Български учени участват в голям екип от световни учени, работили по проект за археогенетично изследване на популациите, живели в региона на Югоизточна и Източна Европа, Мала Азия и Западна Азия, съобщива БТА.

Още

Комплекс от сгради в късноантичната и ранносредновековна крепост край Балчик е бил обитаван от военен контингент

Днес научното списание "Сайънс" публикува три статии, в които са изложени резултатите на екипа от 196 учени от три континента - Европа, Азия и Северна Америка. Изследването обхваща миграциите през т.нар. Южна дъга - областта, свързваща Европа през Анатолия със Западна Азия.

В него са анализирани данни от 727 индивида от този регион, живели през последните 11 000 години от Ранния неолит до Ранното средновековие. Проучването е ръководено от Йосиф Лазаридис и от проф. Дейвид Райх от Департамента по еволюционна биология на човека в Харвардския университет.

Снимка: Списание "Сайънс"/БТА

Още

Историческият музей в Стара Загора представя златна монета, сечена при управлението на Филип Македонски

В екипа са участвали 15 български учени: от НАИМ-БАН - акад. Васил Николов, доц. Крум Бъчваров, доц. Георги Нехризов; доц. Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН; проф. Красимир Лещаков, гл. ас. Надежда Тодорова и д-р Ваня Петрова от СУ "Св. Климент Охридски"; доц. Стефан Чохаджиев от ВТУ "Св.св. Кирил и Методий"; археолозите от РИМ-Велико Търново Недко Еленски и Илиян Петракиев, от РИМ - Ямбол - Стефан Бакърджиев, Илия Илиев и Тодор Вълчев, Станислав Илиев от РИМ - Хасково и Десислава Андреева от Историческия музей "Искра" в Казанлък. Те са предоставили за проучването образци скелети на индивиди, живели по нашите земи.

В публикацията е отбелязано, че изследователите са се съсредоточили върху халколита и бронзовата епоха преди около 7000 до 3000 години, когато за първи път се появяват носители на индоевропейски езици.

Още

Ценни находки бяха открити при спасителни археологически разкопки край село Прохорово

Доцент д-р Крум Бъчваров разказа пред БТА, че по отношение на България проучването покрива цялата праистория, от ранен неолит до историческите епохи, включително Средновековие. По думите му доскоро страната ни е била "Тера инкогнита" на картата на археогенетичните изследвания. Той отбеляза, че цялото изследване включва Анатолия и Югоизточна и Източна Европа и чрез него се затваря един много голям кръг от генетичното минало на общностите, обитавали тези земи.

След този проект нашите земи вече не са "бяло петно" в генетичната карта на праисторическа и протоисторическа Европа, коментира още той. Ученият отбеляза, че много малко хора практикуват дисциплините свързани с природонаучни изследвания в областта на археологията. Прекалено малко теренни изследователи има, а изобщо няма специалисти по археогенетика, по археометрия и всякакви такива по-скъпоструващи дялове на археологията в страната ни, по неговите думи. Няма какво да се учудваме, няма достатъчно средства, няма достатъчно специалисти, нещата стават по-бавно и разчитаме на такива международни мегапроекти, обясни Бъчваров.

Още

Ценна находка е открита при археологическите проучвания в средновековният град Русокастро

Акад. Васил Николов сподели, че и преди е имало археогенетични изследвания в страната, но те са били в много по-малък обем. Според него това изследване създава много по-сериозна сигурност и за произхода на индоевропейците, и за произхода изобщо на неолита на Балканите. Той отбеляза, че то не променя представите за неолитните общества в нашия регион, а по-скоро ги уплътнява. За Балканите това изследване е важно и подчертава ролята на региона като център на първата европейска цивилизация, отбеляза още той. Акад. Николов е участвал в проект с проби от скелетни образци обектите Слатина (VI хил. пр. Хр.), Провадия-Солницата (V хил. пр. Хр.) и от селищна могила Крън, която е от Бронзовата епоха.

Ръководителят на секция "Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България" в НАИМ-БАН доц. Георги Нехризов разказа пред БТА, че събраните проби са от цяла Югоизточна Европа и Анатолия - Турция, Армения, Грузия, Кавказ, а целта на проекта е да се изясни пътят на неолитизация към Европа и проследява в генетически план как се променя и как се развива популацията чак до Ранното средновековие. Той се включва с материали от от няколко некропола от Ранната желязна епоха, които е проучвал. Нехризов определи проекта като много интересен, с много глобални заключения.

Още

Археолози работят по най-северния търговски център на Балканите - Емпорион Пистирос

Антропологът доц. д-р Виктория Русева определи пред БТА проекта като много интересен с много добри резултати. По думите ѝ чрез него се търси връзка на скелетните находки с досегашните ни познания от историческите извори, етнографски, лингвистични данни и археология. Тя е участвала в проучването с проби от т.нар. светилища от ритуални ями от Ранножелязната епоха.

Според нея България няма изоставания по отношение на археогенетичните изследвания. Страната общо взето върви успоредно с останалите по отношение на генетични изследвания. Тя отбеляза, че това е нова територия за изследване. По думите и това обичайно са проучвания, които засягат международни теми и цялостното развитие на популацията на Европа и Азия и няма как да се правят поотделно от отделните страни. Русева разказа, че в момента се очакват резултати от още няколко проекта, по които има и български данни.

Част от друг такъв проект, по който работи лабораторията на проф. Дейвид Райх в Харвардския университет, е археологът Тодор Чобанов. Той разказа пред БТА, че в тяхното проучване са изпратени малко над сто образеца - 50 от Античността и около 50 от Ранното средновековие. По него тепърва се очакват резултати.

Още

Нов храм е открит на Перперикон

Още

Археологическите проучвания на "Провадия-Солницата" вече са в разгара си

Още

Музеят в Петрич разгръща богатата история на региона в нова сграда

Още

Дръжка от амфора от 5-6 век е най-новата археологическа находка на Перперикон

Още

Уникалната находка от Мисионис е част от сребърна епископска огърлица от 11 век

Още

В уникална за Европа находка археолозите в окръг Бихор откриха съкровище, съдържащо 169 златни пръстена