Цветомир Цанков е роден на 5 ноември 1976 г. в Габрово. Завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия, профил "Култура, изкуствознание, естетика". През 1999 г. се дипломира като бакалавър по специалността "Поп и джаз пеене" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров", а после следва кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". След завръщането си в Габрово през 2005 г. започва активна работа като певец.

През 2009 г. става щатен вокалист на несъществуващия вече "Суинг Дикси бенд" с диригент Манол Цоков. След разпадането на оркестъра се изявява като солист на биг-бендове и джазови формации в цяла България. Извън музиката той е кинолектор на филмови фестивали и в училища и работи в книжарница. А неотдавна беше избран за общински съветник от коалиция "Ние, гражданите" в Габрово. Разказваме ви за него в новия епизод от поредицата ни DIRections, в която наш партньор е Vivacom.

Снимка: Евгени Димитров/Bulphoto

- Здравей, Цецо, много ми е приятно да те срещна отново. На "ти" сме вече повече от 20 години, откакто бяхме в един випуск в Априловската гимназия. Още тогава ти изпъкваше с талант и харизма, но сега вече всички твои съученици можем да се гордеем, че те познаваме. Започна да пееш джаз в училище, а сега се завръщаш там като киноексперт - очевидно всестранно развита личност, какво те привлича в това да работиш с деца, вместо да трупаш слава на сцената?

- Занимавам се с кино от доста дълго време, тъй като второто ми висше образование, макар и незавършено, е кинознание. Не се дипломирах заради лични проблеми, трябваше да търся начин за житейско оцеляване. Но аз се занимавам повече с кино, отколкото много мои колеги, които после изоставиха тази професия. Преди години започнах в Габрово цикъл лекции по история на киното в галерия "Орловска 10", така постепенно се ориентирах дори към учебна работа - 2 години гостувах в Националната гимназия по приложни изкуства в Трявна по покана на нейния директор. Свързах се и с хора от Българско филмово общество - организация, която координира дейността на киноклубовете в цялата страна, така с нашия клуб станахме неин член и се занимаваме с образователни проекти.

Междувременно ми се отвори шанс по постановлението на МОН от миналия декември да започна официално кинолектории в училища, с регистрация в сайта на министерството като физическо лице. Така започнах да водя киноклуб в Априловската гимназия - представям им история и теория на киното в максимално достъпна форма, течения, автори. Имам право и на изнесени лекции на различни места и така си партнирахме с Дома на хумора и сатирата по повод 130 години от рождението на Чарли Чаплин, ходихме на различни прожекции по време на габровското издание на "София филм фест", на представянето на документален филм за Обичайните заподозрени на Стефан Вълдобрев.

С децата се работи много добре и съм ентусиазирам и се радвам, че имам достъп до такъв тип работа, защото и аз научавам доста неща.

Например с учениците ми от Математическата гимназия, в която тази година водя лекции, когато се опознавахме ми споделиха своите впечатления от "Жокера", който аз все още не съм гледал. Имаме отворен диалог, целта не е аз просто да изляза и да говоря едни неща, а те да развиват логическо мислене и да оценят киното като изкуство, не само като индустрия. Много любима ми е лекцията за праисторията на киното - за различните апаратчета от 19 век, свързани с раздвижването на образа, за да се стигне до кинетоскопа на Томас Едисън и кинематографа на братя Люмиер.

- Във времената на "Жокера" как успяваш да заинтригуваш ученици с некомерсиални филми?

- Успявам, макар да усещам, че им е малко е трудно. Бяхме на прожекция в Дома на хумора и сатирата на ранна екранизация по творба на Милан Кундера по повод 90-годишнината от рождението му, заради която Чешкият център направи програма и ние прожектирахме. Децата бяха много впечатлени, въпреки че усещам, че дистанцията на времето им пречи. Затова предварително с уредничката от Дома на хумора Венета Козарева проведохме с тях разговор как са стояли нещата по социалистическо време - за властта на партията, доносничествата и кварталните организации, в които се събира другарският съд и ти прави живота на сол и пипер.

Снимка: Официален фейсбук профил

- Интересно ми е кои са любимите режисьори на истински киноман като теб?

- Когато човек опознае цялата история на киното, не знае какво му е любимо. Не претендирам, че съм изгледал всичко и няма как, но то е на периоди - Бунюел, Антониони, Фелини, американско кино, защо не и съветски филми, ако се абстрахираш от идеологическата линия. Но Чарли Чаплин е символът на киното, както в джаза Луис Армстронг, а в поп музиката Бийтълс или Елвис Пресли. Чаплин успява да съчетае комерсиалното с дълбоките философски пластове.

