СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Свилен Ноев: "Остава" сме "бастуни" и колкото и да са ни говорили, че няма смисъл, не се отказахме!

"Щастлив съм, че интелигентни хора вървят по нашия музикален път", споделя музикантът

Автор : Тина Философова / 10 ноември 2023 / 14:49 3397 Прочита 0 Коментара

Една от най-обичаните български банди - "Остава", ще представи за първи път в Лондон последния си албум "Кислород" на 10 ноември в емблематичния клуб The Garage.

Още

Остава - 2 км. Остава - 1 км. Добре дошли в Остава!

Феновете на групата ще се срещнат отблизо с "великолепната петорка" в лицето на Свилен Ноев, Георги Георгиев, Боян Петков, Алекс Марбург и Даниел Петров, а преди тях, ударно начало на концерта ще дадат момчетата от INNERGLOW.

Веднага след Лондон, на 18 ноември "Остава" ще забият и в култовия клуб "Строежа" в София, който скоро отвори врати на ново място - ул. "Георги С. Раковски" 116.

Повлияна още при създаването си от британския инди рок, "Остава" е от малкото български групи, която в продължение на повече от 30 години продължава да създава музика без почивка и да бъде вярна на своя стил.

Автентична, искрена и докосваща, музиката на "Остава" има своето специално място в музикалната история на България и в сърцата на хилядите им фенове.

Снимка: Архив на група "Остава"

Разговаряме със Свилен Ноев за магията, наречена красива музика, как се възпитава вкус и поколения вече 30 години:

- За първи път имате възможност да свирите в The Garage в Лондон?
- The Garage е легендарен клуб и хората живеещи в Англия казаха, че имаме голям късмет да свирим в него, защото там графикът е изключително натоварен и трудно се вземат дати. Надявам се да е пълно и хората да се кефят.

За нас е огромна емоция да сме в града на рокендрола. Огромна чест е да свирим в такъв велик град. Това е градът на "Ролинг Стоунс" и на много велики музиканти. Ще е много готино! Стегнат сет, с който ще разплачем доста български очи и някои английски. (смее се)

Снимка: © Росина Пенчева

- Представяте и нов албум, напрегнати ли сте?
- Не. Ние сме го научили да го свирим и вече благодарение на дигиталните платформи, които са много популярни, който слуша "Остава", може да я слуша навсякъде по света. Така че, който ни харесва трябва да се е запознал с новите парчета. Ще свирим голяма част от него и "хитачките" от преди това.

Надявам се просто да е пълно и не се съмнявам в нищо друго. Мисля, че публиката ще хареса и INNERGLOW - една млада надежда на българския инди рок и поп.

Обичам да ходя в Лондон и малко си го приемам и като екскурзия, не толкова като работа. Имаме много приятели там и мисля, че ще станат супер готини два-три дена.

Снимка: © Росина Пенчева

Номерът е, че вече с нискотарифните самолетни компании, не е толкова романтично да свириш в Западна Европа, колкото беше преди. И просто хората, когато им е кеф си хващат евтиния полет, идват в София, ако им харесва България, правят си един готин уикенд и се връщат. И да свириш навън, може би, не е толкова модерно колкото беше преди.

Но в такъв готин и голям клуб, едва ли друга българска банда ще може да свири скоро. Така че, на който му е готино, надявам се ще се изкефи. Много интелигентни българи живеят в Лондон, а нашата публика е такава, затова съм сигурен, че ще бъде хубаво.

- Различна ли е публиката тук и навън?
- Не, не е различна.

Ние виждаме тези готини младежи, докато са в София и големите градове, как завършват, после учат няколко години тук и си хващат шапката, за да учат на друго място или да си практикуват професията, или да ъпгрейдват знанията си.

Много са готини, много са възпитани и аз съм много щастлив, че през годините винаги сме имали много интелигентна публика. И дори в ресторанти, когато ни види някой не ни подсвирква и не ни кара да се смеем с тях, докато обядваме.

Щастлив съм, че интелигентни хора вървят по нашия музикален път!

Снимка: © Росина Пенчева

- През годините кое остана най-екзотичното място, на което сте свирили?
- За мен лично, най-странното място на което съм свирил е на моята сватба в Сирия, тъй като бащата на съпругата ми беше посланик там. И докато му бяхме на гости, изведнъж решихме да се оженим. Той беше поканил местни дипломати и политици, които си нямаха никаква идея, че аз съм рок звезда в България. Изсвирих им няколко парчета, които бяха хитове тогава, защото имаше и много българи от консулството и наистина беше странно.

