ФИЛМОВИ НАХОДКИ
Лична среща с грузинския режисьор Леван Когуашвили в София и Велико Търново
Режисьорът лично ще представи своя филм „Брайтън 4“
Редактор : / 392 Прочита 0 Коментара
Грузинският режисьор Леван Когуашвили лично ще представи своя филм „Брайтън 4“ в София и Велико Търново (Източник: София Филм Фест)
Грузинският режисьор Леван Когуашвили лично ще представи своя филм "Брайтън 4" пред публиката в София на 28 октомври от 19:30 в Дома на киното и въвВелико Търново на 30 октомври от 18:30 в кино Синеленд.
"Брайтън 4" е история за бившия шампион по борба Кахи, чиято преданост към семейството го кара да поеме на пътешествие от дома си в Тбилиси до Брайтън Бийч, Бруклин.
Желанието му е да посети сина си Сосо. Открива го в занемарен пансион, чиито обитатели са пъстроцветна група грузински емигранти. Сосо не учи медицина, както е казал на баща си - работи като носач, за да изплати своя комарджийски дълг към местен мафиот.
Кахи се заема да помогне на сина си, което го поставя в комични, но и в крайно драматични ситуации. "Брайтън 4" разказва историята на баща и син, които постепенно се преоткриват един друг и стават част от странния микрокосмос на Брайтън Бийч.
Това е първата спирка в Америка на двама души, които току-що са пристигнали от постсъветския свят на място, където ще опознаят живота на имигрантите и ще направят първите си стъпки в "истинската Америка".
Леван Когуашвили за "Брайтън 4":
Брайтън Бийч е квартал в Бруклин, населен предимно с имигранти от бившия СССР. Това е място, където човек лесно може да оцелее, без да говори английски, тъй като общуването в района е предимно на руски, а по улиците се чува по-често руски, грузински или арменски, отколкото английски език.
Брайтън Бийч често е първата спирка в Америка за хора, току-що пристигнали от постсъветския свят. Това е място, където те привикват към имигрантския живот, където правят първите си стъпки в "истинската Америка" на Ню Йорк.
За мнозина Америка - страната на възможностите - започва и завършва в Брайтън Бийч, защото те не могат да напуснат това място, не могат да се приспособят и често остават завинаги в познатия руски свят на квартала.
Това е социално и често психическо състояние, когато някой обитава едновременно в САЩ и вече в несъществуващия Съветски съюз - дори и да искат да започнат нов живот, хората не могат да се освободят от своето минало. Брайтън Бийч е изключително кинематографично място - неслучайно точно там сме избрали да се развива нашата история, със своя универсален и вечен сюжет - за връзката между баща и син. Според мен именно тази комбинация прави филма интригуващ - от една страна, уникалната атмосфера на Брайтън Бийч и човешката история, от друга.
"Брайтън 4" е грузински филм, за грузинци, чието поведение, манталитет, песни и трагикомична реалност също са много подходящи за пресъздаване на кино. Филмът е смесица от тези две реалности - Грузия и Ню Йорк.
Двойнственото усещане, което става част от средата на действието, се допълва от факта, че на професионалните актьори им партнират рускоезични натурщици, които живеят и работят в Брайтън Бийч, а и всичко е снимано в тяхната реална среда.
Леван Когуашвили
Когуашвили изучава кино в Грузинския държавен университет за театър и кино в Тбилиси, но след началото на войната в Грузия започва работа като журналист в независимата Национална телевизия. През 1999 година се дипломира в московския ВГИК, специалност режисура, а през 2007 година - в абсолвентската програма за кино на Школата по изкуства "Тиш" в Нюйоркския университет.
Късометражният му филм "Дългът" печели награди на международни фестивали и е в официалната селекция в Сънданс през 2006 година. Неговите документални филми също участват в програмите на много кинофестивали и са отличавани с награди.
Първият му пълнометражен игрален филм "Улични дни" (2010) получава наградата "Тигър" в Ротердам и е оценен от много критици като началото на нова вълна на съвременното грузинско кино. Според Джей Уайзбърг ("Variety"), "грузинското кино има нова звезда в лицето на Леван Когуашвили, чиято превъзходна неореалистична драма "Улични дни" е онази дълго чакана визитна картичка, от която се нуждае обсадената страна.
Пресъздаден с впечатляваща увереност и предлагащ силни изпълнения от утвърдени професионалисти в комбинация с непрофесионални актьори, "Улични дни" е готов да поведе един грузински ренесанс, със своите фестивални участия и сериозен отзвук в средите на арт-киното."
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}