики.

Превод: БТА