Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Легендата Стоянка Мутафова стана на 97

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Легендата Стоянка Мутафова стана на 97

Голямата актриса празнува и 70 години на сцената

"Кралицата на българската комедия" (Снимка: BulFoto)

Още

 "Стоянка Мутафова - 70 години на сцена"- напълно разпродаде зала 1 на НДК! Ще има втора дата

"Стояна - 70 години на сцена"- напълно разпродаде зала 1 на НДК! Ще има втора дата

Неповторимата Стояна ще бъде на сцената и тази вечер, както винаги през последните години на рождения си ден. Колегите са й подготвили вълнуващ спектакъл в зала 1 на НДК.

Сцената винаги е била мястото, което я е преобразявало. Дори, когато е болна, там тя се превръща в уникалното Актьорище, което пръска жизненост и енергия и вдига на крака почитателите си, които в много случаи са доста по-млади от нея.

Това е магията, която може да бъде разбрана само от хора, които са влюбени в театъра като Стоянка Мутафова, за които театърът е живот.

Въпреки, че до ден днешен се съмнява дали наистина е добра, дали наистина е трябвало да стане актриса... Парадокс, наистина! Признава, че е самокритична.

С дъщеря си Мария Грубешлиева - Муки (Снимка: BulFoto)

Във Facebook актрисата Ирен Кривошиева, която играе дъщерята на Г-жа Стихийно бедствие в едноименния спектакъл, написа в първите часове на рождения ден на Мутафова ·

"Честит Рожден ден

Стояно, пиле шарено!

Обичам те!"

Много точно е това "пиле шарено"... Защото Мутафова наистина и днес е едно неповторимо, многоцветно, щуро дете, което ни зарежда с оптимизъм, че доброто винаги излиза отгоре, каквото и да му бъде причинено.

Благодарим ти, Стояна, за любовта!

Dir.bg честити на Мутафова рождения ден и юбилея - 70 години на сцената, и й пожелава да е жива и здрава, за да може още години да радва своите почитатели!

Снимка: Личен архив

Представяме ви нейните три истории специално за Impressio:

Мутафова е дъщеря на Константин Мутафов, който е драматург в Народния театър "Иван Вазов". През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия, а след това - класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски" и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. - в Народния. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се омъжва за първия си съпруг - чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария Грубешлиева - Муки. Третият съпруг на Мутафова е актьорът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота й.

I

Баща ми не искаше да ставам артистка

Когато се явих първия път на изпит в театралната академия, директор беше Владимир Полянов, баща ми му пише едно писмо, което се пази още, само в моите ръце не го дават, да не го скъсам! Пък аз нямам такива намерения. Напротив! Това писмо ми е много мило, защото то е един вопъл на един баща, който много обича детето си и иска да го спаси! Той ме познаваше колко съм чувствителна и знаеше, че няма да се боря с нечестни средства. Казваше: "Разбери, нямаш характер за тази работа! Трябва да можеш да правиш компромиси! Трябва да бъдеш №1 като актриса, иначе няма смисъл!"

Стоянка Мутафова (вдясно) като ученичка (Снимка: Личен архив)

Много често след това съм се сещала за неговите думи. И много пъти съм съжалявала, че се захванах с театър, че и до ден-днешен.

Дори се чудя как съм стигнала и дотук, без да правя компромиси. И се гордея с това! Какво съм постигнала - не знам. Публиката знае, хората знаят. Аз самата винаги се подценявам, това го има в характера ми.

Хората мислят, че при мен всичко е било много розово, но това в никакъв случай не е вярно. Аз съм премного чувствителна и премного прозорлива. Много добре знам кой какво работи срещу мен, имам много силна интуиция.

Докато други казват: "Аз съм много талантлива, много съм хубава!" - такова нещо аз не мога да кажа! Първо, то за хубост не може да се говори при мене, де! Красавица не съм била, но не съм била и някой урод, който да не може да се покаже на сцената! Много съм самокритична, даже това ми е пречело.

В "Баня" (1956)

II

Великият Марк Захаров ми се поклони до земята

Говорят, че режисьорът Методи Андонов ме е направил артистка. Как ще ме направи артистка Методи Андонов, бе?! Ако не съм артистка, никой не може да ме направи артистка! Не, не е така!

