Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Легендата Стоянка Мутафова стана на 97

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Легендата Стоянка Мутафова стана на 97

Голямата актриса празнува и 70 години на сцената

"Кралицата на българската комедия" (Снимка: BulFoto)

Още

 "Стоянка Мутафова - 70 години на сцена"- напълно разпродаде зала 1 на НДК! Ще има втора дата

"Стояна - 70 години на сцена"- напълно разпродаде зала 1 на НДК! Ще има втора дата

Неповторимата Стояна ще бъде на сцената и тази вечер, както винаги през последните години на рождения си ден. Колегите са й подготвили вълнуващ спектакъл в зала 1 на НДК.

Сцената винаги е била мястото, което я е преобразявало. Дори, когато е болна, там тя се превръща в уникалното Актьорище, което пръска жизненост и енергия и вдига на крака почитателите си, които в много случаи са доста по-млади от нея.

Това е магията, която може да бъде разбрана само от хора, които са влюбени в театъра като Стоянка Мутафова, за които театърът е живот.

Въпреки, че до ден днешен се съмнява дали наистина е добра, дали наистина е трябвало да стане актриса... Парадокс, наистина! Признава, че е самокритична.

С дъщеря си Мария Грубешлиева - Муки (Снимка: BulFoto)

Във Facebook актрисата Ирен Кривошиева, която играе дъщерята на Г-жа Стихийно бедствие в едноименния спектакъл, написа в първите часове на рождения ден на Мутафова ·

"Честит Рожден ден

Стояно, пиле шарено!

Обичам те!"

Много точно е това "пиле шарено"... Защото Мутафова наистина и днес е едно неповторимо, многоцветно, щуро дете, което ни зарежда с оптимизъм, че доброто винаги излиза отгоре, каквото и да му бъде причинено.

Благодарим ти, Стояна, за любовта!

Dir.bg честити на Мутафова рождения ден и юбилея - 70 години на сцената, и й пожелава да е жива и здрава, за да може още години да радва своите почитатели!

Снимка: Личен архив

Представяме ви нейните три истории специално за Impressio:

Мутафова е дъщеря на Константин Мутафов, който е драматург в Народния театър "Иван Вазов". През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия, а след това - класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски" и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. - в Народния. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се омъжва за първия си съпруг - чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария Грубешлиева - Муки. Третият съпруг на Мутафова е актьорът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота й.

I

Баща ми не искаше да ставам артистка

Когато се явих първия път на изпит в театралната академия, директор беше Владимир Полянов, баща ми му пише едно писмо, което се пази още, само в моите ръце не го дават, да не го скъсам! Пък аз нямам такива намерения. Напротив! Това писмо ми е много мило, защото то е един вопъл на един баща, който много обича детето си и иска да го спаси! Той ме познаваше колко съм чувствителна и знаеше, че няма да се боря с нечестни средства. Казваше: "Разбери, нямаш характер за тази работа! Трябва да можеш да правиш компромиси! Трябва да бъдеш №1 като актриса, иначе няма смисъл!"

Стоянка Мутафова (вдясно) като ученичка (Снимка: Личен архив)

Много често след това съм се сещала за неговите думи. И много пъти съм съжалявала, че се захванах с театър, че и до ден-днешен.

Дори се чудя как съм стигнала и дотук, без да правя компромиси. И се гордея с това! Какво съм постигнала - не знам. Публиката знае, хората знаят. Аз самата винаги се подценявам, това го има в характера ми.

Хората мислят, че при мен всичко е било много розово, но това в никакъв случай не е вярно. Аз съм премного чувствителна и премного прозорлива. Много добре знам кой какво работи срещу мен, имам много силна интуиция.

Докато други казват: "Аз съм много талантлива, много съм хубава!" - такова нещо аз не мога да кажа! Първо, то за хубост не може да се говори при мене, де! Красавица не съм била, но не съм била и някой урод, който да не може да се покаже на сцената! Много съм самокритична, даже това ми е пречело.

В "Баня" (1956)

II

Великият Марк Захаров ми се поклони до земята

Говорят, че режисьорът Методи Андонов ме е направил артистка. Как ще ме направи артистка Методи Андонов, бе?! Ако не съм артистка, никой не може да ме направи артистка! Не, не е така!

