ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ЗВЕЗДИ
Близките изпратили Питър О'Тул в последния му път с песни и наздравици
Гениалният актьор разкрива, че знае всичките 154 сонета на Шекспир и ги рецитира всеки ден
Автор : / 49324 Прочита 12 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images
Когато през 2003 г. О'Тул е обявен за носител на специалния "Оскар" за цялостно творчество, той възнамерява да откаже наградата, чувствайки я като сигнал за края на кариерата си.
Затова изпраща писмо до Академията, обяснявайки, че той "все още е в играта"...
И до днес гениалният актьор продължава да е в играта. Големите никога не излизат от нея. Дори след като напуснат този свят...
Питър О'Тул е роден на 2 август 1932 г., син на Констанс Джейн Елиът (по баща Фъргюсън), шотландска медицинска сестра, и Патрик Джоузеф "Спатс" О'Тул, ирландски метален играч, футболист и букмейкър, О'Тул твърди, че не е сигурен за своето родно място или дата, заявявайки в автобиографията си, че приема 2 август за своя рождена дата, но има акт за раждане от Англия и Ирландия.
Записите от Главната служба по вписванията в Лийдс потвърждават, че той е роден в университетската болница "Сейнт Джеймс" в Лийдс, Йоркшир, Англия на 2 август 1932 г.
Той има по-голяма сестра на име Патриша и израства в южното предградие на Лийдс Хънслет. Когато е на една година, семейството му започва петгодишна обиколка на големите градове в Северна Англия. Той и сестра му са възпитани в католическата вяра на баща си.
В актьорството О"Тул се влюбва още като дете, а първата си роля играе едва 6-годишен в домашен спектакъл. Заради войната и евакуацията, прекъсва училище още преди 11-ата си година.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
През 1945 г. е изпратен в католически пансион, откъдето скоро избягва, отвратен от униженията, на които го подлагали възпитателките-монахини, наричащи и най-малките му провинения "грях".
По-късно той казва: "Преди се страхувах силно от монахините: цялото им отричане на женствеността - черните рокли и бръсненето на косата - беше толкова ужасно, толкова ужасяващо. [...] Разбира се, всичко това вече не е така .. Сега пият джин с тоник в дъблинските кръчми и няколко от тях ми блеснаха с красивите си глезени онзи ден."
След като напуска училище, О'Тул получава работа като стажант-журналист и фотограф в Yorkshire Evening Post , докато не е призован за национална служба като сигналист в Кралския флот.
В радио интервю през 2006 г. по NPR, той е попитан дали има нещо, което винаги е искал да прави. Неговият отговор е, че винаги е искал да опита да бъде или поет, или актьор.
Посещава Кралската академия за драматично изкуство (RADA) от 1952 до 1954 г. със стипендия. Това се случва, след като е отхвърлен от драматичното училище на Abbey Theatre в Дъблин от режисьора Ърнест Блайт, защото не може да говори ирландски.
В RADA той е в същия клас като Албърт Фини, Алън Бейтс и Брайън Бедфорд. О'Тул описва това като "най-забележителния клас, който академията някога е имала, въпреки че не ни смятаха за много добри по това време. Всички бяхме смятани за глупави."
Докато учи в RADA в началото на 1950 г., О'Тул активно протестира срещу британското участие в Корейската война. По-късно, през 60-те години, той е активен противник на войната във Виетнам. Изиграва роля в създаването на сегашната форма на добре известната народна песен "Carrickfergus", която той свърза с Доминик Бехан, който й направи запис в средата на 60-те години.
Въпреки че губи вяра в организираната религия като тийнейджър, О'Тул изразява положителни чувства по отношение на Исус Христос. В интервю за The New York Times той казва: "Никой не може да ми отнеме Исус... няма съмнение, че е имало историческа фигура с огромно значение, с огромни идеи. Като мира". Той нарича себе си "пенсиониран християнин", който предпочита "образование, четене и факти" пред вярата.
През 1959 г. той се жени за уелската актриса Сиан Филипс, от която има две дъщери: актрисата Кейт и Патриша. Двамата се развеждат през 1979 г. Филипс по-късно пише, че О'Тул я е подложил на психическа жестокост, до голяма степен подхранвана от пиенето, и е била обект на пристъпи на изключителна ревност, а най-накрая тя го е напуснала заради по-млад любовник.
По-късно О'Тул и неговата приятелка, моделът Карън Браун, имат син, Лоркан О'Тул (роден на 17 март 1983 г.), когато О'Тул е на петдесет години. Лоркан, който сега е актьор, е бил ученик в училището Хароу, в Уест Акър от 1996 г..
