Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Светът през очите на едно бездомно куче: "Тимбукту" от Пол Остър

СЪВРЕМЕННА ЛИТЕРАТУРА

Светът през очите на едно бездомно куче: "Тимбукту" от Пол Остър

Пол Остър е сред най-уважаваните и интригуващи имена на съвременния роман

Пол Остър (Снимка: Getty Images)

"Тимбукту" е разказ за любовта. Хора или кучета - няма разлика. "Още повече че всеки писател - казва Пол Остър - се нуждае от някои типично кучешки атрибути: нос, за да надушва, още интерес към разнообразието на живота и устойчивостта на боклука в него". Вече в книжарниците!

"Тимбукту" (превод: Иглика Василева, 192 стр., цена: 16 лв.) е най-четивният роман на Пол Остър до този момент. Запитан откъде му е хрумнала идеята за главен герой куче, Остър отговаря, че много искал да напише нещо "малко, поетично, фантастично и смешно". Това е историята на едно забавно пътуване, представена през погледа на помияра господин Боунс, верен приятел на Уили Г. Кристмас - изтерзана душа и поет, чиято глава е пълна със собствената му непубликувана поезия. Досущ като Дон Кихот и Санчо Панса двамата поемат на едно последно пътуване към Балтимор в издирване на евентуалната си спасителка Беа Суонсън.

Но след като господарят му Уили внезапно се преселва в отвъдната земя "Тимбукту", господин Боунс е оставен на произвола на съдбата. Премеждията му са и страшни, и смешни. Въпреки че ходи на четири лапи и не може да говори, той умее да мисли и от мислите му Пол Остър изтъкава история, пълна с тъга и нежност, но и с много хумор. Със съпричастно перо ни представя света през очите на бездомното куче и начина, по който това добро и умно същество гледа на нас, хората.

Още

"Еми и Крадецът на сенки" - шеметно приключение в света на мечтите (откъс)

"Еми и Крадецът на сенки" - шеметно приключение в света на мечтите (откъс)

Пол Остър е сред най-уважаваните и интригуващи имена на съвременния роман. За последните три десетилетия американският писател е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф. След като "изобретява самотата" с първото си литературно произведение, Остър създава прочутата "Нюйоркска трилогия" - три своеобразни детективски истории за тънката граница между лудостта и нормалността, между целостта на една идентичност и нейната разруха. Романи като "Музика на случайността", "Книга на илюзиите", "Лунен дворец" и "Левиатан" маркират неуморното търсене по магистралите на най-опасната спирала, която има само една посока - към сърцевината на човешкото. През 2018 г. "Колибри" издаде "4 3 2 1" - монументална творба, определена от критиката като "изумителен шедьовър" и "най-внушителния, удовлетворителен, ярък и сърцераздирателен роман" на големия американски романист.

Педро Алмодовар, Пол Остър и съпругата му Сири Хуствет разговарят на специална вечер, посветена на испанския режисьор в рамките на кинофестивала в Ню Йорк (Снимка: Getty Images)

Пол Остър - "Тимбукту" (ОТКЪС*)

ГОСПОДИН БОУНС ЗНАЕШЕ, че Уили няма да го бъде още дълго. Тази кашлица го мъчеше повече от шест месеца и вече нямаше никаква надежда, че някога ще се отърве от нея. Бавно и неумолимо, без нито веднъж да отбележи подобрение, това нещо бе придобило собствен живот и беше прогресирало от слабо свирене в гърдите с обилни плюнки на трети февруари до разтърсващо тялото му хриптене с гъсти храчки и жестоки конвулсии в средата на лятото. Всичко това беше достатъчно лошо, но през последните две седмици една нова нотка се прокрадна в бронхиалната му мелодия - нещо стегнато, остро и думкащо като ударни инструменти, - а и сега вече пристъпите идваха толкова начесто, че почти нямаше пауза помежду им.

Още

"Тъмна гора" на Лиу Цъсин -  научнофантастичен шедьовър с монументална визия (откъс)

"Тъмна гора" на Лиу Цъсин - научнофантастичен шедьовър с монументална визия (откъс)

При всяка поредна атака господин Боунс очакваше тялото на Уили да експлодира от силното напрягане, което сякаш щеше да пръсне гръдния му кош. Реши, че следващата стъпка е кръв, и когато този фатален миг в крайна сметка настъпи в събота следобед, сякаш всички небесни ангели зяпнаха и запяха. Господин Боунс видя това със собствените си очи; стоеше край пътя между Вашингтон и Балтимор, когато Уили изкашля няколко червени съсирека в носната си кърпа, и 8 точно тогава, на това място, и най-малката надежда угасна. Дъх на смърт легна върху Уили Г. Кристмас и че краят му наближава, стана така ясно, както че слънцето е лампа в облаците, която угасва и светва всеки ден.

