На 65 години почина кинорежисьорът Иван Черкелов. Първа тъжната новина съобщи режисьорката Лилия Абаджиева на страницата си във фейсбук:

"С покруса пиша тези ужасни редове.

Напусна този свят големият български кинорежисьор Иван Черкелов. Неусетен и в творчеството и в живота.

Душата на Иван е мъдрост, любов и свобода.

Представата ми за новото българско кино като бунт, кинематографичност и начин да виждаш света ми даде Иван Черкелов с "Парчета любов".

Този бунт и пленяваща красота са белязали и сърцето и душата и ума и живота ни - на мен и Васил Абаджиев. Иван е най-скъпият приятел на Васил и най-високата му нравствена опора.

Скърбим безутешно."

Тъжната вест бе потвърдена пред БТА и от неговата сестра Ирина Черкелова.

Режисьорът на снимачната площадка на последния му филм "Не влизай в пререкания с персонала на банята" (Снимка: София Филм фест)

Още

Благородникът, който си отиде уморен от общуването

Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в гр. Ловеч. Той е син на д-р Виолета Мишева и на актьора Георги Черкелов. Завършил кинорежисура във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1982 г.

Дипломната му работа е филма "Балада", а дебютният му пълнометражен филм "Парчета любов" (1988) фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена от анкетата на в. Култура през 1993 г. Критиката го определя като изследване на духовната криза на младите в тоталитарното общество. Последвалото сваляне на филма от екран е логичната реакция на тогавашната цензура.

"Парчета любов" постави някои неочаквани, смущаващи, тревожни въпроси, отнасящи се до част от собственото му поколение, което се изживяваше като върха на духовния сладолед. В едно интервю тогава той, известен с уморителната си словесна лаконичност, ми каза, че би искал да внуши - "така не бива".

А пък аз си го доразтълкувах: така не бива да се живее, не бива да се нараняваме един друг, не бива да причиняваме болка на по-слабите и уязвимите, редно е да се лишаваме от едно в името на друго, по-висше, истинско и съвършено. Още в диалога и посланията на "Парчета любов" се усещаха елементите на проповед, но без директното напътствие да търсим Бог.", пише Карин Янакиева във вестник "Култура".

Следващите му игрални филми са създадени вече след промените - "Търкалящи се камъни" (1995) и "Стъклени топчета" (1999), който завършва така:

"Лишен от стремеж към Бога, животът на човека минава напразно - като безсмисленото украсяване на мъртво тяло".

Режисьорът на снимачната площадка на последния му филм "Не влизай в пререкания с персонала на банята" (Снимка: София Филм фест)

Още

Новият филм на режисьора Иван Черкелов с премиера на 24 София Филм Фест

До края на краткия си живот режисьорът успя да направи още четири филма - "Обърната елха" (2006 г., съвместно с Васил Живков), който стана носител на Специалната награда на журито в Карлови Вари), и в който участва и бащата на режисьора - актьорът Георги Черкелов.

Следват филмите "Раци" (2009) и "Семейни реликви" (2015). През 2020 г. излиза последният филм на Иван Черкелов - "Не влизай в пререкание с персонала на банята"(2020).

"Не влизай в пререкание с персонала на банята" е филм и за неясните сенки на миналото; за самотата, неразбирането и любовта; за красивите чудеса на ежедневието и за националната светиня Васил Левски, присъстващ в съзнанието на хората като гранитен паметник.

Иван Черкелов сам пише сценария за филма си, както и за всички останали филми, които е създал. В сюжета на последната му творба са вплетени и негови лични спомени. Режисьорът е роден в Ловеч, а в детството си прекарва ваканциите при баба и дядо, чиято къща се е намирала в центъра на града. От нея днес е останал само засаденият от дядо му бор в двора, който също присъства във филма.

Филмите на Иван Черкелов са излъчвани многократно по БНТ. Показвани са на кинофестивали в Германия, САЩ, Канада, Франция, Чехия, Индия и България.

През годините той не изневерява на своя стил - да поднася във филмите си своите размишления за битието, любовта, самотата и общуването.

Критиката нарича режисьора Иван Черкелов "талантлив и особняк", за което той казва: "Не знам дали съм талантлив, но сигурно съм особняк. Дотолкова, доколкото общоприетият начин на живот не ми е присъщ, не го харесвам. И се опитвам да живея малко по-различно".

Режисьорът на снимачната площадка на последния му филм "Не влизай в пререкания с персонала на банята" (Снимка: София Филм фест)

Поклон!