В Турция сме свирили преди години, в Сърбия, Унгария... Общо взето в половината Европа сме обиколили. В Румъния сме свирили поне 15 пъти.

Но за мен едно от най-хубавите места, като енергия е концерт в Античния театър. Великолепно е и всеки път като свирим се зареждаме страхотно. Искам като свиря някъде да ми е спокойно, което означава че има хубава енергия. А когато не ми е спокойно, значи има нещо лошо там - дали хората са нервни, дали аз, дали мястото е скапано...

А най-странното нещо, което сме преживявали е като свирихме в Хамбург преди години, когато "Шоколад" беше мега хит и обикаляхме в Германия много време. Свирихме в една ужасна дупка, после ни настаниха в квартира, в която нямаше ток, навън беше минус 20 градуса, а когато се събудихме се оказа, че няма и топла вода... Ужасна пънкария!

Бил съм в казарма, където също беше гадно, но такава пънкария може да се преживее само в Северна Германия. Такава свинщина не бях виждал и въпреки това на тях им се струваше нормално. Повидяли сме гадории... (смее се)

- След Лондон какво следва?
- На 18 ноември ще свирим в новото място на "Строежа" и ни е много готино, защото в София липсват такива клубове и нашите политиците трябва да помислят сериозно, че няма места, където да се забавляват младите хора и такива като нас, които не са толкова млади.

Стана изключително скучен градът, а два милиона души могат да живеят много добре в столицата.

Купи билет

Но на концерта ще си изкараме много добре. Имахме много интензивно лято, с много концерти. Даже вече има поколение, което се жени с песни на "Остава", та и това вече започнахме да правим.

Да възпитаваме поколения. Много малка част от хората, но има и такива, които живеят с песните ни и това ни прави много щастливи! Хранят егото ни, особено моето като вокалист. Обичам да получавам любов постоянно. (смее се)

- В Деня на будителите видяхме протести в цялата страна от всички културни сектори.
- Аз също бях там и ги подкрепям напълно!

Всички работещи в държавните културни институти, заслужават много повече и уважение, и възнаграждение. Изключително кадърни хора!

Ние сме свикнали да си правим нещата сами и като рок група от няколко човека сме мобилни, лесно можем да пътуваме между различни градове и някак си сме се приспособили, че на никой в България не му пука за изкуството, но за един оркестър от 60 човека, това е невъзможно.

Тъпо е, че живеем в такава ситуация, в която културата е на последно място.

- Къде ни е грешката?
- Тези, които са срещу Опашката на коня и които всеки ден се правят на толкова мъдри, дали имат някаква идея, ако нямаше изкуство на този свят, на какво щяха да приличат хората.

Щяхме да сме гнусни, космясъли маймуни, едни прости магарета... Не знам защо не го разбират?

Само като отидеш 500 км на запад виждаш как хората се хвалят изцяло само с изкуството си, което са имали последните пет века, а тук при нас е чобания безкрайна.

Ние "Остава" сме "бастуни" и колкото и да са ни говорили, че няма смисъл, така и не се отказахме!

Снимка: Архив на група "Остава"

Искаме да си правим парчетата и това е. Чувал съм какво ли не за себе си: че имам гаден глас, че съм гей, че сме крали от "Пърл Джем", от "Креймбърис", от "Кюър", че сме селяни, защото сме от провинцията... всичко това го минахме през тези 25 професионални години.

И бутаме, въпреки изключителната простотия на една част от хората. Обиколихме половин Европа с нашата музика и ако някои хора дават пари, за да ходят до Лондон, ние даже и изкарваме такива като ходим там.

Благодарни сме много, че някакви хора ни обръщат внимание и приемат нашите песни за нещо хубаво!

С всяка година това става все по-трудно, защото докато бяхме млади, не обръщахме много внимание на глупостите и обидите за нас, но след години, в които хиляди хора са минали през концертите ни в клубове и зали, започваш да внимаваш във всяко нещо, което правиш дори, когато ходиш на улицата. От хиляди човека, десет ще те познаят кой си и ако се държиш селяндурски, правиш лошо впечатление, а всички знаят, че "Остава" е група за интелигентни хора.

