Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нови археологически открития в Черно море

ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ВРЕМЕТО

Нови археологически открития в Черно море

Подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей разкрива тайните на Port Baglar ("Залива на лозята") до Созопол

Под вода (Снимка: НИМ)

Завършиха подводните и геофизични проучвания в залива до нос Христос и м. Каваци южно от гр. Созопол. Проучванията се проведоха в два етапа: първият през м. юни, а втория през м. септември 2022 г. с финансовата подкрепа на Националния исторически музей и Министерство на културата.

Ръководител на проучванията е зам.-директора на музея проф. д-р Иван Христов, а водолази от Общински водолазен център на гр. Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов участваха в експедицията.

Проф. д-р Иван Христов (Снимка: НИМ)

На път към неизвестното (Снимка: НИМ)

Проучванията включваха два вида недекструктивни изследвания: геофизични и огледи под вода. Геофизичното проучване беше проведено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в гр. Созопол.

Още

Изгубените светове в дълбините на Черно море

Изгубените светове в дълбините на Черно море

Нос Христос е най-югоизточния скалист нос на полуостров Буджака до гр. Созопол. Южно от носа е разположен голям залив споменат като голямо пристанище до морския град от Евлия Челеби, граф. П. Толстой и В. фон Броняр. Присъства с обозначението Portus Baglar в карти от целия XVIII век.

През последните 40 години в този залив са открити стотици ценни предмети свързани с корабоплаването по Западия Понт (амфори, каменни котви, щокове), което е предпоставка да се приеме, че в подветрената страна на големия полуостров Буджака, в района на днешен далян Чайка е била разположена антична и средновековна пристанищна зона, обслужвала антично селище, средновековни църкви и манастир в м. Каваци.

Карта на пручванията (Снимка: НИМ)

Поставените цели на тези специални изследвания в рамките на подводна експедиция на НИМ бяха свързани с: измерване и изработка на детайлна батиметрична карта на района на проучване с многолъчев ехолот; сканиране на района с високочестотен странично сканиращ сонар; изграждане на детайлен теренен модел в целева площ - акваторията на целевата за проучване площ; създаване на растерни изображения - мозайки с текстурата на дъното по данни от странично сканиращ сонар; определяне на перспективни цели по дъното за целия район на проучване, които биха имали потенциал да са артефакти от кораби или разбити части от такива.

Заливът до нос Христос (Снимка: НИМ)

Полуостров Буджака и залива до нос Христос (Снимка: НИМ)

Заливът между нос Христос и нос Агалина (Снимка: НИМ)

Още

Археологически екип под ръководство на директора на НИМ подновява разкопките на нос Калиакра

Археологически екип под ръководство на директора на НИМ подновява разкопките на нос Калиакра

По време на двата етапа на подводните издирвания са открити разнообразни предмети, свързани с корабоплаване и товарно-разтоварни дейности в залива. Сравнително голям е и броя на фрагментите от керамични съдове.

Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. В литературата се приема, че каменните котви са най-старите корабни елементи, използвани както в Средиземноморието, така и в Черно море още през Бронзовата епоха. Те представляват грубо обработен масивен камък с различен брой отвори, които служат за превързване на котвеното въже и интегриране на допълнителни дървени заострени колове, чиято цел е да задържи котвата на дъното.

Откриване на масивна желязна котва (Снимка: НИМ)

Още

Нова ценна находка на Калиакра

Нова ценна находка на Калиакра

Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III-II хил. пр. Хр., но се използват и в началото на I хил. пр. Хр. Някои учени ги наричат "тракийски", имайки предвид разпостранението им предимно в южната част на Западния Понт, и то преобладаващо в акваторията на гр. Созопол. Засега единствения щок открит при проучванията е от римската епоха, изработен от олово и спада към групата на т. нар. подвижни щокове с един отвор.

Хронологически следва откриването, до талян Чайка, на добре запазена желязна късноантична "Т" образна котва. При подводните издирвания са открити четири железни котви. Този тип котви се датират за XVII-XVIII век. Железните трироги и четирироги котви наследяват масивни двураменни железни котви (византийски тип).

Следващият етап в развитието на желязната котва започва в краят на XVIII век и началото на XIX век когато се създават нови модели - например британските адмиралтейски котви.

Желязна четирирога котва (Снимка: НИМ)

Изваждане на котвата (Снимка: НИМ)

Още

За първи път показват съкровището от Калиакра

За първи път показват съкровището от Калиакра

При подводните проучвания са намерени фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в. пр. Хр. - XVIII сл. Хр). Те са събрани в работни полигони на дълбочина от 6 до 10 метра, които обхващат цялата северна периферия на залива южно от местностите Христос, Паламаря, Сулинаря.