О'Тул играе ръгби като дете в Лийдс и също е фен на ръгби съюза, посещава мачове на Петте нации с приятели и колеги фенове на ръгбито като Ричард Харис, Кенет Грифит, Питър Финч и Ричард Бъртън. Той също е цял живот играч, треньор и фен на крикета и по-конкретно на Sunderland A.F.C.
Неговата подкрепа за Съндърланд му е предадена от баща му, който е бил работник в Съндърланд в продължение на много години. Той е обявен за най-известния им фен. Актьорът в по-късно интервю признава, че вече не се смята за голям техен фен след разрушаването на Roker Park и последвалото преместване на Stadium of Light. Той описва Roker Park като последната си връзка с клуба и че всичко, което "те означаваха за мен, беше, когато бяха в Roker Park".
О'Тул е интервюиран поне три пъти от Чарли Роуз в едноименното му токшоу. В интервю от 17 януари 2007 г. О'Тул заявява, че британският актьор Ерик Портър му е повлиял най-много, добавяйки, че разликата между вчерашните и днешните актьори е, че актьорите от неговото поколение са били обучавани за "театър, театър, театър". Той също така вярва, че предизвикателството за актьора е "да използва въображението си, за да се свърже с емоцията си" и че "добрите роли правят добри актьори".
Но пък на други места признава Доналд Улфит за най-важния си ментор.
Тежко заболяване почти слага край на живота на О'Тул в края на 70-те години. Неговият рак на стомаха е погрешно диагностициран като резултат от алкохолизъм. О'Тул претърпява операция през 1976 г. за отстраняване на панкреаса и голяма част от стомаха, което води до инсулинозависим диабет.
През 1978 г. той едва не умира от заболяване на кръвта. В крайна сметка се възстановява и се връща на работа. Той живее на Sky Road, Connemara, County Galway от 1963 г. и в разгара на кариерата си поддържа свои домове в Дъблин, Лондон и Париж.
В интервю за National Public Radio през декември 2006 г. О'Тул разкрива, че знае всичките 154 сонета на Шекспир.
О'Тул казва за сонетите, че нищо в английския език не може да се сравни с тях, и ги чете всеки ден. Във "Венера" той рецитира сонет 18 ("Да те сравня ли с летен ден?").
О'Тул пише два мемоара: The Child описва детството му в годините до Втората световна война и е книга на годината на New York Times през 1992 г.
The Apprentice е за годините, прекарани в обучение с приятели в Кралската академия за драматично изкуство.
О'Тул се оттегля от актьорството през юли 2012 г. поради рецидив на рак на стомаха. Той почива на 14 декември 2013 г. в болница Уелингтън в Сейнт Джонс Ууд, Лондон, на 81-годишна възраст.
Погребението му е в Golders Green Crematorium в Лондон на 21 декември 2013 г.. Изпращат го с песни и наздравици, както сам е поръчал. Тялото му е кремирано в плетен ковчег.
Семейството му заявява намерението си да изпълни желанията му и да отнесе праха му на запад от Ирландия.
Как грее звездата му през годините?
През 1962 г. О"Тул е избран от Дейвид Лийн да изиграе главната роля в шедьовъра "Лорънс Арабски". Успехът е впечатляващ, той вече е световна звезда.
Изпълнението му в "Лорън Арабаски" е на първо място в Листата на сп. Premiere Magazine за 100-те най-велики актьорски изпълнения на всички времена.
Заедно с Пол Нюман, Бинг Кросби и Ал Пачино, Питър О"Тул е един от четиримата актьори в историята на киното, номинирани два пъти за "Оскар" за една и съща роля в два различни филма - номинациите на О"Тул са: за най-добър актьор в ролята на Хенри ІІ в "Бекет" (1964) и втори път за образа на Хенри ІІ в "Лъвът през зимата" (1968).
Удостоен е с висшата театралната награда "Лорънс Оливие" на името на великия актьор за изключителни постижения в своята театрална кариера (2000).
Правейки филмовия си дебют през 1959 г., О'Тул постига международно признание с ролята на Т. Е. Лорънс в "Лорънс Арабски" (1962), за която получава първата си номинация за "Оскар" за най-добър актьор. Той е номиниран за тази награда още седем пъти - за ролята на крал Хенри II както в "Бекет" (1964), така и в "Лъвът през зимата" (1968), "Сбогом, г-н Чипс" (1969), "Управляващата класа" (1972), "Каскадьорът" ( 1980), My Favourite Year (1982) и Venus (2006) и държи рекорда за най-много номинации за Оскар за актьорско майсторство без да стига до победа (наравно с Глен Клоуз.
През 2002 г. получава почетната награда на Академията за постижения в кариерата си.
О'Тул е носител на четири награди "Златен глобус", една награда BAFTA за най-добър британски актьор и една награда "Еми" в праймтайм.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}