На 84-годишна възраст си отиде проф. Венец Димитров (1937-2022), филмов и телевизионен оператор, уважаван професор, обичан колега, вдъхновяващ преподавател и непрежалим приятел, съобщиха от НАТФИЗ тъжната новина. 

Проф. Венец Димитров (Снимка: НАТФИЗ)

Венец Димитров е професор-доайен и дългогодишен преподавател по филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ. Една от легендите на Златното време на българското кино. 

Декан е на факултет "Екранни изкуства" (1990-1993), заместник-ректор на НАТФИЗ (1994-2000), член на академичния съвет, член на специализирания научен съвет по киноизкуство, член на комисии, ръководител на докторанти и дипломанти, автор на планове и програми по специалността.

Автор е на десетки статии и анализи по въпросите на филмовото образование и творчество в българския и чуждестранен печат и специализирани издания, както и на книгата "Проблеми на операторското творчество". Дарител е на ценен филмов архив за "Академичната библиотека и архив" на НАТФИЗ.

Заедно с академик Людмил Стайков (Снимка: НАТФИЗ)

Още

Проф. Венец Димитров: Днес не е възможна Пражка пролет!

Проф. Венец Димитров завършва Академията за изящни изкуства в Прага със специалност филмово и телевизионно операторство (1968).

Поканен от режисьора Ярослав Гилар, заснема своя първи игрален филм "Последното нещо" в бивша Чехословакия. Работи във филмовата студия "Барандов" - Прага.

Продължава кариерата си като главен оператор на телевизия "Кошице", оператор-постановчик е в студията за игрални филми "Бояна", филмов и телевизионен оператор е в студията за телевизионни филми "Екран", София.

С проф. Любомир Халачев (Снимка: НАТФИЗ)

Първият филм на Венец Димитров като оператор в България е "Игрек 17" на режисьора Вили Цанков, през 1972 г. Следват "Преброяване на дивите зайци", "Сватбите на Йоан Асен Втори", "Циклопът", "Селцето", "Пътят към София", "Борис Първи". Главен оператор е на 23 игрални и над 40 късометражни филма.

"В игралното кино имах щастието да работя с десетки режисьори на различна възраст, с различен опит и индивидуална естетика. Преминах през всички жанрове и смятам, че успешно се справих с художествени и субективни различия. Не правех разлика, творческа или личностна, а се постарах да бъда пълноправен партньор на режисьорите.

Визуалното авторство при 23-те ми игрални филма ме срещна с артистичния и прецизен Вили Цанков ("Игрек 17" и "Сватбите на Йоан Асен").

Интересни преживявания имах с големия режисьор Борислав Шаралиев ("Очакване", "Ударът", епичната дилогия "Борис I"). При него нямаше самоцел в творчеството и всичко трябваше да е подчинено на драматургията.

Христо Христов изрази огромно професионално доверие към моята работа и ме покани за филма-утопия "Циклопът".

Бях изненадан от неговия респект към визуалната страна на творбата. С изключително чувствителния човек и творец Едуард Захариев заснехме съвременната сатира "Преброяване на дивите зайци". В името на документалната наблюдателност Еди държеше на момента "открадване на ситуацията".

С известния украински режисьор Николай Машченко заснех петсерийната копродукция "Пътят към София". Желанието му да работим заедно бе толкова категорично, че той отложи започването на снимките, за да приключа с предишния си филм.

В биографията ми се вписват и няколко телевизионни сериала - "Селцето" (Иван Терзиев), полицейската поредица "Полицаи и престъпници" на младите Стефан Гърдев и Ивайло Джамбазов, "Любовниците" (Тодор Стоянов), "Мъже без мустаци" (Мариана Евстатиева).

Имах щастието да работя и с млади дебютанти, на които имам чувството, че съм успял да помогна според своите възможности.

Уникално бе сътрудничеството ми с Нидал Алгафари за "Ла донна е мобиле". Симпатичен и откровен съвременен филм, преминал от пътя на славата към отричането, но с ярко авторско присъствие и амбиции.", разказва майсторът на камерата в интервю пред "Дума" през 2017 г.

Снимка: НАТФИЗ

Носител е на редица национални и международни награди, между които Голямата награда "Златна роза" (1984); "Най-добра операторска работа" - на СБФД (1984 и 1994) и на Националния филмов фестивал - Варна (1976, 1982, 1984); "Златно отличие за операторска работа" на VI Международен фестивал за рекламно кино-Варна (1983) и много други.

"Почетен доайен" на Международния филмов фестивал "Братя Манаки"- Битоля (1994). Носител на Награда за цялостно творчество от Фестивала на операторското изкуство - "Златно око" (2002).

"Филмов и телевизионен оператор, уважаван професор, обичан колега, вдъхновяващ преподавател и непрежалим приятел", написаха от Академията (Снимка: НАТФИЗ)

Член е на Съюза на българските филмови дейци - СБФД, член-учредител на "Асоциация АКАДЕМИКА 21". Председател на Творческия фонд на СБФД, член на УС на СБФД, член на Художествения съвет при БНТ, председател на Сдружението за авторски права "ФИЛМАУТОР", член на Националният съвет за кино при Национален филмов център. Член на редколегията на сп."Кино".

Дълбок поклон!

Опелото на проф. Венец Димитров ще се състои пред църквата на Централни гробища, на 21.01.22 - петък, от 11.30. Службата ще се извърши отвън.