ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
Той е един от героите на Съединението, но му е отказано българско гражданство
Такис Христофоридис води гръцка доброволческа чета пред конака на Гаврил Кръстевич, но не приема да положи клетва за вярност към княз Александър I Батенберг
Редактор : / 33017 Прочита 23 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Мирослава Павлова/Dir.bg
Днес, 6 септември 2025 г., се навършват 140 години от Съединението на България. Обединението на Княжество България и Източна Румелия става факт на 6 септември 1885 г. То се явява първата реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-големите дела, подготвени и извършени от българи.
По време на Съединението има само една жертва - капитан Райчо Николов. Той е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция, докато отива да съобщи новината по телеграфа. Само месец по-късно българската войска защитава Съединението в битките със сръбската армия при Сливница, Драгоман, Пирот и Видин.
Тленните останки на капитан Райчо Николов, единствената жертва на Съединението
Снимка: "Изгубената България"
Съединението е извършено против волята и без подкрепата на нито една от Великите сили. Това не пречи на доброволци, обединени от вярата, че християнските народи трябва да са свободни от османския гнет, да рискуват живота си, за да помогнат на България.
Марашката чета - формирана на 5 срещу 6 септември 1885 г. в квартал Мараша в Пловдив. Състояла се от 70 до 100 души под командването на Тодор Гатев - член на Българския таен революционен комитет
Снимка: "Изгубената България"
След успешния акт правителството на Източна Румелия и Княжество България решава да награди всички чуждестранни доброволци. Над 120 чужденци получават българско гражданство. Но Такис Христофоридис, гръцки капитан, е единственият, на когото е отказано. Защо?
Тази история е разказана от видния български историк Петър Коледаров в статията му "Към въпроса за участието на чужденци в Съединението на Княжество България и Източна Румелия" (Известия на Института по история на БАН, кн. 22, 1974), базирана на спомени на участници в събитията и на архивни документи (Съединението на България 1885. Сборник документи. София, 1985).
Такис Христофоридис е гръцки офицер и патриот. За него и за други гръцки националисти Съединението на България не е просто чужда кауза, а част от по-голям общобалкански християнски идеал. В края на XIX век балканските народи са под османско влияние. За патриотите, борбата на един народ за освобождение се възприема като подкрепа за останалите. В този контекст Христофоридис вижда в българското Съединение общ балкански идеал за свобода. През 1885 г. той сформира чета от гръцки доброволци, за да подкрепи българската кауза. Четата пристига в Пловдив навреме, за да се включи в събитията от 6 септември.
В нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. Пловдив кипи. Гръцката доброволческа чета, водена от Такис Христофоридис, се присъединява към българските отряди, командвани от майор Данаил Николаев.
Майор Данаил Николаев (1852-1942), главнокомандващ на Източнорумелийската милиция, един от главните участници в Съединението
Снимка: "Изгубената България"
Задачата е да се обкръжи и превземе конака на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, останал в историята с репликата "Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане". Христофоридис и хората му помагат за установяването на ред в града след провъзгласяването на Съединението.
Гаврил Кръстевич (1817-1898) генерал-губернатор на Източна Румелия по време на Съединението, арестуван от съединистите и предал доброволно ключа на Пловдив
Снимка: "Изгубената България"
Приносът на гръцката чета не остава незабелязан. Няколко дни по-късно, когато княз Александър I Батенберг пристига в Пловдив, той лично се среща с Такис Христофоридис и го награждава за проявената от него храброст. Въпреки оказаната чест, съдбата на Христофоридис се оказва различна от тази на останалите чуждестранни доброволци. Той не приема да положи клетва за вярност към българския княз. За него, като гръцки офицер и патриот, подобна клетва би била предателство към собствената му родина.
Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици
Христофоридис подкрепя българската кауза, но не приема политическо обвързване с България, тъй като той не е търсил българско гражданство по политически или икономически причини, а като награда за своя принос. Правителството в София, обаче, поставя клетвата за вярност към монарха като задължително условие за придобиване на гражданство. Заради отказа си, Христофоридис остава единственият чуждестранен участник в Съединението, на когото е отказано българско гражданство.
Съединението в 3 картини за размисъл
След Съединението, Христофоридис се завръща в Гърция. Участието му в събитията в Пловдив му печели авторитет и той продължава да служи в гръцката армия. По време на Гръцко-турската война от 1897 г. той командва отряд от доброволци, които се бият в Епир. Гръцките историци оценяват неговата роля в Съединението като проява на солидарност и сътрудничество между балканските народи в борбата им срещу Османската империя (Γενικό Επιτελείο Στρατού. "Η εκστρατεία του 1897". Αθήνα, 1971). Такис Христофоридис умира през 1916 г. в Атина.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}