ГЛЕДНА ТОЧКА ОТ МИНАЛОТО
Проф. Петър Стоянович възражда уникален исторически източник за войната от 1877-1878 г.
"Пропуснатите възможности" е задължително четиво за всеки, който иска да разбере Руско-турската война в нейната цялост - отвъд митовете и през призмата на обективната военна логика
Редактор : / 2963 Прочита 7 Коментара
Осман паша капитулира, предавайки сабята си на руския ген. Ганецки.
Снимка: PR Team
От издателство "Книгомания" представят изключително книжно издание, което предлага нов, неочакван прочит на събитията от Руско-турската война (1877-1878).
Книгата "Пропуснатите възможности" от Иззет-Фуад паша излиза под научната редакция, предговор и подробни бележки на проф. дин Петър Стоянович.
Иззет-Фуад паша не е просто хроникьор, а пряк участник в събитията, млад кавалерист, който по-късно достига до най-високите ешелони на османската дипломация и армия.
Снимка: PR Team
Защо тази книга е важна днес?
В историята на конфликтите рядко имаме шанса да погледнем през визьора на противника с такава откровеност. Иззет-Фуад паша не е просто хроникьор, а пряк участник в събитията, млад кавалерист, който по-късно достига до най-високите ешелони на османската дипломация и армия.
Неговият текст е смела, на места безпощадна критика към "самозабравилата се генералска върхушка" на Империята и анализ на стратегическите грешки, довели до поражението на османците.
Цар Александър и княз Карол Румънски следят щурма на Плевен.
Снимка: PR Team
Философията на войната: Между Молтке и Мопасан
В своя предговор към книгата Иззет-Фуад паша разсъждава върху вечната природа на човешкия раздор. Той споделя провокативната теза, че колкото по-цивилизован става човешкият род, толкова по-рафинирани средства за саморазрушение открива.
Царят раздава ордени за храброст в полеви лазарет на българска територия.
Снимка: PR Team
Цитирайки фелдмаршал Молтке, авторът разглежда войната като своеобразна "хигиена на народите", без която обществата биха отпаднали духом.
"Хората се бият едни с други и ще се бият още дълго време...", пише пашата през 1899 г. "И ще се бие по-добре този, който е най-добре подготвен. Трябва добре да знаем това, което се е правило, и това, което би трябвало да се направи във войната с нашия предишен противник."
В своя предговор към книгата Иззет-Фуад паша разсъждава върху вечната природа на човешкия раздор.
Снимка: PR Team
Армията срещу "хората с пушки"
Книгата отделя специално внимание на разликата между храбростта на обикновения войник и капацитета на командването. Въпреки че се прекланя пред защитника на Плевен - Осман паша, Иззет-Фуад паша подчертава, че дори най-добрите войници са просто "въоръжени хора", ако техните началници нямат стратегическо образование и "точност в окомера".
Неговата критика е насочена към старите паши, смятани за "гении", чиято некомпетентност пропилява шансовете на Турция в конфликта.
Кечеджизааде Иззет-Фуад паша
Снимка: PR Team
Ролята на проф. Петър Стоянович
Благодарение на прецизната работа на проф. Петър Стоянович, съвременният български читател получава не просто превод, а мащабен исторически контекст. Бележките и научната редакция помагат да разберем сложните политически пластове - от влиянието на френските и германските военни школи до личната съдба на Иззет-Фуад паша, който завършва кариерата си като дипломат в Мадрид и заместник-министър на външните работи.
"Пропуснатите възможности" е задължително четиво за всеки, който иска да разбере Руско-турската война в нейната цялост - отвъд митовете и през призмата на обективната военна логика.
За автора
Кечеджизааде Иззет-Фуад паша (1860-1925) е роден, израства и учи в Цариград. Веднага след като завършва Военната академия, е командирован във Франция на генералщабни курсове: това са последните години, в които Османската армия все още се намира под влияние на френските правилници, които Фон дер Голц скоро ще замени с германски.
След завръщането си от чужбина служи във Военното министерство, но участва и в Сръбско-турската война (сраженията край Митровица в Косово).
През последвалата Руско-турска война (1877-1878) служи като младши офицер в кавалерията. След войната е назначен за адютант на султана и се ползва с доверието на падишаха.
Въпреки че е посланик в Мадрид (1900-1909), работи активно за избирането на реформатора Авлоняли Ферид паша за велик везир. Като част от модернизацията на страната Иззет-Фуад схваща и строителството на железопътната линия "Хеджаз", в което участва.
Младотурското правителство го уволнява от дивизионно командване в кавалерията като част от общото армейско преструктуриране и го превръща в свой неприятел. В края на Първата световна война - между примирието в Мудрос и мира в Севър, Мехмед VI и Дамат Ферид паша се ползват от уменията му, като го назначаватза заместник-министър на външните работи, по-късно и за член на Сената.
Разпознавайки в него противник на своите идеи, националните сили около Ататюрк се противопоставят на участието му в мирната делегация, определена да замине за Париж, което е прието от султана. Засегнат от своето отстраняване, Иззет подава оставка от поста.
