Норвегия е страната на митовете, легендите и викингите. В очите на малката пианистка - 4-годишната Веселина Николова животът там изглежда като оживяла приказка, в която всичко е с хубав завършек и хората не се оплакват от нищо. Там получава първия си щедър бакшиш - докато се упражнява за уроците по музика на пианото на поредния хотел. Като дете на музиканти, пътуванията по света не са нещо непознато до 10-годишната й възраст, когато се завръща в България. Но от живота в Норвегия помни, че голямо предизвикателство е било да си намери пианото в лобито на хотелите, за да се упражнява.

"Със сигурност мога да кажа, че първите музикални хонорари съм си ги изкарала в Норвегия. Докато свирех класически произведения, хората се спираха да ме слушат. След това оставяха големи бакшиши, за които не бях и мечтала".

Парадокс е, че макар дете на музиканти, родителите й никак не са съгласни Веселина да продължи по техния път. Може би с първоначалното планирано бягство от музиката в живота си Веселина свързва най-яркия си спомен от Норвегия. Срещата с една жива легенда - прословутия Кон на град Сиердал. За първи път легендата ще чуете от нея в #URBN - мястото, където градските митове също оживяват. Веселина е здраво стъпило на земята момиче, което все още вярва в приказки. Именно заради онзи кафяв кон.

Снимка: Личен архив

"Пътувахме по най-живописния път, който бях виждала. Сиердал е красиво градче, но за да стигнеш до него се движиш по много тесен път с непрекъснати завои. Необикновеното е, че точно преди да влезеш в града, за да стигнеш до хотела, пред себе си виждаш голям, красив кон. Той стои сам, без надзор на средата на пътя. Трябва да му дадеш бучка захар, за да се мръдне и да те пусне в града. Мислехме, че е просто легенда. Но носихме захар. Оказа се истина. Видях го с очите си. Той се премести, а аз помня тази среща до ден днешен".

И досущ като индианския шаман от виденията на Джими Морисън, Веселина пази в съзнанието си онзи кон, който всъщност й казва - "Момиче, забрави за завоите, това ти е пътят. Не бягай от него!".

От близо 4-5 години в музикалните среди у нас Веселина е Лина Никол. Момичето, което британското радио BBC избира да слуша. През ноември 2018 година Лина Никол е поканена от радиоводещата и певица Наташа Уатс на музикална среща в радиопредаването й "In Sessions". Защото Наташа е луда по парчето "All I Need", композирано от Веселина в колаборация с виртуозния американски соул/джаз изпълнител Франк МкКомб. Дори да не сте чували името му, трябва да проверите какво разказва самия той за колаборациите си с Принс, Чака Кан и Уил Смит.

Снимка: Личен архив

По време на гостуването си в предаването "In sessions" на Наташа Уатс, Лина Никол и Александър Славчев (китара и вокали) изпълняват общо 3 песни. За някои това е сбъднат сън, за Лина Никол е едно от най-силните постижения в последните 4 години и първия знак, че всъщност е избрала правилната посока - тази, към която я води музиката.

"Случи се доста спонтанно в много правилен момент. Трябваше да пътувам към Берлин, за да се видя с приятели от Щатите и в деня, в който на тях им се проваля пътуването, получавам имейл с покана за участие в BBC. Така спонтанно се запознах и с Франк МакКомб - в социалната мрежа Twitter, която в Щатите е доста популярна. Беше публикувал информация за проект с молба да бъде споделено. Направих го и се заговорихме. Каза ми, че иска отново да прави европейско турне и от дума на дума реално стана така, че се организира неговото идване в София по покана на мен и една фирма, в която работих тогава. Тя организираше културни събития и всъщност, когато Франк пристигна, му пуснах демо версия на парчето "All I Need" за съвет или критика. Самата песен за мен е много специална, защото от година я мъчи и я бях написала, композирала, но не беше напълно аранжирана. Той я хареса и се съгласи да я включи", спомня си Лина Никол.

Снимка: Личен архив

Минава цяла година, преди песента да е завършена, защото МакКомб пътува непрекъснато. Чакането обаче си заслужава, защото парчето попада в селекцията на популярен английски DJ и радиоводещ, който решава да я включи в компилацията си. Така Лина Никол и Франк покоряват британската публика.

"Когато казвам, че чаках песента да узрее, имах своите съмнения, но в крайна сметка събрах плодовете на труда и това даде тласък", споделя Лина Никол за търпението си.

Следва второ парче със специално послание - "Moving mountains".

"Тази песен е посветена на всички жени, които дори в най-тежки моменти намират вътрешна сила да се преборят с трудностите. Много хора бъркат женската уязвимост със слабост, но точно тогава една жена е способна на повече отколкото предполага."

Снимка: Личен архив

Всъщност говори от собствен опит. Защото в първите години от живота си малката Веселина се примирява, че музиката ще е просто хоби, но не и професия. Или по-скоро се опитва да повярва, че това ще е така, защото нотите я следват навсякъде. Дори когато учи за изпитите по "Социология" и "Финанси".

"Представете си как съм учила, щом пеех вкъщи почти през цялото време. Внезапно ми се припяваше щом отворя тетрадките. Съседите ме заплашваха, че ще викат полиция. Тропаха, крещяха, а аз бях много лоша и не зачитах дори часовете между 14-16 за следобедни почивки."

Веселина участва в немалко конкурси по пеене и композиция. За един от тях в САЩ разказва: "Въпреки стреса- имаш 2 минути, зад теб чакат 200 човека. Казвали са ми много пъти, че имам черна душа. Че имам чист тон, а аз винаги съм мечтала за дрезгав глас", шегува се Лина Никол.