Неотдавна направих субтитри на 20 късометражни негови филма и ги подарих на Дома на хумора и сатирата.

Излъчваха се цял ден, а вечерта имаше прожекция в Залата на жирафите на "Светлините на града". 7-часова програма, цял ден Чаплин - беше страхотно преживяване. Някои от филмите бяха показани и в лятното кино, което от три години беше изградено но Дома на хумора, това се превърна в много хубава традиция и ще оцелее със сигурност. 

Снимка: Официален Фейсбук профил

- Вече се изявяваш и на големи филмови фестивали...

- Да, бях вече три пъти лектор на варненското издание на "София филм фест", правя презентациите преди филмите. Надявам се, че на публиката й харесва и че ще имам възможността да го правя пак.

- Пожелавам ти го. Но да се върнем към първата ти голяма любов - музиката. Тя е, нали?

- Да, абсолютно! Но дори към завършването на Академията не бях на нотката, че ще продължа да се занимавам с това и киното повече ме облада. Имаше го този момент на оттласкването от музиката, но после нещата се наместиха и сега се балансират добре. Е, за съжаление, музиката мина малко на заден план и си давам сметка, че много ми липсва, но аз станах много капризен към участията, които поемам. До халтури вече изобщо не стигам, слава Богу, както ми се налагаше като по-млад по финансови причини. Но вече отказвам и предложения, ако преценя, че ще ми загубят времето и няма да ми доставят естетическо удоволствие.

От 5 години не пея по пиано барове, това е нощна работа и усетих, че ми отнема психически повече, отколкото мога да издържа. Това са 4 часа, през които някои хора в публиката могат да бъдат много добронамерени, но могат и да не бъдат, има доста емоционални реакции, свързани с употреба на алкохол и т.н. Освен това репертоарите много отдавна се клишираха, от теб се очаква да пееш българска поп музика, руски песни като "Поручик Галицин" (Поручик Голицын), "Миллион алых роз" и "Подмосковные вечера". Джаз в пиано баровете в България вече може да се чуе много рядко, освен ако Васил Петров не гастролира. На такива места няма кой да ти оцени джазовите умения, това става само в специални джаз клубове в София като "Студио 5" и "София лайф клуб".

На Джаз Форум-Стара Загора през 2018 г. със страхотната френска певица Камий Берто (Снимка: Евгени Димитров/Bulphoto)

Снимка: Евгени Димитров/Bulphoto

Редовно обаче работя с "Роял дикси бенд" от Велико Търново, Старозагорския военен биг бенд, с тромпетиста Венци Благоев. И много се радвам, когато имам честа да ходя на чисто клубни участия в София, през лятото бях там, видях бивши съученици от Априловската гимназия и много млади хора, което ме радва. А сега работя по един клубен проект с The Mississippi Drum Machine - млади габровски музиканти, които живеят в София, искаме да свирим стари рок парчета, които не звучат по клубове - Боб Дилън, Джони Мичъл, неща, с които никога не съм захващал.

- О, това е ново, успех и на този проект. В Габрово и не само там си известен като Цецо Джаза, но местната публика те познава и като вокалист на The Blue Jam Ways. Очевидно те влекат и други музикални жанрове...

- Човек има нужда да бяга малко от посоките, които твърде дълбокомислено следва, има нужда от алтернатива. С Калин Василев-Кели, Светозар Колев-Питкин и Дора Тодорова-Дорчето се събрахме през 2010 година с идеята за клубни участия и за блус и рок купон на сцената и така си станахме група - The Blue Jam Ways.

А с момчетата от The Mississippi Drum Machine е много приятно да се работи, те са с 10-15 години по-млади от мен и ми е важно, че са габровци и имат отношение към джаза. Двама от тях бяха част от младежкия джаз бенд в Габрово. Моят път в музиката като певец - защото като малък съм бил и цигулар, но цигулар не станах, пък тръгна от "Суинг Дикси бенд" с диригент маестро Манол Цоков, вечна му памет, който наистина остави дълбока диря в музикалния живот на града и тя още се усеща.

- Как те откри Манол Цоков? Помня ви заедно на сцената, получаваше ви се много хубаво...