Наистана, като дойде Мето в театъра, с него много се усетихме. Той мислеше като мен и аз мислех като него. Някаква много силна връзка се получи между нас двамата. С него и като характер много си приличахме - еднакво чувствителни, еднакво нервни, еднакво отчайващи се лесно и после еднакво идващи на себе си. Жена му Цветана Гълъбова дори малко го ревнуваше за нашата хубава творческа връзка.

Един път ги бях поканила на обед с Методи. Бях направила пуйка. Аз много рядко готвя, не мога хубаво да готвя, но Лора Керанова ме беше научила да готвя пуйка, тя много хубаво готвеше. Бях я направила точно, както ми каза Лора, и пуйката стана чудесна. На Методи много му се услади и каза на Цеца: "Виждаш ли, ма, виждаш ли - жената е хем каква артистка, хем каква пуйка е сготвила!"

В Сатирата вървеше пиесата "Михал Мишкоед" с режисьор Методи Андонов. Когато завесата падна, една тежест ме удари по главата и аз паднах! Методи веднага се спусна към мен: "Стояно, какво става, жива ли си, Боже, ти ми направи пиесата! Стояно!"

В постановката "Дървеница" (1959)

Тръгнахме за Съветския съюз да играем "Ревизор", отново режисьор беше Методи. Играех главната женска роля - Ана Андреевна. Бях притеснена до смърт! Във влака си викам: "Боже, какво да направя, крак ли да счупя, какво да направя да не изляза в тази роля! На краставичар краставици ще продавам с тази моя недонаправена роля! Като стигнахме в Москва, преди първото представление, цяла нощ не спах и премислях грешките си. На другия ден като се вдигна завесата - с нас с Невена Коканова започваше, тя играеше дъщеря ми - аз плюх на всичко и си казах: "Ще правя това, което смятам, че е хубаво! И наистина - усетих, че хванах бика за рогата! Като свърши представлението - успех голям!

С Невена Коканова - "Много я обичах", разказва Мутафова (Снимка: Личен архив)

На другия ден вестниците отбелязаха на първо място Нейчо Попов, който направи нестандартен градоначалник, не го направи банален и тривиален, както го играеха, а на второ място поставиха мен, в ролята на Ана Андреевна! Като голямо постижение! Голям шум се вдигна около моята роля! Един ден там срещам някакъв млад човек, поздрави ме и попита: "Вие играхте Ана Андреевна?" Казвам: "Да". Той ми хвана ръката и се поклони до земята: "Аз съм Марк Захаров!" /един от най-големите руски режисьори - б. а./ Като чух кой е, щях да падна! Разтреперах се цялата! И до ден - днешен, когато не вярвам в себе си, се сещам за такива мигове! Те ме крепят, те ми дават сила да живея! Когато ме е оценил голям професионалист, тогава вярвам в себе си! А това, че някой ме потупал по рамото по улиците, че много добре съм направила някаква смехория - това не може да ме топли мене, в никакъв случай!

III

Останах вдовица на 52

Останах вдовица на 52 години... И сложих кръст на сърцето си. Никой не вярваше, че моят живот ще продължи така. Но човек се познава, когато дойде някакъв голям момент в живота му - тогава го виждаш какъв е.

Когато Нейчо си отиде се затворих вкъщи 3 месеца. Аз в моята стая, дъщеря ми - в нейната, на другия край на апартамента, не се виждахме. Не исках никого да виждам! Имахме едно коте - Любчо, той спеше нощно време в краката на Нейчо, а кучето - Фльонгата, спеше в моите крака. Не ги поглеждах, все едно не съществуват...

Стоянка Мутафова и Нейчо Попов в "Баня" на сцената на Сатиричния театър (1956)

И знаете ли кое ме накара да погледна, че има свят? - Кучето. В един миг забелязах, че едни очи ме питат: "Защо... защо? Докога няма да ме виждаш?". Фльонгата ме гледаше с един много тъжни, много питащи очи... Аз се стреснах, погалих я и й казах: "Няма, няма, аз те обичам, аз те обичам, обичам те, разбира се, то се знае, че те обичам, спокойно, спокойно, спокойно...". Тогава отидох и при Муки. Отворих вратата й и викам: "Муки, и аз, мамо, по същия начин преживявам нещата, не исках никого да виждам...". По един и същ начин преживяхме този ужас, защото много го обичахме, и ние двамата много се обичахме с него. Рядко има такива бракове, в които обич и любов да вървят заедно.

