Дигитализиран и осъвременен вариант на официалния правописен речник на българския език ще бъде свободно достъпен в интернет. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката.

Той ще бъде част от цялостна онлайн платформа за езикови ресурси и проверка на правопис, правоговор и граматика.

Ще я разработи Българската академия на науките /БАН/ по поръчка на Министерството на образованието и науката. Изпълнител ще бъде Институтът за български език /ИБЕ/ в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии /ИИКТ/. Проектът трябва да приключи до края на 2023 г. За целта са предвидени 378 800 лв.

Новата платформа ще носи името БЕРОН. Тя ще съдържа модули за правопис, правоговор, граматика. В нея ще бъде интегрирана също сегашната специализирана служба "Езикови справки", т.е. ще има възможност за директна кореспонденция с експерти от ИБЕ.

Още

Локдаун беше избрана за дума на годината от английския речник "Колинс"

В частта за правопис например ще могат да се правят справки за правилното изписване на думите. Към резултатите от търсенето ще се показват основната форма на думата, формите на думата с правописен или с правоговорен проблем и съответното правило, дублетните форми, омонимите, както и примери с думата в състава на сложни думи, словосъчетания или собствени имена. Частта за правоговор ще включва гласова система за правилното произношение на всички думи от официалния правописен речник на БАН.

Платформата ще изпълнява и ролята на граматически справочник. За целта от ИБЕ вече работят по нормативна граматика на съвременния български език.

Още

"Американски речник" - с Дубравка Угрешич от едната и от другата страна на небето (ОТКЪС)

Новият сайт ще бъде периодично надграждан както със съдържание за навлизащи нови думи в езика ни, така и с нови функционалности.

Целта е да се създаде надежден дигитален източник на информация за книжовния български език. В момента такъв липсва, сочи изследване на БАН от 2019 г. за нагласите и ценностните ориентации към съвременния ни език. Според резултатите от проучването над 45 процента от българите между 18 и 50 години предпочитат по езикови въпроси да се информират от интернет, а не от хартиени речници. Всеки трети от по-младите смята книжовните норми и правила за прекалено сложни, а всеки пети от участниците в изследването твърди, че няма мотивация да ги спазва.

Още

"Владетелят на думите", който се страхуваше за тях

Още

Георги Господинов: Трябва да си върнем усещането за общност и да укротим истерията

Още

"Хулиганът" Хенри Милър: Прави каквото искаш, но нека то да носи екстаз

Още

Непревеждана досега празнична история на Джани Родари излиза на български (откъс)