Embed from Getty Images

Какво можеше да направи едно клето куче? Господин Боунс и Уили бяха заедно още от първите дни, когато той беше съвсем малко кутре, и сега беше напълно невъзможно да си представи свят, в който неговия господар няма да го има. Всяка мисъл, всеки спомен, всяка частичка земя и въздух бяха пропити с присъствието на Уили. Навиците не умират, а и без съмнение има нещо вярно в старата приказка, че не можеш да научиш стар пес на нови трикове, но не само обичта и привързаността караха господин Боунс да се страхува от бъдещето. Това си беше чист онтологичен ужас. Ако от уравнението на света извадим Уили, резултатът би бил, че самият свят ще престане да съществува.

Още

"Хора" на Катерина Хапсали - странна смесица от реално и фантазно, от баладично и приказно (откъс)

"Хора" на Катерина Хапсали - странна смесица от реално и фантазно, от баладично и приказно (откъс)

Точно толкова големи бяха опасенията, пред които се изправи господин Боунс през онази августовска сутрин, докато се влачеше по улиците на Балтимор с болния си господар. Самотното куче е мъртво куче и щом Уили издъхне, самият той вече няма да има какво повече да очаква освен собствената си предстояща смърт. От дълго време Уили го предупреждаваше за това положение на нещата и господин Боунс знаеше наставленията му наизуст: да избягва ловците на кучета и полицаите, затворените камионетки и немаркираните коли, както и лицемерите от така наречените хуманни общества.

Без значение колко мило те приласкават, думата приют винаги означава беда. Всичко ще започне с мрежи и изстреляни в тялото му упойващи стрелички, пос 9 ле ще дойдат кошмарите на клетки с флуоресцентна светлина и накрая смъртоносната инжекция или отровният газ. Ако господин Боунс принадлежеше към някоя разпознаваема порода, тогава би имал някакъв шанс на ежедневните конкурси по красота пред евентуални собственици, но побратимът на Уили представляваше един генетичен тюрлюгювеч - отчасти коли, отчасти лабрадор, отчасти болонка, отчасти кучешка главоблъсканица, но за да бъдат нещата още по-лоши, имаше и някакви изпъкнали грапавини, които стърчаха от рошавата му козина, освен това лош дъх, който излизаше от устата му, както и непрекъснато кървясала меланхолия в очите му.

Embed from Getty Images

Никой не би си и помислил да го спасява. Както обичаше да казва бездомният бард, изходът е предрешен. Ако господин Боунс не успее да си намери нов господар, и то за нула време, щеше да се превърне в обречено на забвение псе.

- И ако упойващите стрелички не те уцелят - продължаваше да нарежда Уили през онази мъглива сутрин в Балтимор, вкопчил се в уличен стълб, за да не се свлече на земята, - тогава има хиляди други начини, по които това може да стане. Предупреждавам те, кемо сабе. Трябва да си намериш някой друг авер, иначе дните ти са преброени. Погледни този мрачен град, огледай се наоколо. На всеки ъгъл има китайски ресторант и ако си мислиш, че не им потичат лигите само като те видят да се мотаеш наоколо, тогава нищичко не разбираш от ориенталската кухня.

Още

"Архив на изгубените деца" от Валерия Луисели (ОТКЪС)

"Архив на изгубените деца" от Валерия Луисели (ОТКЪС)

Много си падат по кучешкото, друже. Готвачите им прибират всякакви бездомни псета и ги колят направо в уличката зад кухнята - по десет, двайсет, трийсет кучета на седмица. После в менюто ги пробутват за патешко или свинско, само тесният кръг от редовни клиенти знае кое какво е, щото няма начин да излъжеш голям гастроном. Ако не искаш да се озовеш в нечия чиния под името "му гу гай", тогава ще трябва хубаво да си помислиш, преди да размахаш опашка пред някое от тия долнопробни заведения. Чаткаш ли за какво ти говоря, а, господин Боунс? Опознай врага си и стой много, ама много надалеч от него.

