НОВА КНИГА
Молитвата като културен код
Виолета Тончева за "Молитва за Украйна" от Теодора Димова
Редактор: / 1092 Прочита 1 Коментара
Теодора Димова (Издателство "Сиела")
Съкровена като изповед, болезнена като съвест, философска като притча, книгата на голямата писателка отправя послания за мир, отрезвява, призовава, настоява за цивилизационна развръзка на войната, която напразно допускахме за невъзможна през XXI век, отбелязва в своя прочит Виолета Тончева.
Християнското светоусещане, основополагащ знак в творчеството на Теодора Димова, намира най-ярък израз в есеистичната ѝ книга "Молитва за Украйна". Текстовете ѝ за Портал Култура, посветени на войната в Украйна, събрани сега на едно място, излъчват многократно по- всеобхватно и по-силно въздействие.
Заложено е най-напред в хронологията, която отбелязва конкретните поводи за написването на есетата (01.03. 2022 - 21.02.2023), сякаш отброява ден по ден и минута по минута първата година от руската агресия срещу Украйна. "Всичко това гледаме в триминутни репортажи по телевизията.
А украинците живеят така по 24 часа. Как се живее така!", възкликва Теодора Димова от името на всички нас, живеещите в мир, но и в потрес от войната, която напразно допускахме за невъзможна през XXI век.
Родена от състраданието, една от най-великите християнски добродетели, книгата не се затваря в теологията, не теоретизира, а конкретизира болката и вината. Фактите онагледяват двете лица на съвременната завоевателна война като цивилизационна трагедия, още по-безумна, заради страховитите паралели с подобни войни от миналото. Съпричастието е неразделно от обвинението и в тяхната взаимна обвързаност се ражда интригуващата чувствителност на "Молитва за Украйна", подобно на "Чернобилска молитва" на носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич.
Още
Германската министърка на културата в Одеса: Войната застрашава културната идентичност на Украйна
Съкровена като изповед, болезнена като съвест, философска като притча, "Молитва за Украйна" отправя послания за мир, отрезвява, призовава, настоява. В тази забележителна книга разпознаваме цялата Теодора Димова, с нейната ерудиция, художествено майсторство, гражданска позиция, вяра в християнските ценности.
В брилянтно построените есета тя вплита библейски, исторически и литературни мотиви и препратки, като културни кодове, призовани да върнат и съберат отново смисъла, разпилян сред толкова много фалшиви новини, спекулативни теории и хибридни войни. Убедителните анализи на сложния геополитически контекст се основават върху сериозни проучвания и знания за хода на световната история и превратностите във взаимоотношенията между Русия и Украйна. Наяве излизат премълчаваните или изопачавани истини за "Мимикрията на комунизма", "Дистопията "Русский мир", "Магистралата на Дугин", "Демонизирането на един народ". С публицистична страст се разобличават подмяната на понятията и пренаписването на историята, които уличават манипулацията като подмолен интерпретатор на реалните събития.
Читателят ще намери аргументирани отговори на въпроси от типа: как победата над нацизма, която бе последвана от денацификация в Германия, но не и от декомунизация в бившия съветски блок, всъщност послужи за легитимация на комунизма; как руската пропаганда измисля "украинския фашизъм", който Русия е длъжна да изкорени, като "денацифицира"/"освободи" Украйна; как за нуждите на "военната операция" латинската буква Z (зета) се натоварва с мистични послания; как философът Дугин обосновава руската външна политика с идеологемата на т. нар. Четвърти път, а Путин директно обявява, че "границите на Русия не свършват никъде"; как комплексът от миналото на Русия, чиято история започва от Киев, се трансформира в сатанизиране и агресия срещу украинския народ.
В тази връзка Теодора Димова поднася интересно сравнение: "Обругаването на украинците от страна на Русия може да бъде сравнено единствено с обругаването на българите в РС Македония. В Русия наричат украинците с обидни и унизителни епитети - "укри", "фашисти", "нацисти", точно както македонците ни наричат "бугари татари" и "бугари фашисти".
Приликата не е случайна. Македонците формират своята историческа идентичност, като отричат българските си корени. Днес Русия е огромна страна с мощна армия, но има комплекс от миналото, защото историята ѝ започва от Киев. Корените ѝ са в Киев."
