Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Почина бившата съпруга на Тодор Колев - актрисата Адриана Палюшева

IM MEMORIAM

Почина бившата съпруга на Тодор Колев - актрисата Адриана Палюшева

Вторият брак на театралната звезда бе с Павел Попандов

Днес към небесната сцена е тръгнала още една звезда на българския театър и кино - актрисата Адриана Палюшева.

Тъжната вест съобщи дъщеря й - обичаната актриса Албена Колева - плод на любовта на Адриана и Тодор Колев. Вторият брак на Палюшева бе с Павел Попандов, с когото също имат дъщеря - Лили.

Адриана Палюшева е родена в София на 22 юли 1942 г. През 1965 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Никола Люцканов. Дебютира в ролята на Анет в "На живот и смърт" по Д. Ангелов в Родопски драматичен театър. Актриса е в Драматично-куклен театър "Васил Друмев" Шумен, Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив и Драматично-куклен театър "Константин Величков" Пазарджик.

От 1977 до 2003 г. работи в Държавния сатиричен театър. Сред най-значимите й и любими на публиката роли са Шарлота - "Дон Жуан" от Молиер, Амалия - "Двубой" от Иван Вазов, Софрона - "Януари" от Йордан Радичков, Андрофоба - "Мъжемразка" от Ст. Л. Костов, Турусина - "И най-мъдрият си е малко прост" от Александър Островски.

Палюшева е една от примадоните на пазарджишкия театър от незабравимите дни на 70-те и 80-те години.

"Това наистина са хубавите години на моя театрален живот. Имаше моменти, които останаха незабравими. Дойдохме тук много млади, някъде около 1969 година... С много обич, жар и ентусиазъм се заехме да правим театър. Искахме всичко да е от най-високо качество. При нас идваха най-добрите режисьори - Крикор Азарян, Асен Шопов, Леон Даниел, Вили Цанков. Затова грижа имаше нашият незабравим директор Васил Спасов. Никога повече не срещнах такъв директор като него. Толкова много обичаше артистите и толкова много мислеше за театъра!...

Почти всички наши постановки показвахме в София. Спомням си, че с "Голямата печалба" и "Дипломат" побъркахме столичани. Вратите на операта и народния театър, където ги играхме, щяха да се счупят от зрителския наплив... Вечер след представление слизахме в клуба на дейците на културата. Продължавахме разговорите за представлението, понякога се карахме, пийвахме си по някое питие.

И ако на някого му дойдеше поетично вдъхновение, написваше стихотворението си направо на стената. Така тя отразяваше атмосферата в театъра и клуба. Това по-късно не го видях в Сатирата, където ме приеха след Пазарджик. Но в Пазарджик го имаше. И това наистина бе европейска работа", сподели преди време в интервю актрисата.

Поклон пред паметта й!

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

ИЗБРАНО
Коментирай0

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

Режисьорът на "Атентатът" Станимир Трифонов: За никакви идеи не става дума, а за много пари

Филмът за терористичния акт в катедралния храм "Св. Неделя" разкри покъртителни факти. И той все още действа катарзисно!

Йълдъз Ибрахимова: Джазът е начин на мислене, начин да се чувстваш свободен човек

"Според мен трябва да се прави нещо различно, което да предизвика хората да чуят джаза. Защо да не използваме джаза въз основа на националната музика?", коментира джаз примата

Гимнастичката Цветелина Стоянова във фокуса за значението на психичната грижа

Документалният филм, посветен на историята на гимнастичката ни Цветелина Стоянова, която прави опит за самоубийство, според думите на режисьора Станислав Дончев е "филм-сеанс, който има точно такава цел - да запали желанието за живот"

Франция е литературната родина на Марио Варгас Льоса

Големият писател е първият автор в близо 400-годишната история на Френската акаядемия, приет в нея, въпреки че никога не е писал директно на езика на Молиер

Езоп и красивите жени вдъхновяват за басните Лафонтен, починал преди 330 години

За Лафонтен цялото изкуство се състои в способността да се намекне, а не да се назове

Почина нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса

Той беше един от главните герои на разцвета на латиноамериканската литература през 60-те и 70-те години на миналия век заедно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и с аржентинеца Хулио Кортасар