Наистана, като дойде Мето в театъра, с него много се усетихме. Той мислеше като мен и аз мислех като него. Някаква много силна връзка се получи между нас двамата. С него и като характер много си приличахме - еднакво чувствителни, еднакво нервни, еднакво отчайващи се лесно и после еднакво идващи на себе си. Жена му Цветана Гълъбова дори малко го ревнуваше за нашата хубава творческа връзка.

Един път ги бях поканила на обед с Методи. Бях направила пуйка. Аз много рядко готвя, не мога хубаво да готвя, но Лора Керанова ме беше научила да готвя пуйка, тя много хубаво готвеше. Бях я направила точно, както ми каза Лора, и пуйката стана чудесна. На Методи много му се услади и каза на Цеца: "Виждаш ли, ма, виждаш ли - жената е хем каква артистка, хем каква пуйка е сготвила!"

В Сатирата вървеше пиесата "Михал Мишкоед" с режисьор Методи Андонов. Когато завесата падна, една тежест ме удари по главата и аз паднах! Методи веднага се спусна към мен: "Стояно, какво става, жива ли си, Боже, ти ми направи пиесата! Стояно!"

В постановката "Дървеница" (1959)

Тръгнахме за Съветския съюз да играем "Ревизор", отново режисьор беше Методи. Играех главната женска роля - Ана Андреевна. Бях притеснена до смърт! Във влака си викам: "Боже, какво да направя, крак ли да счупя, какво да направя да не изляза в тази роля! На краставичар краставици ще продавам с тази моя недонаправена роля! Като стигнахме в Москва, преди първото представление, цяла нощ не спах и премислях грешките си. На другия ден като се вдигна завесата - с нас с Невена Коканова започваше, тя играеше дъщеря ми - аз плюх на всичко и си казах: "Ще правя това, което смятам, че е хубаво! И наистина - усетих, че хванах бика за рогата! Като свърши представлението - успех голям!

С Невена Коканова - "Много я обичах", разказва Мутафова (Снимка: Личен архив)

На другия ден вестниците отбелязаха на първо място Нейчо Попов, който направи нестандартен градоначалник, не го направи банален и тривиален, както го играеха, а на второ място поставиха мен, в ролята на Ана Андреевна! Като голямо постижение! Голям шум се вдигна около моята роля! Един ден там срещам някакъв млад човек, поздрави ме и попита: "Вие играхте Ана Андреевна?" Казвам: "Да". Той ми хвана ръката и се поклони до земята: "Аз съм Марк Захаров!" /един от най-големите руски режисьори - б. а./ Като чух кой е, щях да падна! Разтреперах се цялата! И до ден - днешен, когато не вярвам в себе си, се сещам за такива мигове! Те ме крепят, те ми дават сила да живея! Когато ме е оценил голям професионалист, тогава вярвам в себе си! А това, че някой ме потупал по рамото по улиците, че много добре съм направила някаква смехория - това не може да ме топли мене, в никакъв случай!

III

Останах вдовица на 52

Останах вдовица на 52 години... И сложих кръст на сърцето си. Никой не вярваше, че моят живот ще продължи така. Но човек се познава, когато дойде някакъв голям момент в живота му - тогава го виждаш какъв е.

Когато Нейчо си отиде се затворих вкъщи 3 месеца. Аз в моята стая, дъщеря ми - в нейната, на другия край на апартамента, не се виждахме. Не исках никого да виждам! Имахме едно коте - Любчо, той спеше нощно време в краката на Нейчо, а кучето - Фльонгата, спеше в моите крака. Не ги поглеждах, все едно не съществуват...

Стоянка Мутафова и Нейчо Попов в "Баня" на сцената на Сатиричния театър (1956)

И знаете ли кое ме накара да погледна, че има свят? - Кучето. В един миг забелязах, че едни очи ме питат: "Защо... защо? Докога няма да ме виждаш?". Фльонгата ме гледаше с един много тъжни, много питащи очи... Аз се стреснах, погалих я и й казах: "Няма, няма, аз те обичам, аз те обичам, обичам те, разбира се, то се знае, че те обичам, спокойно, спокойно, спокойно...". Тогава отидох и при Муки. Отворих вратата й и викам: "Муки, и аз, мамо, по същия начин преживявам нещата, не исках никого да виждам...". По един и същ начин преживяхме този ужас, защото много го обичахме, и ние двамата много се обичахме с него. Рядко има такива бракове, в които обич и любов да вървят заедно.