"Въпреки стреса, имаш 2 минути, зад теб чакат 200 човека. Така и не разбрах с какво съм ги впечатлявала, но явно с нещо, защото си тръгвах с наградите. Казвали са ми много пъти, че имам черна душа. Че имам чист тон, а аз винаги съм мечтала за дрезгав глас", шегува се Лина Никол.

Снимка: Личен архив

А сега по същество - Лина Никол пее соул и R&B. Но първата касетка, която е чула в живота си, е на бандата "Гумени глави".

"Разбира се, след това полудях по Марая Кери, Boys II Men и Уитни Хюстън, но има едно парче, което, колкото и да е старо, всеки път, като си го пусна, ми е като за първи път - Babyface - "Simple Days". Припевът винаги ми се забива в главата за известно време - мечта за по-истински, по-хубави дни. Това е според мен посланието. Посланието е, че хората искат да се върнат към по-искрен и чист начин на живот, тъй като сме в една среда, в която всеки се опитва да се съхрани. Липсва изначалното усещане за връзка с хората, може би това е, което понякога на мен ми липсва".

Лина Никол е от онези изпълнители, които държат на пряката връзка с публиката. Затова и обожава да ходи по фестивали у нас и в чужбина и мечтае точно за такава сцена. И макар да се определя като кон с капаци, който следва само своя път, и като "капсулирана", всъщност е доста комуникативна и отворена в комуникацията.

"Получавала съм страхотни комплименти, което много зарежда един артист и му дава мотивация да твори, защото така разбира, че по някакъв начин е докоснал хората. Защото според мен моята музика е за хора, които усещат посланията, които носят нещо креативно в себе си. Които четат метафорите и задължително са със свободен дух".

Снимка: Личен архив

Особено характерни за изпълненията на Лина Никол са извивките. Казва, че не ги е заучавала, а фразирането й идва отвътре.

"Понякога баща ми ми е казвал: "Ами... прекаляваш с извивките!" Аз не се усещам, но така съм го усетила в момента на пеенето. Не е било цел тази фраза да я направя по този начин. Просто може би от това, че съм слушала такъв тип артисти като малка...", смята певицата.

Най-разклащащите периоди в живота й са по-скоро свързани с музиката, отколкото с личния й живот. Казва, че първото й авторско парче е родено след поредното "Не!".

"Отказ за виза за голям конкурс в Америка. Просто ме отрязаха, защото ме определиха като потенциален емигрант. Бяхме екип от 7 човека заедно с мениджър, който ни представляваше там, тъй като това е огромен конкурс. На всички останали 6 човека им дадоха виза. Бях единствената недопусната. Тогава написах една песен, която бе повлияна от поп-рок стила като на Аврил Лавин. Казва се "Still Here" - в превод "Все още тук". След това в личен план съм имала и хубави, и лоши и моменти. Мисля, че "Gone" е другата песен, която се свързва с човек, който вече го няма в моя живот"

Снимка: Личен архив

Категорична е, че не е нужно да ти е разбито сърцето, за да пропишеш музика, но пък мелодията остава и след любовното разочарование.

"Емоционално не е по-лесно да пишеш музика, когато си разклатен, но резултатът е по-истински и, според мен, тогава именно даваш повече от себе си. Със сигурност ако минаваш през етап, който ти се отразява емоционално и виждаш в него опита си, послание, съвет, урок, който искаш да предадеш - ако вкараш емоцията в текст или музика - се лекуваш по лесно. Просто знаеш, че трябва и някак го заключваш и замразяваш в себе си"

Музиката за Лина Никол е въздух и вода. Няма момент, в който да не слуша музика. И макар да има радост от продължението на семейния път,трудностите и препятствията пред Лина Никол не са малко.

"Понякога е по-добре да си сам, защото все пак имаш свободата да правиш това, което искаш. Но когато се стигне до момента, в който трябват пари за клип, за обработка на песните - в този момент започва жестока борба за търсене на спонсори, на всякакви начини да успееш да си реализираш продукта си. И не е лесно. Това е ежедневно в главата ти и си мислиш как ще си платиш следващия път за мастериране или студио, кога ще дойде новото участие, за да изкараш, за да дадеш. Защото в музиката си инвестираш лични средства. След това ти остава удовлетворение, но освен усещане какво печелиш? Спонсорите се търсят, а когато ги намериш - трябва да ти повярват. А отделно изпълнителите не вярват, че могат да стигнат до такива хора", казва Лина Никол за трудния път и завоите.

Снимка: Личен архив

Въпреки това през 2019 година ще завърши първия си албум. Предстоят й няколко фестивала.

"За мен това е най-хубавото. Излизаш на сцена с хора, с които споделяш същата енергия и успяваш да си представиш музиката пред слушатели, които може да не са я чували до сега"

Казва, че й предстои път със завои и в джобовете си носи достатъчно бучки захар за вълшебните коне, които да я пуснат да продължи напред.

"Честно казано, хубавото е, че когато някой ти казва "Недей!" или ти се плашиш сам от това да продължиш напред, от това, което е около теб и решаваш, че трябва да имаш план Б просто за всеки случай ... тогава всичко крещи. Вселената и вътре в теб: "Момиче, това ти е пътят, недей да бягаш от него". Именно преломните моменти в моя живот ми доказаха, че когато бягаш от нещо - то те настига. И не можеш да избягаш от това, което искаш, само защото има други хора и фактори. Защото го искаш и рано или късно ще се върнеш при него."