След като се върнах в театъра едва-едва си държах главата над водата

Недоброжелателни колеги не ми даваха да дишам. Но тогава в театъра дойде режисьорът Младен Киселов. Този човек ми върна работата, живота. А пък никога не съм била близка с него! Никога! Той така високо ме оцени! Казваше: "Ти не си знаеш цената, мойто момиче! Ти имаш такава вътрешна сила, но не я знаеш!" А аз си я знаех, но я пазех за себе си, защото знаех, че никой няма да ми повярва! Бяха ме приели като комедийна актриса и за драматична роля не можеше и да се помисли! Младен ми каза: "Ти трябва да изиграеш една майка Кураж и знаеш ли как ще я изиграеш?!" Викам: "Не думай, бе, Младене, не ме ли надценяваш?!" А той: "Не, не те надценявам!"

С Нейчо Попов в Тунис, последно лято заедно (Снимка: Личен архив)

Никога не съм била самовлюбена. По принцип добрите артисти не са дребни чиновници. Могат и да провалят някоя роля, могат да ги унищожат с най-малкото - дори само с един поглед. Това са талантливите артисти... Средните - те са добре! Те са уверени в себе си, добре работят, здраво, не се провалят!

Големият артист може да си позволи дори да се провали и пак ще бъде голям...

Валерия Калчева

Снимка: BulFoto

БНТ отбелязва юбилея на любимата Стоянка Мутафова със специална подборка

В събота, на самия 2.02.2019 г. от 20:45 ч. зрителите на БНТ1 ще видят в поредицата "Умно село" документалния филм за Мутафова - "Възгледите на Госпожа Стихийно Бедствие" Филмът е заснет през 2000 г. по случай 78-годишнината на актрисата. Сценарият е на Антоанета Бачурова, режисьор е Владимир Люцканов.

Непосредствено след това - от 21.30 ч. - следва телевизионният театър "Вчерашни целувки" от 2003 г., в който участват Георги Калоянчев, Васил Попов, Емилия Радева и Пламен Сираков.

Отново в събота БНТ2 ще покаже още една театрална постановка - "Опечалена фамилия" (България, 1971), в която на Мутафова партнират Георги Парцалев, Васил Попов, Татяна Лолова и Руси Чанев. По БНТ4 от 14:40 ч пъкможе да видим телевизионната новела "Телохранителят" (1978 г.)

Още

Стоянка Мутафова: В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда

Стоянка Мутафова: В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда

Още

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

Коментирай 18

1/1

"Кралицата на българската комедия" (Снимка: BulFoto)

С Невена Коканова - "Много я обичах", разказва Мутафова (Снимка: Личен архив)

С дъщеря си Мария Грубешлиева - Муки (Снимка: BulFoto)

С Нейчо Попов в Тунис, последно лято заедно (Снимка: Личен архив)

Стоянка Мутафова и Нейчо Попов в "Баня" на сцената на Сатиричния театър (1956)

Стоянка Мутафова (вдясно) като ученичка (Снимка: Личен архив)

В постановката "Дървеница" (1959)

Снимка: Личен архив

В "Баня" (1956)

Снимка: BulFoto

Календар

Препоръчваме ви

Милчо Левиев - един живот в пътешествие по улици с незнайни препятствия

Маестрото ценеше народа ни, но се гневеше на манталитета му

Краля и Дивата - една случайна среща на Елвис и София Лорен

Фотографът Боб Уилоуби заснема тези исторически няколко минути за потомците

Животът на Евлоги Георгиев - филантропия срещу скрап

200 години от рождението на предприемача-благодетел

Композиторът на Георгий Данелия го последва в отвъдното

Почина авторът на музиката на "Мимино" - Гия Канчели

Почина сценаристът на филма "Бялото слънце на пустинята"

Марк Захаров бе един от най-известните театрални режисьори и киносценаристи на Русия

Нарочили покойния проф. Никола Георгиев за "враг" заради статия за книга на Радичков

Считаха го за дисидент на всички власти, докато той бе просто свободомислещ човек