За над 716 хил. ученици днес е първи ден от новата учебна година. Около 57 хил. от тях влизат за първи път в класната стая. По традиция 15 септември е изпълнен с емоции не само за децата, но и за родителите им, които се подготвят от месеци за събитието. Да не забравяме и всички възрастни, в които днес нахлуват спомени от училищните дни.

Още

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Но замисляли ли сте се защо точно 15 септември? Защо не 1 септември или 1 октомври, като в много други страни? Отговорът на този въпрос е скрит в историята на България, в селскостопанския ѝ календар и в един важен политически дебат.

Агроном и негови ученички от земеделското училище “Образцов чифлик” сортират стръкове див овес с цел изследване на растежа му, Русе, 1909 г. "Изгубената България"

Преди да се стигне до тази дата, първият учебен ден в България е бил доста по-различен. В годините след Освобождението, датата е била фиксирана на 1 септември. Този избор не е случаен - той е бил повлиян от Русия, която е имала установен академичен календар, започващ на тази дата, както и от православния календар, според който 1 септември е началото на църковната нова година, известна като Индикт.

Ученици пред българското училище в Цариброд, началото на ХХ век "Изгубената България"

Въпреки това, проблемът с посещаемостта в селските райони остава актуален. Децата, които са били ангажирани със селскостопанската работа, често не са могли да започнат училище навреме. Началото на учебната година за тях е било гъвкаво, варирало е в периода между 1 септември и 1 октомври.

С идването на власт на правителството на Александър Стамболийски през 1919 г., и особено с министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски, се поставя началото на голяма реформа в образованието. БЗНС, като партия, насочена към нуждите на селското население, има за цел да направи образователната система по-достъпна за децата от селските райони.

Учителка със своите ученици от първо отделение в Канаклийското училище в Мустафа Паша (Свиленград), 1910 г. Снимка: "Изгубената България"

Образователната реформа на Омарчевски е амбициозна и всеобхватна. Тя въвежда задължително основно образование за всички деца, което включва началното училище и прогимназията. Реформата дава и практическа насока на училищната система, което проличава в новите учебни програми и в създаването на професионални училища. Гимназията се разделя на два курса: долен (3-годишен, общообразователен - реални училища) и горен (2-годишен, общообразователен или специален - гимназии, педагогически и специални училища). В резултат на това задължителното образование става седемгодишно, като се дава предимство на професионалното обучение като условие за успешна житейска реализация.

Упражнение по рисуване с модел - глава, вероятно Рисувалното училище в София, 20-те години на ХХ век "Изгубената България"

Държавата отпуска много средства за строителство на нови и за разширяване на съществуващите училищни сгради. Към 1939 г. вече 90% от децата са включени в системата на задължителното образование.

Деца от 2-ри “А” клас на Еврейското училище в Дупница със свои учители, 1930 г. Снимка: "Изгубената България"

Във връзка с тази мащабна реформа, през 1921 г. с нов закон за народното просвещение е въведена промяната на датата - от 1 септември на 15 септември. Основната причина е била да се даде възможност на децата да приключат с прибирането на реколтата и да започнат учебната година без да изостават.

Снимката правена на 23 май 1936 г. пред училището всред възпитаниците си в село Къпинец "Изгубената България"

Това решение не е минало без дебати и спорове. Основната критика идва от страна на градските среди, които смятат, че промяната е ненужна и че учебната година трябва да започва по-рано. Те твърдят, че по този начин се губи време и че селскостопанските нужди не трябва да бъдат приоритет в образователната политика. Въпреки това, правителството на БЗНС устоява на натиска и успява да наложи промяната, която е в полза на по-голямата част от населението.

Ученички почистват с четки стара мазилка на училище, неизвестно къде, вероятно 20-те години на ХХ век "Изгубената България"

Въпреки опозицията, промяната се оказва успешна и 15 септември се установява като традиционна дата за начало на учебната година. Тази дата се запазва до 1949 г., когато се променя на 1 септември, но през 1957 г. 15 септември отново е утвърден като първи учебен ден.

Завършили първи клас ученици в Американското училище, София, 1937 г. "Изгубената България"

България не е единствената страна, която е избрала средата на септември за старт на учебната година. Подобна практика се наблюдава в редица други южноевропейски държави, където климатът и селскостопанските традиции също оказват влияние. Например, в Италия, Испания, Португалия и Гърция учебната година също започва през септември, като точните дати могат да варират в зависимост от региона.

Снимка за спомен на ученици от първо отделение в двора на 10-о училище “Васил Априлов”, София 1928 г. "Изгубената България"

Въпреки това, голяма част от Европа тръгва на училище по-рано. В Дания, Финландия, Швеция и Швейцария учениците се връщат в класните стаи още през август. В Германия датата се определя от отделните провинции (Länder) и може да варира от началото на август до средата на септември.

Първият випуск, завършили лесовъдския курс на Държавно средно техническo училище “Н.В.Цар Борис III” (сега Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”) и двама преподаватели, София, 1922 г. "Изгубената България"

В други държави като Франция, Белгия, Полша и Сърбия стартът е на 1 септември. Тези разлики показват, че няма единен модел и че всяка страна е избрала своя път, съобразявайки се със собствените си традиции, култура и нужди.

А вие, драги читатели, помните ли първия си учебен ден?

Още

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Те се подслониха под скромната стряха на българското училище

Още

ЕПОХАЛНИ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ

Той въвежда оценките и гимнастиката, премахва телесното наказание в българското училище