След като се върнах в театъра едва-едва си държах главата над водата

Недоброжелателни колеги не ми даваха да дишам. Но тогава в театъра дойде режисьорът Младен Киселов. Този човек ми върна работата, живота. А пък никога не съм била близка с него! Никога! Той така високо ме оцени! Казваше: "Ти не си знаеш цената, мойто момиче! Ти имаш такава вътрешна сила, но не я знаеш!" А аз си я знаех, но я пазех за себе си, защото знаех, че никой няма да ми повярва! Бяха ме приели като комедийна актриса и за драматична роля не можеше и да се помисли! Младен ми каза: "Ти трябва да изиграеш една майка Кураж и знаеш ли как ще я изиграеш?!" Викам: "Не думай, бе, Младене, не ме ли надценяваш?!" А той: "Не, не те надценявам!"

С Нейчо Попов в Тунис, последно лято заедно (Снимка: Личен архив)

Никога не съм била самовлюбена. По принцип добрите артисти не са дребни чиновници. Могат и да провалят някоя роля, могат да ги унищожат с най-малкото - дори само с един поглед. Това са талантливите артисти... Средните - те са добре! Те са уверени в себе си, добре работят, здраво, не се провалят!

Големият артист може да си позволи дори да се провали и пак ще бъде голям...

Валерия Калчева

Снимка: BulFoto

БНТ отбелязва юбилея на любимата Стоянка Мутафова със специална подборка

В събота, на самия 2.02.2019 г. от 20:45 ч. зрителите на БНТ1 ще видят в поредицата "Умно село" документалния филм за Мутафова - "Възгледите на Госпожа Стихийно Бедствие" Филмът е заснет през 2000 г. по случай 78-годишнината на актрисата. Сценарият е на Антоанета Бачурова, режисьор е Владимир Люцканов.

Непосредствено след това - от 21.30 ч. - следва телевизионният театър "Вчерашни целувки" от 2003 г., в който участват Георги Калоянчев, Васил Попов, Емилия Радева и Пламен Сираков.

Отново в събота БНТ2 ще покаже още една театрална постановка - "Опечалена фамилия" (България, 1971), в която на Мутафова партнират Георги Парцалев, Васил Попов, Татяна Лолова и Руси Чанев. По БНТ4 от 14:40 ч пъкможе да видим телевизионната новела "Телохранителят" (1978 г.)

Още

Стоянка Мутафова: В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда

Стоянка Мутафова: В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда

Още

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

Коментирай 18

1/1

"Кралицата на българската комедия" (Снимка: BulFoto)

С Невена Коканова - "Много я обичах", разказва Мутафова (Снимка: Личен архив)

С дъщеря си Мария Грубешлиева - Муки (Снимка: BulFoto)

С Нейчо Попов в Тунис, последно лято заедно (Снимка: Личен архив)

Стоянка Мутафова и Нейчо Попов в "Баня" на сцената на Сатиричния театър (1956)

Стоянка Мутафова (вдясно) като ученичка (Снимка: Личен архив)

В постановката "Дървеница" (1959)

Снимка: Личен архив

В "Баня" (1956)

Снимка: BulFoto

Календар

Препоръчваме ви

Жорж - познаваме ли го от книгите му?

Той бе много повече от това, с което фантазьорски се хвалеше като дете

Почина руският "емигрантски бард" Вили Токарев

Сравняван с незабравимия Висоцки, той е сред първите, които превръщат т.нар. "апашки" романси в истинско изкуство

Преди "Кабаре", Принс бил толкова отчаян, че замалко не се отказал от театъра

Майсторът на мюзикъла започва работа на Бродуей на 21

Салвадор Дали живял под знака на покоен брат-съименник

Знаменитите мустаци на художника - плод на подражателство и детска мечта

Почина художникът-изследовател на цветовете в движение

Карлос Крус-Диес умря разочарован, че картините не могат да променят социалната действителност

"Димитър Димов в писма и спомени"

До 7 юли може да бъде посетена, обогатената с оригинални експонати, изложба на Националния литературен музей