Най-ранния керамичен материал е от Архаичната епоха. Открити са части от амфора от т. нар. сива монохромна керамика. Използването на залива през Късната Елинистическа епоха е засвидетелствано от фрагменти от дръжки на амфори произведени на о-в Кос и с датировка II-I в. пр. Хр. Срещат се фрагменти от червенолакови паници произведени в малоазийските провинции на Византия.

Те датират присъствието на плавателни съдове в залива до нос Христос за периода V-VI век и са синхронни като използване с фрагментите от късноантични амфори. При подводните огледи е намерено голямо количеството фрагменти от средновековни амфори.

Средновековна паница от залива до нос Христос (Снимка: НИМ)

Още

Комплекс от сгради в късноантичната и ранносредновековна крепост край Балчик е бил обитаван от военен контингент

Комплекс от сгради в късноантичната и ранносредновековна крепост край Балчик е бил обитаван от военен контингент

Прави впечатление намирането на керамика и от Османския период XVI - XVII в. Открити са цели и фрагментирани хигиенни съдове, т. нар. Ибрици. Тези съдове наподобяват формата на каните, но имат допълнително прилепен към плещите чучур. Разпространени са във всички владения на Османската империя в периода XVI - XIX в.

Използват се за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. Навлизат масово в бита и на християнското население. Тези фрагменти и почти цели съдове, споменатите желязни котви като датировка кореспондират със сведенията на австриеца Венцел фон Броняр за района южно от Созопол.

Римски оловен щок - колекция НИМ (Снимка: НИМ)

Още

Изящното ювелирно майсторство на Чипровските златари в "Двореца" - Балчик

Изящното ювелирно майсторство на Чипровските златари в "Двореца" - Балчик

След приключването на подводните проучвания и цялостния оглед на бреговата ивица e възможно да се изкаже хипотезата, че заливът, освен като "убежище" при силни морски бури, е бил използван и за товаро-разтоварни дейности свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура.

Две са били местата, на които вероятно са били построени примитивни пристанищни съоръжения познати през по-късни епохи като скели. Първото място е било ситуирано в подножието на проучвания средновековен манастир до талян Чайка и сегашния бетонен кей южно от нос Христос.

Второто място, при което вероятно също е съществувала скеля и хелинги, е било разположено в началото на плажа Каваци на брега на залива Сулинария. Там до началото на XX век е съществувал железен кей влизащ навътре в морето. Тук една от важните причини да се търси пристан е наличието на обилна сладководна вода.

Членове на подводната експедиция при подговока за гмуркане (Снимка: НИМ)

Проучванията в хинтерланда на залива до нос Христос ще продължат до края на годината.

Още

Откриха военен кораб и гръцки гробници в потъналия град Тонис-Хераклион

Откриха военен кораб и гръцки гробници в потъналия град Тонис-Хераклион

Още

Вижте съкровище от венециански стъклени съдове, намерено в залива Ченгене скеле

Вижте съкровище от венециански стъклени съдове, намерено в залива Ченгене скеле

Още

Древноримски товарен кораб с амфори за вино е открит край бреговете на Сицилия

Древноримски товарен кораб с амфори за вино е открит край бреговете на Сицилия

Още

В Бургас представят археологическите проучвания по Южното българско Черноморие

В Бургас представят археологическите проучвания по Южното българско Черноморие

Още

Вижте позлатения тракийски нагръдник, показан в НИМ за първи път (галерия)

Вижте позлатения тракийски нагръдник, показан в НИМ за първи път (галерия)

Още

НИМ подкрепя кампанията за спасяване за кораба-музей "Радецки"

НИМ подкрепя кампанията за спасяване за кораба-музей "Радецки"

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Жертвоприношения на момченца са правили маите, сочи ДНК анализ на масов гроб

Международен екип проведе задълбочено генетично изследване на останките на 64 деца, които са били ритуално погребани в церемониалния център на Чичен Ица между 500 и 900 г. от н.е.

Българска експедиция открива в Сахара човешки живот на над 5000 години

"За пръв път български учени се докоснаха до тайнствените рисунки от Тасили н"Анджер - една от най-големите загадки на древния свят", посочва проф. Николай Овчаров

Mузеят Лувър планира да експонира по-добре "Мона Лиза"

Възможно е прочутата картина да бъде преместена и бъде изложена в отделна зала

Италиански учени твърдят, че са установили точното място на гроба на Платон в Атина

Според проучването, водено от изследователя Грациано Ранокия, Платон е погребан на терена на Академията в Атина, която носи името му, в градина недалеч от "Храма на музите"

В Казанлък отбелязват 80-ата годишнина от откриването на Тракийската гробница

Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника, както и постигнатите художествено, естетическо и емоционално въздействие върху наблюдаващия, превръщат казанлъшката Тракийска гробница в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на световното антично културно наследство

В Помпей откриха фрески, вдъхновени от Троянската война

Изобразени са Елена и Парис, цар Менелай, пророчицата Касандра и бог Аполон