Ако беше жив днес, Йосиф Шамли щеше да навърши 50 години. Преждевременната му смърт преди малко повече от две години изненада мнозина, потопи в мъка още повече негови приятели, колеги и почитатели.

Актьорът остави минимум по една театрална роля за всяка своя година от живота си. Той не беше от звездите, облени от светлините на прожекторите, но имаше два Аскеера - един още от старта на кариерата му, през 1995 г. за ролята на Били Бибит от "Полет над кукувиче гнездо", постановка на Пазарджишкия театър. Втората тъй ценна статуетка получава за ролята на Цера в "Ничия земя", режисирана от Стоян Радев на сцената на Народния театър "Иван Вазов" в категория "Поддържаща мъжка роля".

В спектакъла "Опит за летене" на сцената на Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Личен архив)

Именно в Народния театър е на щат веднага след завършването на НАТФИЗ, където е в класа на проф. Здравко Митков с асистент Валентин Ганев.

На рождения му ден майка му, журналистката Искра Банкова, си спомня, че синът й никога не е искал да прави нищо друго, освен да се занимава с театър. Когато имитирал учителите си, правел го толкова сполучливо, че всички залягали от смях.

"Йосиф още от малък беше много артистично дете в общия смисъл. Рисуваше, искаше да свири на пиано, купих пиано", разказва Искра Банкова. Дори обсъждали дали да не кандидатства в Художествената гимназия. В крайна сметка завършва Руска гимназия.

Като малък (Снимка: Личен архив)

За да го откъсне от лошото влияние на децата от махалата, майка му го записва в театралния кръжок на Николай Априлов в Двореца на пионерите. В началото Априлов се дърпал, не желаел да запише Йосиф, защото бил вече голям, а в трупата се приемали деца от съвсем ранна възраст, при това след изпит. Банкова настояла и така Йосиф получил пробен 6-месечен изпитателен срок. След точно половин година телефонът вкъщи прозвънял.

"Звънят на свекърва ми и казват: "Подгответе документите на Йосиф Шамлиев за Китай". И тя им затворила телефона", спомня си Искра Банкова. Баба му помислила, че някой я шантажира, защото съпругът й се казва точно така, а внукът е кръстен на него. Майка му Искра обаче се досетила каква е работата и отишла в Министерство на културата, за да попита. Оказало се, че синът й, онзи, който беше прекалено голям на възраст, за да бъде приет в школата на Ники Априлов, не само не е отпратен, но е и сред избраните деца за пътуване в Китай.

В младежките си години (Снимка: Личен архив)

"И така Йосиф за първи път замина за Китай. И беше възторжено пътешествие, защото Китай беше безкрайно беден. Той казваше, че ако човек си простре панталоните и гащите на простора, казват, че е много богат, защото има два чифта гащи. Гледат ги като извънземни, събират се тълпи да ги наблюдават. Тогава е на 13 години. "И така започна неговият път към театъра", разказва майката.

Постепенно се отделя от лошата компания в махалата, чието влияние я притеснява. И се получава така, че в театралната трупа стават едно семейство. Неразделни до 11 клас заедно с Георги Тошев, Мария Касимова-Моасе, Явор Гърдев и един куп звездни актьори от тази трупа. 

"Той живееше единствено и само с тази трупа. Интересуваше го само кога ще имат представление, записваха и плочи. И така - Ники Априлов ги направи актьори", продължава да реди спомени Искра Банкова.

На запис в радиото (Снимка: Личен архив)

Една от това голямо театрално семейство, Мария Касимова-Моасе, в деня на неговата смърт, си спомня детството им и общите купони. И признава, че вовеки ще помни свиркането на колелото му.

"Всичко, абсолютно всичко се обезсмисля, когато някой човек, който е част от живота ти, си отиде.

Тази нощ си е тръгнал Йоско, момчето, с което от деца играем театър - той професионално, аз - ей така, от време на време, лаишки... Йосиф Шамли, актьорът от Народния театър, когото гледах само преди седмица на сцената именно там. Йоско, добрият човек. Йоско, дето ще ми свирне така из софийските улици както си е на колелото и винаги, абсолютно винаги ще ме пита как съм и с внимание ще ме изслуша. Йоско, дето на един паметен купон у тях преди трийсет години четяхме на глас един през друг едно страхотно стихотворение, изписано на стената в хола им. Йоско, дето трябваше още да живее, да играе, да бъде, да е тука, да му се не види...!

Почивай в мир, приятелю! Няма да те забравя, знаеш. И онова свиркане на колелото ти ще си го чувам, защото съм сигурна, че в едно друго измерение то си е пак там, и пак е за мене, преди да ти кажа, че съм добре и че всичко в крайна сметка свършва добре. Защото, ако не е добре, просто още не е свършило", написа Касимова-Моасе.

Йосиф Шамли и Орхан Памук в Ню Йорк (Снимка: Личен архив)

Приятелите - Христо Петков, Валентин Ганев, Деян Ангелов, Цветан Алексиев, Ани Пападопулу, Теди Москов, Светлана Янчева, Александра Василева, Робърт Янакиев, Валери Йорданов, Деян Донков, Иван Юруков, Теодора Духовникова, Галин Стоев, диригентът, който живее от години в САЩ - Герган Ценов, има и много музиканти сред тях. 

