Филмовата еротична звезда от 70-те години никога не успява да отговори на основния въпрос в живота си: каква е ролята на Емануела за нея, късмет или проклятие?

За една нощ Силвия Кристел се превръща в звезда. Но за съжаление по време на бъдещата си кариера, особено в Америка, "трябваше да се боря, за да задържа дрехите върху тялото си..."

В мемоарите си Силвия признава: "Ролята, за която мечтаех, като трамплин, ме обвърза завинаги. Тялото ми стана по-важно от думите ми. Станах актриса в неми филми, лишена от всичко, което формира индивидуалност", изповяда звездата в интервю.

Навършват се 10 години от смъртта на актрисата.

Силвия Кристел (1952 - 2012) пред плакат за френския софткор порнографски филм „Emmanuelle“, в който тя играе главната роля, Великобритания, 29 октомври 1974 г. (Снимка: Getty Images)

Силвия Кристел изиграва първите си филмови роли през 1973 година. А година по-късно тя е поканена за главната роля от режисьора дебютант Джъст Жакин за "Емануела". Всички актриси, към които се обръща, след като прочитат сценария, категорично отказват. Силвия обаче се съгласява.

Тя приема, най-вече, защото снимките са в Тайланд, и на нея това й се струва доста примамливо като безплатна ваканция в тази екзотична дестинация...

Реалността се разминава с очакванията й. Преди всяко включване на камерата, тя пие чаша шампанско, за да изглежда по-спокойна в "голите" сцени, а при специални случаи дори й се налага да пуши марихуана.

Първоначално филмът е забранен като твърде "откровен", но след смяната на управляващия елит "Емануела" все пак е пуснат. Критиците разбиват филма на парчета, но публиката, напротив, е във възторг, нареждайки се пред кината на километрични опашки.

Силвия Кристел (1952 - 2012), Великобритания, 5 януари 1973 г. Тя играе главната героиня в софткор еротичния филм „Emmanuelle“ през 1974 г. (Снимка: Getty Images)

Зашеметена от успеха, тя не разбира веднага, че е станала заложник на една-единствена роля. Впоследствие Силвия участва в многобройни продължения на "Емануела".

От детството си се отличава с интелигентност (коефициентът й е 145), но и с красота. Интелигентността й обаче й позволява да "вземе" в училище 4 учебни години за една...
Родена е като Силвия Мария Кристел на 28 септември 1952 г. в Утрехт, Холандия
Отива се от този свят в съня си на 17 октомври 2012 г.

Тя е по-голямата дъщеря на собственика на крайпътно ресторатче Жан-Никола Кристел и съпругата му Пиетие Хендрика Ламе. В автобиографията си от 2006 г., Nue, Кристел признава, че е била сексуално малтретирана от възрастен гост на хотела, когато е била на девет години, преживяване, което отказва повече да обсъжда. Родителите й се развеждат, когато е на 14 години, след като баща й изоставя семейството заради друга жена.

"Баща ми доведе нова жена в хотела, който беше нашият дом, който той управляваше с майка ми. "Сестра ми, майка ми и аз бяхме изхвърлени от стая 21, където живеехме", разказва тя в интервю.

"Това беше най-тъжното нещо, което някога ми се е случвало", откровено признава за преживянотоо.

Силвия е изпратена в католически интернат, но там не могат да коригират сложния й характер. Няколко години по-късно, тя е твърдо решена да стане известна - на всяка цена.

Кристел започва да работи като модел, когато е на 17 години. През 1971 г., участва в кастинг за главната женска роля във филма "Последно танго в Париж" (1972), но губи от Мария Шнайдер. През 1973 г. печели конкурса Мис ТВ Европа. Тя говори свободно холандски, английски, немски и италиански, както и още няколко други езика, които не владее толкова добре.

Световната слава идва при нея след година, когато режисьорът Джъст Жакин заснема Кристел в главната роля на един от най-успешните филми за цялата история на френската киноиндустрия. "Емануела" е един от първите еротични филми, пуснат в масовите киносалони. Гледан е от 9 милиона зрители само във Франция и става хит в много други страни по света.

След успеха на "Емануела", Кристел често играе роли, които са повлияни от този сексуално провокативен образ, най вече в адаптацията на "Любовникът на лейди Чатърли" (1981) и в биографичния филм за шпионката от Първата световна война Мата Хари (1985 ).

През 70-те години снима в по-малко известни филми на видни френски режисьори, включително Клод Шаброл и Роже Вадим. Участва заедно с Джо Далесандро в "La Marge" на Валериан Боровчик, който постига успех във френския боксофис.

Първоначално е избрана да изиграе ролята на Стела във филма на Роман Полански "Наемателят" (1976), но още на първия ден е сменена с Изабел Аджани.

През 1977 г. е поканена да играе ролята на Хати в противоречивата еротична драма на Луис Мал "Хубаво бебе" (1978), но ролята в крайна сметка отива при Сюзън Сарандън. Тя е приятелка със Серджо Леоне, който иска тя да играе ролята на Карол във филма "Имало едно време в Америка" (1984), но продуцентите не са съгласни и ролята отива при Тъсди Уелд.

През 1982 г. е отхвърлена от Тони Скот за ролята на Мириам в "Гладът" (1983) и Катрин Деньов грабва ролята. Кристел се разминава и с ролята на Лоис Лейн в "Супермен" (1978), която отива при Марго Кидър. Силвия се проваля и на кастингите за ролята на момиче на Бонд във филмите: "Шпионинът, който ме обичаше" (1977), "Мунрейкър" (1979), "Само за твоите очи" (1981) и "Октопуси" (1983).

