Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Николай Хайтов: Сюжетът за разказ е пластилин: мачкай, гъни, свивай, сочи и засуквай, той понася всички приумици на въображението

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Николай Хайтов: Сюжетът за разказ е пластилин: мачкай, гъни, свивай, сочи и засуквай, той понася всички приумици на въображението

Днес се отбелязват 105 години от рождението на писателя

Днес се отбелязват 105 години от рождението на Николай Хайтов (Снимка: Божидар Тодоров/ БТА)

Ако литературата не извисява човека, тя е излишна. Думите са на белетристът, публицист и драматург Николай Хайтов, от чието рождение днес се отбелязват 105 години. 

Според него писането е спонтанен процес, като всяко друго творчество.

"Една творба, която днес е модерна заради особени технически похвати, утре няма да бъде такава. Аз не съм търсил нищо специално ново, а само да кажа онова, което ме вълнува", казва Хайтов в интервю през 1968 г. Година по-късно той отбелязва: "Сюжетът за разказ е пластилин: мачкай, гъни, свивай, сочи и засуквай, както си искаш, той понася всички приумици на въображението, а сюжетът за очерк е кремък, както и да го допреш, чувстваш коравината на фактите, с които трябва да се съобразяваш. За да преодолееш документалните контури, тука са необходими много въображение, култура".

Още България ще отбележи 105-годишнината от раждането на Хайтов с предпремиера на филма "Сватба"

България ще отбележи 105-годишнината от раждането на Хайтов с предпремиера на филма "Сватба"

Николай Хайтов смята ,че "богатият, пъргав език подтиква, осветлява, подпомага благополучното раждане на мисълта и я усилва, като й придава изразителност".

Писателят обяснява, че родопският край е неговата лаборатория.

"Познавам неговата история, език, атмосфера. Това фактически е веществената среда, в която действат моите герои. Този край има специфичен колорит, красота, героично и драматично минало. Мисля, че регионалният колорит е задължителен за всяко произведение. Това е пътят към националната специфика", казва той в интервю през 1972 г.

Днес се отбелязват 105 години от рождението на Николай Хайтов (Снимка: Божидар Тодоров/ БТА)

Още 17 пана със снимки на рисунки по творби и филми на Хайтов в Родопите

17 пана със снимки на рисунки по творби и филми на Хайтов в Родопите

РАБОТИ КАТО ИНЖЕНЕР-ЛЕСОВЪД В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОСЕМ ГОДИНИ

Николай Александров Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в родопското село Яврово, Пловдивска област. Завършва прогимназия в родното си село и гимназия през 1938 г. в Асеновград. През 1943 г. завършва Лесотехническия факултет на Софийския университет. От есента на 1944 г. Николай Хайтов е войник в Пловдив. От 1946 до 1954 г. работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила.

Още Започнаха снимките на филм по разказа "Сватба" на Николай Хайтов

Започнаха снимките на филм по разказа "Сватба" на Николай Хайтов

ПЪРВИЯТ МУ ОЧЕРК Е ПУБЛИКУВАН ПРЕЗ 1951 Г.

Николай Хайтов е редактор във в. "Народна култура" и сп. "Наша родина" (1957 - 1961), главен редактор на сп. "Родопи" (от 1966), главен редактор на издателството на Националния съвет на Отечествения фронт (от януари 1973), главен редактор на сп. "София" (1978 - 2 април 1979).

От 15 април 1966 до 22 май 1968 г. е секретар на Съюза на българските писатели, а от 26 ноември 1993 до 10 октомври 1999 г. и негов председател. От юли 1967 г. до юди 1969 г. е член на ръководството на българския П.Е.Н. клуб. През 1968 - 1972 г. е член на Бюрото на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз. От октомври 1975 г. до май 1977 г. е председател на Софийския градски съвет за изкуство и култура.

Николай Хайтов е депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990).

Николай Хайтов е автор на разкази, пиеси, очерци, пътеписи.

Първият очерк на Николай Хайтов е публикуван през 1951 г. в сп. "Септември". Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата разказа "Случай без прецедент" и нов очерк. Пише очерци за в. "Работническо дело", "Кооперативно село" и др.

Още Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

КНИГАТА "ДИВИ РАЗКАЗИ" Е ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА ЮНЕСКО ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ АВТОРИ

Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957 г.

През 1967 г. публикува "Диви разкази", които имат над 10 издания в България и са преведени на 28 чужди езика, включително и на китайски език. През 1979 г. лондонското издателство "Питър Оуен" публикува книгата "Диви разкази", преведена от преподавателят в Университета в Лийдс Майкъл Холмън.

Тя е включена в поредицата на ЮНЕСКО от представителни произведения на европейски автори.