Как работят пропагандните клишета и защо 15-16% от българите са подвластни на манипулацията е другата голяма тема на Теодора Димова, залегнала най-вече в емоционално наситените есета "Неплатените путинофили" и "Неплатените тролове".
В тях се артикулира болката за родината, единствената страна от бившия съветски лагер, в която някои продължават по стар навик да измерват патриотизма с русофилство.
Разсъжденията връщат към удобната философия на поговорката от османско време "преклонена главица сабя не сече" и "снишаването", препоръчвано от Тодор Живков, заедно с останките от соцманталитета и прословутата българска мнителност, придружавана от трудно обяснимо лековерие спрямо вездесъщите пропагандни формули и фалшиви новини.
Но, въпреки нестихващата кампания за промиване на мозъци, България прави своя справедлив избор между доброто и злото. "Най-сетне и България се нареди сред цивилизованите страни, които съчувстват на жертвите и помагат срещу агресора. За нашето объркано общество изборът беше труден. Не е бил лесен изборът и на Вазов след "Здравствуйте, братушки!" да напише "Защо сте дошли на полята балкански, немили, неканени гости?" Той сам дава отговора - защото любим и свойта свобода, стократно пo`любим я ние", привежда поредния си литературен и исторически паралел Теодора Димова.
С публицистичната си енергия "Молитва за Украйна" напомня знаменитите военни репортажи на Хемингуей, в един от които той изрича своята категорична присъда: "Войната винаги е престъпление". Апропо, преиздаването на Хемингуей в Русия сега е забранено. Теодора Димова също осъжда войната - не от позицията на военен кореспондент, а от позицията на християнския морал и общочовешките ценности.
Повикът за съпричастие, особено трогателен в есето "Украинската кутийка", се усеща във всяка дума на тази малка, но рядко силна книга. Дълбока и истинна, емпатията характеризира цялото творчество на писателката и самата нея като личност. В речта си "Драматизмът на писането", произнесена по повод удостояването ѝ с Наградата на СУ "Свети Климент Охридски", тя приема отличието "с признателност, но и с болка заради страданията на украинските братя и сестри."
И в духа на Мартин Лутър Кинг и неговия призив за световен мир "Имам една мечта", тя споделя своята мечта: "Моята мечта е един ден писателите да пишат така и да имат такова влияние в обществото, че да не позволяват на никого повече да започва война."
Градирайки сюжетите и героите, в края на "Молитва за Украйна" Теодора Димова разполага есетата "Вдъхновителят на годината" и "Лицето на богомолеца", които обрисуват политическите фигури на лидерите, изправени в абсолютния фокус на нашето съвремие един срещу друг. Президентът на Украйна Володимир Зеленски и президентът на Русия Владимир Путин са изобразени с един и същ подход - чрез биографиите им и събитията, които предизвикват, чрез изявленията, които дават.
Между двата портрета няма сходства. Сродните първи имена на двамата президенти свидетелстват за близостта между двете култури, което още по-ясно разкрива пропастта във външната политика на двете държави. Украйна и Русия - Давид и Голиат в разлома между европейските ценности и евразийската идеология.
Поставила тази симптоматична диагноза на войната и с надежда за нейната цивилизационна развръзка, Теодора Димова отправя в последните страници своята молитва за Украйна: "Господи, който откликваш на молбите на тези, на които Ти си останал последната надежда, не ги лишавай от закрилата си... Просветли тези, които в мрака просят Твоята светлина... Укрепвай духа на войниците, които в окопите бранят родината си...
Дай им подкрепата, която си дал на Давид срещу Голиат... Чуй, Господи, въздишките на майките и избави от гибел техните чеда... Благослови миротворците, които Ти си нарекъл синове Божии, благослови техните усилия за истински мир, установен на основите на справедливостта, а не наложен със сила. Защото на Тебе се уповаваме и на Тебе отдаваме слава вовеки. Амин."
"Молитва за Украйна" на Теодора Димова има право да допише само Никос Казандзакис: "Бог е навсякъде: в човека, в политиката, във всекидневието, и е застрашен. От всички нас зависи Неговото спасение. И само ако е Той спасен, се спасяваме и ние." ("Аскетика", Никос Казандзакис, изд. "Сиела", 2017 г.)
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}