Кристел пък отхвърля главните женски роли в The Story of Adele H. (1975), King Kong (1976), Logan's Run (1976), Caligula (1979), Body Heat (1981), Blade Runner (1982), Scarface (1983) , Dune (1984), Body Double (1984) и Blue Velvet (1986).

Образът на Емануела я преследва и в Съединените щати, където играе Никол Малоу, прислужница, която съблазнява тийнейджър в секс комедията "Частни уроци" - Private Lessons (1981).

Въпреки че "Частни уроци" е един от най-печелившите независими филми за 1981 г. (на 28-мо място по брутни приходи в САЩ), според признанията на Кристел, тя не е видяла нищо от печалбите. През май 1990 г. се появява в телевизионния сериал My Riviera, заснет в дома й в Сен Тропе,.

Нейният приятел Жерар Депардийо, иска да осигури нейното завръщане и се опитва да убеди продуцентите на "1492: Завладяването на рая" да й поверят ролята на кралица Изабел. Но неуспешно.

През 2001 г. играе малка роля в "Прости ми", дебютът на холандския режисьор Сайръс Фриш. През май 2006 г. Кристел получава награда на филмовия фестивал Трибека, Ню Йорк, за режисурата на анимационния късометражен филм Topor and Me със сценарист Рууд Ден Драйвър. Наградата е връчена от Гейл Кинг.

След пауза от осем години Кристел се появява във филма Two Sunny Days (2010), а през същата година, в последната си актьорска роля, тя играе Ева де Льов в италианския телевизионен филм The Swing Girls.

През юни 2021 г. е обявено, че актрисата Силвия Хукс ще изиграе Силвия Кристел в биографичен филм за живота и кариерата й.

През 2006 г. Кристел отново напомня за себе си, издавайки откровената автобиография Nue. В нея тя разказва за многочислените си любовници от света на киното и за пристрастеността си към алкохола и кокаина в пика на своята кариера.

Първата й по-дълготрайна връзка е с белгийския писател Уго Клаус, който е повече от две десетилетия по-възрастен от нея. Той е баща на единственото й дете, син на име Артър, който се ражда през 1975 г. Напуска съпруга си заради британския актьор Иън Макшейн, когото среща на снимачната площадка на филма "Петият мускетар" (1979 г.). Те се преместват в Лос Анджелис, където той й е обещал да помогне за стартирането на нейната американска кариера.

Холандската актриса и модел Силвия Кристел (1952 - 2012), звезда от френския софткор порнографски филм "Emmanuelle", с един от съпрузите си, белгийския писател Уго Клаус (1929 - 2008), Великобритания, 25 октомври 1974 г. (Снимка: Getty Images)

Петгодишната им афера Кристел описва в автобиографията си като "ужасна - той беше остроумен и чаровен, но бяхме твърде много еднакви". Тя се пристрастява към кокаина. По онова време тя го смята за "супервитамин, много модерно вещество, безопасно, но скъпо, много по-вълнуващо от удавяне в алкохол - гориво, необходимо, за да останеш в суинг." Силвия Кристел също така има връзка с френския певец Мишел Полнареф.

Интервюирана е през 2006 г. за документалния филм Hunting Emmanuelle. Тя описва как е взела редица ужасни решения поради пристрастяване към скъп кокаин.

След Макшейн тя се жени два пъти. Кристел сключва брак с американския милионер Алън Търнър, който приключва след пет месеца. Вторият ѝ съпруг, бъдещият режисьор Филип Блот, я кара да финансира филмите му, които са пълна катастрофа. Кристел казва, че напуска този брак с 400 долара на свое име.

Сред любовниците на Силвия най-известен е френският президент Валери Жискар д'Естен.

Кристел спира да се появява разсъблечена на екрана през 1980-те години заради сина си Артур, който заради нея се притеснявал в училище.

Актрисата рядко вижда сина си. Едва през 2003 г., когато лекарите поставят на Силвия фаталната диагноза, те стават по-близки.

Връща се към сериала "Емануела" през 1994 г., в който се появява напълно облечена, спомняйки си за "подвизите" на своето младежко алтерего.

Нейната авторизирана биография е написана от холандската журналистка Сузане Ретанс и е публикувана през септември 2019 г. Това отнема на Ретанс повече от три години. Все още не е преведена на английски.

След като напуска Америка, тя се оттегля в Южна Франция да рисува - основно женски портрети и рози.

Кристел е изключително заклет пушач от 11-годишна възраст. Тя е диагностицирана с рак на гърлото през 2001 г. и изкарва три курса химиотерапия, претърпява операция, след като болестта се разпространи в белите й дробове. На 12 юни 2012 г. получава инсулт и е хоспитализирана в критично състояние. Четири месеца по-късно почива в съня си на 60-годишна възраст от рак на хранопровода и белия дроб.

"Тя почина през нощта в съня си", съобщава нейният агент Мариеке Верхарен.

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg/Снимки: Getty Images

Кристел е погребана на родното си място в Утрехт в Холандия.

Последният филм, в който холандската актриса се снима, е хърватският "Два слънчеви дни", през 2010 г., две години преди смъртта си. Режисьорът на филма Огнен Свиличич признава: "Силвия беше много по-добра актриса, отколкото успя да покаже.

Тя беше много топла на снимачната площадка, беше много приятна..."