Освен на "Пропуснатите възможности" той е автор и на "За османско-руската кампания от 1293 г.", както и на мемоари.
Чужденецът, който става по-българин от българите
Из "Пропуснатите възможности през Руско-Турската война (1877-1878)" от Иззет-Фуад паша
Предговор, научна редакция, бележки проф. дин Петър Стоянович
В един конфликт винаги трябва добре да изучаваш гледната точка на противника.
Тази книга ни дава уникалната възможност да надникнем в османския лагер през погледа на един техен млад кавалерист, недоволен от самозабравилата се генералска върхушка и загрижен за бъдещето на Империята. Разказ за Руско-турската война от първо лице, единствено число, при това откъм другата страна на барикадата.
Задължително четиво за всеки любител на българската история!
ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА
Още откакто съществуват хората на света, се е появил и раздорът, т.е. зародишът на войната между тях. Това е в натурата на човека: той се ражда такъв. Много векове са изминали, обаче нито възпитанието, нито културата, проявени под какъвто и да било вид, не са могли да попречат на проявяването на раздорите както между отделните личности в частност, така и между цели нации въобще. Напротив, колкото по-напредничав и цивилизован става човешкият род, толкова повече средства намира, за да си причинява още зло.
Войните между народите се подчиняват на същите закони, както и раздорите между отделните личности, т.е. повечето пъти се пораждат от нищо и никакви поводи - рядко основателни, а още по-рядко законни.
Войната, прочее, произлиза от самото конституиране на човешките общества и тя всякога и навсякъде ще произвежда своите опустошения. Ако не е била войната, народите биха отпаднали и телом, и духом, понеже "съгласието" води началото си главно от "боязливост". Вярвам, между другото, в нравствената страна на войната и смирено се присъединявам към мнението на фелдмаршал Молтке, който я смята, тъй да се каже, за необходима за физическата и нравствена хигиена на народите - мнение, против което според мен напразно се е сражавал Мопасан, макар и твърде талантливо.
Благородната инициатива на руския император има за цел възпрепятстването на това войната да става твърде безчовечна, но не и да отстрани самата война.
Руският цар добре знае, че ако се отнеме от хората усъвършенстваното оръжие, в борбата помежду си те ще започнат да се бият с каквото им попадне под ръка...
И така, хората се бият едни с други и ще се бият още дълго време... И ще се бие по-добре този, който в голямата война е най-добре подготвен за съвременния бой. Затова трябва да се приготвим за нея! Но преди да встъпим в борба с нов неприятел, трябва добре да знаем това, което се е правило, това, което не се е правило, и това, което би трябвало да се направи във войната с нашия предишен противник.
Целта на тази книга се заключава в изучаването на гореспоменатите различни задачи, защото условията, в които живее днешният свят, не позволяват да се предвиди настъпването на "идеалната" епоха на абсолютен мир и бихме били двойно по-виновни, ако в този страшен турнир, чийто силует виждам на хоризонта, допуснем същите грешки и пропуснем подобни благоприятни случаи.
За репутацията на турския войник няма какво повече да се желае: знае се, че той е превъзходен и че обладава такива военни доблести, че в съвсем кратък период от време може да бъде приготвен за война; и наистина - чудесна е бързината, с която у нас се формират армиите; и чудесно е това, което в тактическо отношение те могат да направят под команда на такъв началник, какъвто беше знаменитият защитник на Плевен - Осман паша.
Но нека ми бъде позволено да кажа, че не в това се състои същността на работата: най-добрите войници, лишени обаче от такова военно образование и възпитание, каквото се изисква в днешно време, представляват самовъоръжени с пушка хора, но не
и армия. Нейната войнствена способност е правопропорционална на стратегическите способности на началниците u, които я командват; в тактическо отношение почти всички цивилизовани армии са повече или по-малко добри.
С основателното изучаване на миналата война ще можем добре да бъдем подготвени за бъдещата, особено ако честите упражнения и големите маневри спомогнат да се развият у вашите началници точност в окомера и привичка да управляват големи маси.
Може би ще бъда упрекнат, че съм си позволил да критикувам тук някои от нашите стари паши, които са смятани, уви, за велики гении... Но ако критиката не бъде смела, ще бъде безполезна.
След нас дойдоха англичаните и бурите; но този кървав Steeple-chase в нищо няма да прилича на бъдещите европейски войни. И макар че се прекланям дълбоко пред необикновената храброст на англичаните и бурите, все пак намирам, че не от тях ще можем да почерпим уроци по военното изкуство.
Алепо, декември 1899 г.
Генерал Иззет-Фуад
Началник на Императорската отоманска кавалерия в Алепо, по- късно назначен за турски посланик в Мадрид
Защо точно днес?
Той е един от героите на Съединението, но му е отказано българско гражданство
Културното многообразие на България на Националният събор в Копривщица от 1965 г.
Какво значи родина? Разказват българите в провинция Бавария
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}