Господин Боунс чаткаше. Той винаги разбираше какво му казва Уили. Така е било, откакто се помнеше, и вече неговият инглуиш беше станал толкова добър, колкото и на всеки имигрант, прекарал седем години на американска земя. Разбира се, това беше неговият втори език и съвсем различен от онзи, на който майка му го бе научила, но въпреки че имаше още какво да се желае от произношението му, той беше усвоил всички тънкости на синтаксиса и граматиката. И това не е никак странно или необикновено за животно с интелекта на господин Боунс. Повечето кучета научават в доста прилична степен езика на двуногите, но господин Боунс беше имал късмета да попадне на господар, който не се отнасяше с него като към по-нисш и примитивен екземпляр.

Още

"Лес тъмен" от Никол Краус - адвокат и писателка напускат Ню Йорк с мисълта за върховно преобразяване (откъс)

"Лес тъмен" от Никол Краус - адвокат и писателка напускат Ню Йорк с мисълта за върховно преобразяване (откъс)

Още от самото начало станаха първи другари и когато към това се добави фактът, че господин Боунс не беше просто най-добрият приятел на Уили, а неговият единствен приятел, а и като вметнем, че Уили беше мъж, влюбен в звука на собствения си глас, тоест беше истински, закоравял логоманиак, който почти не спираше да говори от мига, в който отвори очи сутрин, докато се просне пиян вечер, тогава вече ставаше пределно ясно защо господин Боунс говореше местния език толкова свободно. При това положение единственото чудно нещо беше, че не се изразяваше дори още по-добре.

Не беше поради липса на старателни усилия, просто биологията беше против него, и дали поради формата на муцуната, зъбите и езика, с които съдбата го беше обременила, но най-доброто, което съумяваше, бе да издава серия от подлайвания, джавкания и прозевки, тоест някакво протяжно и непонятно общуване. С мъка на сърцето, той много добре си даваше сметка колко далеч са тези шумове от желаното дар слово, но Уили винаги му даваше думата, а в края на краищата това беше по-важно. Господин Боунс имаше възможност да се изкаже и когато го правеше, беше удостояван с цялото внимание на господаря си, а ако погледнеш лицето на Уили, докато следи как приятелят му се мъчи да наподобява човешката реч, тогава всеки би се заклел, че поглъща всяка негова дума.

Още

Милан Кундера на 92: Ново издание на романа му "Незнанието" (откъс)

Милан Кундера на 92: Ново издание на романа му "Незнанието" (откъс)

През тази мрачна неделя в Балтимор обаче господин Боунс така и не си отвори устата. Това бяха последните им дни заедно, може би дори часове, и не беше време да се впускат в дълги разговори или витиевати речи, не беше време за старите им хитрувания и увъртания. Някои ситуации изискват такт и дисциплина, а в сегашното им бедствено положение беше много по-добре да си държиш езика зад зъбите и да постъпваш като добро и вярно куче. Позволи на Уили да закачи каишката на нашийника му, без да протестира. Не взе да скимти, задето не беше ял нищо през последните трийсет и шест часа; не взе да души въздуха за някоя женска наоколо; не се спираше да пикае до всеки уличен стълб или воден кран. Просто вървеше кротко до Уили, следваше господаря си по празните авенюта в търсене на Калвърт Стрийт 316.

*Откъсът е предоставен с любезното съдействие на издателство "Колибри"

Още

"Човекът, който плаче от смях"  от Фредерик Бегбеде (откъс)

"Човекът, който плаче от смях" от Фредерик Бегбеде (откъс)

Още

"Балконът" от Джейн Делури - героите търсят любов, смисъл на живота или просто оцеляване (откъс)

"Балконът" от Джейн Делури - героите търсят любов, смисъл на живота или просто оцеляване (откъс)

Още

"Отвъд стените" - с творбите на Анжел Вагенщайн (откъс)

"Отвъд стените" - с творбите на Анжел Вагенщайн (откъс)

Още

"Работа с агенти на терен" - последният шпионски роман на Джон льо Каре  (откъс)

"Работа с агенти на терен" - последният шпионски роман на Джон льо Каре (откъс)

Още

Исабел Алиенде: "На жените с обич" (откъс)

Исабел Алиенде: "На жените с обич" (откъс)

Още

"Прегърни промяната в името на успеха" или как "да продадем" идеите си - от Дейл Карнеги (откъс)

"Прегърни промяната в името на успеха" или как "да продадем" идеите си - от Дейл Карнеги (откъс)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.