Още Фотоизложба "Героите на Николай Хайтов в българското кино" в Пловдив

Фотоизложба "Героите на Николай Хайтов в българското кино" в Пловдив

Написал е над 10 пиеси 800 статии и рецензии. Общият тираж на неговите книги, които са издадени и преиздадени в България е над четири милиона екземпляра. Автор е на книгите "Искрици от огнището" (1959), "Разбулена Родопа" (1960), "Писма от пущинаците" (1960), "Хайдути" - очерци (1960), "Старите у дома" (1962), "Смолян" (1962), "Жени хайдутки" (1962), "Матей Миткалото" (1964), "Шумки от габър" (1965), "Румяна войвода" (1965), "Родопски властелин" (1965), "Ламята" (1970), "Родопските комити разказват" (1972), ), "Капитан Петко войвода" (1974), "Бодливата роза" (1975), "Магьосникът от Брезе" (1979), "Хвъркатото корито" (1979), "Вълшебното огледало" (1981), "Разкази и есета" (1984), "Да възседнеш глиган" (1985), "Последните мигове и гробът на Васил Левски" (1985), "Гробът на Левски" (1987), "Светогорски записки" (1987), "Избрани произведения" (1989), "Дневници" (1992), "Време за разхвърляне на камъни" (1994) и др. Негови творби, публикувани посмъртно са: "Троянските коне в България" (2002), "През сито и решето" (2003), "Бележки по тефтерчето на Васил Левски" (2007).

По негов сценарии са създадени филмите: - "Краят на песента" (1971), "Козият рог" (1971 и 1994), "Дърво без корен" (1974), "Мъжки времена" (1977), "Черешова градина" (1979), телевизионният сериал "Капитан Петко войвода" (1981) и др.

Още „Светът на Николай Хайтов“ от личния архив на писателя представят в Пловдив

„Светът на Николай Хайтов“ от личния архив на писателя представят в Пловдив

ПРИЗНАНИЕ

Николай Хайтов е удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1972), "Народен деятел на изкуството и културата" (1976). Получава трета награда на Третия национален преглед на българската драма и театър за пиесата "По земята" (1964), голямата награда "Сребърният пръстен" за късите разкази "Дирекът на старата ни къща" и "Дрян и повет" от редакцията на в. "Вечерни новини" (1975) и първа награда за драматургия на Втория международен фестивал на българската куклена пиеса (1975), първа награда за драматургия за драматичния триптих "Пътеки" на Първия национален преглед на камерните театрални постановки във Враца (1977), наградата "Златен меч" на сп. "Български воин" за разказа му "Заветът на капитан Никола" (1977), първата - най-голяма награда (и на италианския писател Маринеро Маринели) на Международния колоквиум за къси разкази в Арисберг (Германия) за разказа му "Подгоряла овесница" (1979), литературните награди "Йордан Йовков" (1995), "Иван Вазов" (1997), "Антон Попов" (1999).

Николай Хайтов е носител на орден "Народна република България" - първа степен (1979) за неговата литературна и обществена дейност и във връзка с 60-годишнината от рождението му, на орден "Георги Димитров" (ноември 1989), на орден "Стара планина" - първа степен (13 януари 2000).

Още Куркински снима "засукания свят" на Хайтов. Вижте снимки!

Куркински снима "засукания свят" на Хайтов. Вижте снимки!

На 17 октомври 1979 г. е обявен за почетен гражданин на Смолян.

През 1997 г. е избран за академик от Българската академия на науките.

Николай Хайтов умира на 30 юни 2002 г.

Използвани източници: в. "Труд", бр. 71/24.3.1968 г., в. "Работническо дело", бр. 200/19.6.1979 г., в. "Работническо дело", бр. 258/25.9.1979 г., сп. "Пламък", бр. 6/1981 г., в. "Литературен фронт", бр. 41/11.10.1979 г., в. "Труд", бр. 229/1.10.1981 г., БТА, ВИНФ, 1.7.2002 г., в. "Земя", бр. 128/6.7.2012 г., Голяма енциклопедия България. София, 2012, с. 4605-4606/ БТА.

Още Хайтов - писателят на киното

Хайтов - писателят на киното

Още Изложба показва кино наследството на Николай Хайтов

Изложба показва кино наследството на Николай Хайтов

Още Мариус Куркински открива София Моно 2024 с "Нашенец"

Мариус Куркински открива София Моно 2024 с "Нашенец"

Още Моноспектакъл на Мариус Куркински и три кинопремиери очакват феновете на Аполония 2024

Моноспектакъл на Мариус Куркински и три кинопремиери очакват феновете на Аполония 2024

Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Ирландската писателка Клеър Кийгън спечели германската награда "Зигфрид Ленц"

Филмът "Малки неща като тези" (Small Things Like These) по едноименния й роман с участието на носителя на "Оскар" Килиън Мърфи имаше премиера на тазгодишното издание на "Берлинале"

120 години от рождението на Пабло Неруда със "Стиховете на Капитана"

"Стиховете на Капитана" е сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри

Жан Жионо и намереният разказ

Разказът на френския писател се е намирал в съдебни архиви от времето на нацистката окупация на страната повече от 80 години

В Скопие започна десетото издание на литературния фестивал "BookStar", с участието на Здравка Евтимова

Тя е една от специално поканените от организатора на фестивала, фондация "Метаморфозис", автори от няколко европейски държави, които до 3 октомври ще участват в различни литературни прояви в рамките на десетото издание на фестивала

Здравка Евтимова, Мирослав Пенков, Надежда Радулова, Деян Енев сред номинираните за наградите на "Перото"

Излезе дългият списък с номинации за тазгодишните литературни награди „Перото“