- Още като ученик в гимназията участвах в акапален ансамбъл и пеехме барокова, класическа музика и джаз аранжименти. Ходехме на консултации при него, свиреше с нас по концерти на пиано и тогава на учителката ми - Бистра Мамулева, й хрумна да ни срещне лично. И така той ме откри. Пеех с неговия бенд 3 години - до завършването, по-спорадично когато бях студент, но последната година от съществуването му бях щатен вокалист. В един момент обаче Общината взе много странно решение - да слее Диски бенда и духовия - това още не мога да си го обясня, и не след дълго напуснах. Тогава се нуждаех от друг тип свобода, сега си давам сметка, че е било голям риск.

Изпълнение с Марина Господинова под звучите на Военен биг бенд Стара Загора с диригент кап. Цветомир Василев (Снимка: Евгени Димитров/Bulphoto)

Между другото, засега малко се знае, но вече има написана готова книга за Манол Цоков от Владимир Гаджев, един от най-изявените ни джаз изследователи, предполагам, че до максимум половин година ще стане реалност. Той издаде книга и за Милчо Левиев, и него Бог да го прости, по която дълги години работеше.

- А защо се върна в Габрово, ти можеше да бъдеш едно от основните лица на софийската сцена?

- Не можех да понасям атмосферата на София, не можех да си представя, че мога да се адаптирам към начина на живот - голямо, шумно, проблемите с придвижването. Дори и докато учех там, никога не съм си представял, че ще остана, по-скоро Велико Търново беше мое място. Там изкарах 2 години, благодарение на приятели, които ме подслоняваха безплатно на квартира, и на музиканти, които осигуряваха участия, тогава имахме много с "Роял дикси бенд". А година и половина бях на щат в Търновския духов оркестър, и с тях си изкарах много хубави времена.

С Роял дикси бенд - Велико Търново (Снимка: Официален Фейсбук профил)

Парите не ме блазнят, те не могат да катализират някаква промяна в живота ми. Финансите в никакъв случай не са най-важното за човек, който търси спокойствието в живота. И е много добре да се живее в Централна България, Габрово е супер добре стратегически разположен. Дори бих казал, че за хора на изкуството Габрово е ценен ресурс и не трябва да игнорираме този факт. Аз се чувствам добре тук.

- Как обаче би вдъхновил младите хора да останат?

- На този етап аз няма да вдъхновявам младите хора, защото те трябва да опитат да отидат другаде, най-малкото да завършат висше образование. Не казвам, че това не може да стане и тук - в Техническия университет, но само ако са инженерно насочени. Така че нека да направят собствения си анализ и тогава да преценят. Габрово е прекрасна алтернатива, не бива да подценяваме това, че имаме много интензивен културен живот, може да е малко неподреден, може дълго време да няма събития, а после за една вечер да са струпат три и да се чудиш къде да отидеш, но този живот се поддържа от хора с дух, и от институции с дух - говоря за Дома на хумора, "Етъра", Историческия музей, имаме и прекрасна регионална библиотека. Но ми се иска институциите да работят повече заедно.

На джаз феста в Казанлък (Снимка: Официален фейсбук профил)

Десети Дикси джаз фест - Велико Търново, 2017 г. (Снимка: Официален Фейсбук профил)

- Това ли беше твоята мотивация да се кандидатираш за общински съветник?

- Да, даже сега се замислям, че това ми е било мотивация, не съм разсъждавал по този проблем. Другата е, че искам да работя за града си и за по централизирана културна политика - да се знае кое, кога и как ще се случи, сега малко има проблем с осведомеността, информацията не стига до широк кръг от хора. А знам, че много хора се интересуват със сигурност, защото когато разберат за минало събитие, питат: "А, че кога е било това, защо не сме разбрали?!".

Васко Кръпката и Цецо Джаза на една сцена - една добра комбинация (Снимка: Официален Фейсбук профил)

- Основната ти работа е в книжарница вече години, наистина ли ти харесва да продаваш книги на габровци?

- Работата в книжарницата започнах много спонтанно преди 12 години. Цял живот съм имал досег с книгите и покрай музиката и киното съм изчел много неща, мислех, че ще е временно, но се чувствам много щастлив - защото съм сред книги. Когато няма клиенти, чета, на година прочитам по 20-30 много сериозни заглавия. Понякога се връщам и към стари неща, наскоро например захванах "Приключенията на Лиско в гората", прекрасно ново издание, хубаво е човек на по-достолепна възраст да се връща към такива четива. Въпреки че сега не смогвам толкова, защото ми се налага да чета проектонаредби, правилник за Общинския съвет...