Тежи си! Постоянно трябва да се държиш на ниво, дори когато се веселиш или си позволяваш да си по-циничен, трябва да се внимава много!

- Има ли тайна "Остава"?
- За мен в музиката най-важно е да има хубави мелодии. Двамата с Жоро избираме от тях хармонии, които да станат после песни. Умна, красива мелодия и красив припев, което да се развие в хубаво парче и аз да му мисля текст два месеца (смее се). И накрая някой да ти каже, че песничката е хубава.

Много труд. От дрънкане на акустична китара на някаква мелодия, до самата песен, минава супер много време. Може би и затова, някои от парчетата ни станаха никак нелоши и доста хора ги харесват. Просто много внимателно ги правим.

Иначе сега отново работим с Гого, с когото записах първия си солов албум, после този на "Остава". Гого, който направи някога Gravity Co, е изключително музикален, свири на няколко инструмента, паснахме си много и искаме да правим музикални неща, а не модерни неща.

Голяма част от новата музика е изключително елементарна музикално и не ме кефи грам! И не говоря като човек на 48 години, а говоря като стойност. Тези хора явно, не са слушали никога "Бийтълс", защото ако си слушал всичките им албуми, ще композираш по друг начин.

Не знам какво наричат комерсиални песни. Много хора, казват че "Шоколад" е комерсиална, но аз не съм я измислил да е такава. Всяка една песен, която правим в "Остава" я правим по един и същи начин. Харесали сме мелодията, развиваме я като песен, после аз пиша текста или Жоро, ако си я пее той, и я представяме пред хората.

А дали става хит или не, зависи от това дали сме нацелили времето и самата мелодия и текст. Защото много хубави парчета сме направили, но не станаха хит. А песента "Шоколад", която се пее в екс, се помни вече 20 години. Това ми е много интересно.

Готино е, когато някое малко дете ми каже: Батко, защо не изпееш "Шоколад"? А въобще няма идея за какво се пее в тази песен. (смее се). Просто има парчета, които стават магически, без да знаеш какво става. Няма логика. Не можем да казваме на хората какво да харесват.

За едни хора "Шоколад" е комерсиална, за други чалгата е комерсиална. За различните хора, комерсиалното е различно понятие. За други "Шоколад" е много голяма депресия и не могат да го понасят, но имат право на някакъв лош вкус. (смее се)

Болно ми е, че в България повечето хора нямат вкус!

Снимка: © Росина Пенчева

- Вкусът не се ли възпитава?
- Ние се бъхтаме толкова години да възпитаваме тия хора, но защо например няма нито една песен на "Остава" в учебниците по музика. Колко още трябва да се бъхтаме, а песните на чалгарите да ги има? Това е ужасно!

- На сина си какво казвате?
- Той вече е тийнейджър на 12 години и аз му говоря постоянно.

Искам да му кажа, че музиката е много красиво нещо и ако иска просто да пробва дали му харесва, защото е хипер музикален, да пробва, дори и на аматьорско ниво. Засега не съм успял в това. Но поне се надявам, че ще стане много възпитан човек, защото сега е много възпитано момче.

Да видим!

- Повече оптимист или песимист сте за българската музика?
- Оптимист съм. Толкова по-ужасни години е имало за българската музика, когато почти не сме влизали да правим песни. Сега е много по-добре.

Надявам се младите хора да си намерят тяхната "О,Шипка" и да си изживеят техния пънк. Защото ние си го изживяхме. Бяхме млади, свирихме в най-култовия клуб в София и бяхме младите легенди "Остава". От там тръгна целият ни път.

Изживяхме тази пънкария на двайсет и няколко години и за щастие 27 години ги прескочихме. Продължихме напред като зрели хора, със семейства, но пак ни вълнуват същите проблеми. Просто гледаме да правим по-професионални и музикантски неща, и парчетата да не са никак лоши. Надявам се. Времето ще покаже. Някои песни остават, някои не.

Когато хората са здрави и правят това, което обичат, всичко е наред!

Музикантът е щастлив, не само на концерти, а когато прави нови песни. Това е един от най-готините моменти, когато започваш да правиш песен от нула, а тя не идва готова, идва от Господ. Свириш на кухарка, излиза ти някаква мелодия, после думи и в това няма никаква материя. А после, ако достави удоволствие на хората - егати кефа!

Снимка: Архив на група "Остава"