Една от любимите му постановки е "Хамлет" на Явор Гърдев, където също играе. А режисьорът, който е сред близките му приятели, днес си спомни за него.

Йосиф отнема сам живота си в ранния следобед на 28 октомври 2019 г. в семейния дом, докато в съседната стая спи жена му. Никой не е знаел какво преживява, никой не е откривал белези на депресия при общуването си с него. Няколко дни преди да си посегне той гледа за четвърти път "Жокера". И на това четвърто посещение в киносалона води майка си. И не спира да й говори колко харесва филма, а още повече Хоакин Финикс в ролята на полуделия комик.

"През целия си живот не знаех дали наистина съществувам. Е, съществувам и хората започват да го забелязват", казва героят му Артър Флек. И още:

"Смятах, че животът ми е трагедия... но сега осъзнавам... че е шибана комедия", продължава Хоакин като Жокера.

"Може би и този филм му е повлиял. Каза ми - "Хоакин е велик актьор", разсъждава днес Искра Банкова.

Заедно със сетра си (Снимка: Личен архив)

"Имаше артистична дарба още от малък. Особена дарба да разсмива хората", разказва за сина си журналистката, която още като третокласник го води в радиотеатъра на БНР. И необратимото станало - той вече бил заразен от актьорството.

"И така прекара цялото си юношество в трупата на Ники Априлов, след което кандидатства във ВИТИЗ сам, без да взема уроци, дори не ми каза, сам си кандидатства, приеха го един от първите в класа на Здравко Митков", продължава разказа си майка му. Във втори курс поставят заедно с Галин Стоев първия си самостоятелен спектакъл в НАТФИЗ. Състуденти са с него и с Галин Стоев. Започва върволицата - спектакъл след спектакъл. В Пазарджишкия театър го привлича Сотир Майноловски, а след първия Аскеер получава покана да се присъедини на щат към трупата на Народния под ръководството на проф. Васил Стефанов.

Ролите се трупат с годините, а той е работохолик и има да издържа три дъщери. Театралните сцени, ефирът на радиотеатъра, киното и телевизията, преподаването - Йосиф Шамли е неуморим. В последния сезон, преди да се самоубие, е част от спектаклите "Нощна пеперуда", "Наблюдателите", "Калигула", "Спускане от връх Морган", "Опит за летене". Налага се след смъртта му да се търси негов заместник в цели 11 спектакъла от афиша на Народния. Успоредно с театралните роли Шамли вае филмови образи в хитови български сериали - "Под прикритие", "Дървото на живота", "Откраднат живот", "Дяволското гърло", над 30 само в киното.

Сега, посмъртно, обаче ще получи главната роля - в пълнометражния документален филм "Йосиф Шамли. Сюжет за кратък разказ", който ще прави негова стара приятелка - актрисата Касиел Ноа Ашер.

Дълбоко чувствителен, влюбен в дъщерите си Самуела, Хана и Ида, баща мечта. "Колкото и да е странно, Йосиф беше по някакъв особен начин стеснителен. Той не обичаше да дава интервюта. Абсолютно ми беше забранил да го лансирам по медиите", разкрива майка му, радиожурналист. Около него няма пиар, няма шум. Той го ненавижда. Последната му роля е в "Опит за летене".

В дома му има цяла стена, запълнена от рафтове с книги. Чете много. Проникновено. И вечно търси истината за изкуството - новото, старото, днешното. Затова вероятно го определят като интелектуален типаж актьор, истински театрален човек, предан на всичко, що е изкуство, с цялото си същество. Минал през него с финес и оставил диря.

"Всеки, който познава Вашето момче, скърби безутешно по неговата трагична загуба. Само да знаеше Йосиф как тъгуват момчетата и момичетата от неговото поколение... Прекрасен човек е Йосиф Шамли. И деликатен и разбиращ, и умен и прочувствен. Спомних си вчера за неговите очи, в които винаги имаше усмивка, топлия му глас, неговия висок морал. Все едно, че беше вчера, когато за първи път срещнах Йосиф, все едно че беше вчера, когато го гледах като Синебирски, все едно че беше вчера, когато гледах потресаващо талантливата му работа в "Ничия земя", все едно че беше вчера, когато се срещахме и разговаряхме, все едно че беше вчера, когато ми звънеше по телефона... Не мога да си представя как една майка може да понесе загубата на детето си... Но Йосиф не беше в мислите и сърцата ни само вчера, той е там", пише режисьорката Лилия Абаджиева в съболезнованията си до майката.

А Искра днес, две години след смъртта му, продължава да страда по своето непрежалимо момче. "Никой не знае каква е тази черна мъка", казва майката. "За мен той е Йоско, моето дете. Но чак тогава, когато той си отиде от този свят, разбрах колко много го ценят и колко много го обичат", добавя журналистката. Благодарна и трогната е от всичко, което Народният театър и колегите му правят за него и семейството.

Погребан е на Алеята на славата, а театралната трупа, на която преподава в Еврейския културен дом, пожелава да носи неговото име. "Много го обичаха", промълвя Искра Банкова. Трупата е официално наречена на името на Йосиф Шамли на церемонията за първата година от смъртта му. А майка му мечтае някой ден да разпръсне праха му в Ню Йорк - градът, където духът му се е почувствал волен и влюбен.

Материал на Рая Георгиева