И още нещо ми дава книжарницата - контакт с хората. Клиентелата сама се подбира, ние не я подбираме, ние сме под властта на читателя. Да, отговорни сме да формираме вкус, но в крайна сметка винаги трябва да се съобразяваме с вкуса, нека да има шедьоври, сериозна литература, но все пак книгата е и стока, може да не съм я изчел, но да оценявам потенциала й и да я предлагам на хората. А понякога те ми предлагат - една съдийка например ме посъветва да прочета романа на Здравка Евтимова "Зелените очи на вятъра", много, много силен. Също силно впечатлен бях от книгата на Ангел Иванов - бивш възпитаник на Априловската гимназия. Това е сборника с 49 разказа "Техническа проверка", бих казал, че това един от най-добрите дебюти. Участвах в 4 представяния на тази книга, наистина много добра - с пътешествията, с чистото отношение на Ангел към православната религия, страхотен житейски гоблен.

- Не може да нямаш любопитни истории на сцената, разкажи ни някоя...

- Помня как направих страхотен гаф на един от тогавашните диксиленд паради, още бях ученик, ще излизам да пея и, заслепен от собствената си слава (смее се), ловя първия микрофон, който виждам. Но вече трябва да започвам да пея, когато чувам човека от БНТ, който е на 2 метра от мен и ми вика: "Това е микрофонът на телевизията, не е твоят!". Докато реагирам, пропуснах няколко такта, добре че после го бяха замазали.

Това беше сериозна издънка, който ме научи да бъда много внимателен на сцената, да знам какво точно трябва да правя.

И, между другото, все още изпитвам притеснение при изяви. Дори когато беше клетвата за Общинския съвет, аз понеже съм последен в списъка заради името си, и докато гледах другите да подписват клетвения си лист, започнах да се филмирам: "Леле, сега с тия нови обувки, които съм обул, ще взема да се спъна по стъпалата на ритуалната зала, а всичко зависи как ще се представиш от първия път...". Слава Богу, не паднах. Но по принцип точно този момент с притеснението, с вълнението прави изживяването пред публика по-пълноценно и накрая ти е по-сладко.

- Кое е най хубавото, което си чул или видял от своята публиката, което ти е накарало да се чувстваш наистина удовлетворен от това, което правиш?

- Със сигурност има много такива случаи, но на първо четене ми изплува един от тях. Бях на джаз форума в Стара Загора преди години. Понеже той се провежда на открито и се събират много хора, винаги там насладата от аплодисменти е голяма. Тогава пристигнах в последния момент от Велико Търново след друг ангажимент, бързахме много през Хаинбоаз, беше голямо напрежение. И трябваше да изпея арията на Меки Ножа от "Опера за три гроша", която аз пеех на немски...

- На немски?

- Ами тогава едно, че имах кратък период, в който се обучавах на немски език, а и бях решил да вкарам нещо немско в репертоара си. И се получи, хората го харесаха много. А и както се бях изографисал със сако, шапка, после като гледах снимките наистина е било страшно нещо, аз такива бурни аплодисменти не си спомням до ден днешен, беше нещо страхотно това изпълнение и ме зареди страшно много.

Снимка: Официален Фейсбук профил

- Хората, които те познават, знаят, че влагаш душа, в това, което правиш. И сега оставам със силното усещане, че определено музиката не е просто работа за теб?

- Пеенето за мен не е нещо казионно, поръчка, която трябва да свърша. Трябва да влагаш емоция и необходимата доза арстистизъм, без това си обречен. Но не знам доколко може да се работи през годините и доколко не е заложен този артистизъм, не можах да го усетя за 43 години това.

- Млад си още, имаш време да помъдрееш...

- О, да, най-доброто тепърва предстои, със сигурност и мъдростта. Аз съм оптимист. Имал съм песимистични периоди, но оптимизмът ми е голям и, надявам се, заразяващ. Въпреки че напоследък си мисля, че може би съм станал твърде голям оптимист, от една година съм на хапчета за високо кръвно (смее се).

Интервю на Десислава Димитрова

Още

Скулпторът, който извая Славейков в Милано и вся смут: Докато работех, ми четяха стиховете му

Още

Училищен психолог и гещалт терапевт - защо една успешна жена не иска да напусне Габрово