Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Един от най-знаковите текстове на древния свят излиза в ново луксозно издание (откъс)

МЪДРОСТ ОТ ДРЕВНОСТТА

Един от най-знаковите текстове на древния свят излиза в ново луксозно издание (откъс)

"Към себе си" от Марк Аврелий е вдъхновяващо ръководство за търсещите начин да се справят с предизвикателствата на всекидневния живот

Император Марк Аврелий (Снимка: Getty Images)

Още

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

Малко са книгите в цялата човешка история, които са толкова влиятелни като древният текст "Към себе си" от римския император и стоически философ Марк Аврелий.

Сега този безценен философски документ се появява на българския пазар в ново луксозно издание с класическия превод от старогръцки на Богдан Богданов и с логото на издателство "Сиела" в сътрудничество с Нов български университет.

Написан без намерението да бъде публикуван, текстът събира личните размисли, записки и стоически напътствия на най-могъщия човек на своето време, които повече от 18 века оказват огромно влияние върху читатели по цял свят.

Издателство "Сиела"

Като поддръжник на стоическата философия Марк Аврелий помества в "Към себе си" поредица от забележителни духовни упражнения - напомняния, предназначени да го направят смирен, търпелив, съпричастен, щедър; да му помогнат да разбере себе си и да осмисли вселената.

Прозренията на автора, вероятно записани по време на военни кампании, се превръщат в едно от най-великите философски произведения: вечен сборник, станал задължително четиво за държавници и мислители през вековете.

Изключително четивно и достъпно, изданието не само дава увлекателен поглед към ума и личността на един от най-просветените и интелигентни лидери на всички времена, но и предлага вдъхновяващо ръководство за търсещите начин да се справят с предизвикателствата на всекидневния живот.

Още

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

От тази книга читателите могат да извлекат ценни уроци:

• Как да бъдем господари на собствените си мисли и да живеем в настоящето?
• Как да превръщаме пречките във възможности?
• Как да се справим с неизбежните страдания в живота ни?
• И как да приемем, че след време не само няма да ни има, но самият спомен за нас и за най-великите ни дела може да е изчезнал?

Изпълнена с мъдрост, практически напътствия и дълбоко познание на човешкото поведение и душа, "Към себе си" представлява безценен извор за философията на стоицизма и неговите основополагащи ценности - смиреността и дълга, смелостта и разума, вътрешната сила и умереността.

Embed from Getty Images

Из "Към себе си" от Марк Аврелий

ВТОРА КНИГА

1. Щом отворя очи, да си кажа: "Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво - зло". А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото - грозното, и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, не със същата кръв и семе, а защото е причастна към ума и има в себе си божествен дял, знам, че никой от тези хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне. Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя. Родили сме се за съдружие като краката и ръцете, като клепките и зъбите на горната и долната челюст. Да си противодействаме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.

2. Това, което съм, е плът, дихание и ръководно начало. Остави книгите. Не се разсейвай повече. Не е позволено. Но презри плътта като човек, който вече умира. Тя е мръсна кръв, кости, крехка тъкан от сплитащи се сухожилия, вени и артерии. Забележи и диханието какво представлява - вятър, винаги нещо различно, постоянно бълвано и наново поглъщано. Ръководното начало е третата ти съставка. На следното обърни внимание. Възрастен си. Не го оставяй повече да робува и да бъде разигравано като марионетка от егоистичните ти пориви. И не допускай да негодува срещу предопределеното и настоящето или да гледа с недоверие към бъдещето.

Embed from Getty Images

3. Божиите дела са изпълнени с промисъл, а делата на случая не стават, без да се вплита и заприда в тях природата на нещата, които се уреждат с промисъл. Всичко произтича оттам. Добавя се необходимостта и изгодата за вселената, от която си част.

За всяка част от природата благо е това, което му се предлага от всеобщата природа и което я съхранява. А съхраняват вселената както промените на елементите, така и промените на съставените от тях тела. Ако това са основни положения, нека са ти достатъчни. Отхвърли жаждата за книги, за да умреш не в роптаене, а наистина благ и от сърце благодарен на боговете.

4. Припомни си откога отлагаш тия работи и колко пъти взимаш отсрочка от боговете, без да я спазваш. Нужно е вече да разбереш от коя вселена си част и на кой неин уредник си издънка и че е определен пределът на твоето време. Ако не го употребиш, за да се проясниш, то ще си отиде и ти ще си отидеш и повторно няма да бъде възможно.

Още

"Безумие и слава" от Тим Уайнър и отношенията между Русия и САЩ днес (откъс)

"Безумие и слава" от Тим Уайнър и отношенията между Русия и САЩ днес (откъс)

5. Във всеки час твърдо като римлянин и мъж гледай да вършиш, каквото вършиш в момента, с подобаващото непресторено достойнство, с любов, независимост и справедливост. Гледай да не зависиш от никакви други представи. Ще го постигнеш, ако всичко, което вършиш, вършиш като последното в твоя живот - не необмислено и повърхностно и не отвърнат поради страсти от здравия разум и не неискрено, нито воден от себелюбие и недоволство от това, което ти е отредено. Виждаш колко малко е нужно да се овладее, за да се преживее животът успешно и благочестиво. Защото от човек, който спазва това, и боговете нищо повече няма да искат.

6. Зле, зле се отнасяш към себе си, моя душа. И няма да има време да си окажеш нужната почит. Ограничен е човешкият живот. Твоят вече е почти изчерпан, а ти не си се почела и продължаваш да търсиш своята сполука в душите на другите хора.

7. Нека не те разсейват външните събития. Намери време да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразпола гащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.

8. Това, че човек не обръща внимание какво става в душата на другия, не може да го направи лесно нещастен. Напротив - няма как да не бъде нещастен онзи, който не следи движенията на собствената си душа.

9. Нужно е да си припомняш постоянно каква е природата на вселената и каква е твоята и как се отнася тя към първата и каква част от какво цяло е, както и това, че никой не ти пречи винаги да действаш и да говориш в съответствие с природата, от която си част.

Embed from Getty Images

10. В своето сравнение на грешките, доколкото е обичайно да се прави подобно сравнение, Теофраст съвсем по философски твърди, че грешките на страстта са по-тежки от тези на гнева. Защото очевидно разгневеният се отвръща от разума поради някаква мъка и скрито стягане на сърцето. Докато оня, който греши поради страст, победен от удоволствие, по някакъв начин се оказва по-разпуснат и по-женствен в грешенето.

Та правилно и достойно за философ е неговото мнение, че прегрешението заради удоволствие заслужава повече укор от прегрешението поради мъка. Поначало за първия може да се каже, че по-скоро друг е постъпил зле с него и като му е причинил мъка, го е принудил да се разгневи. Докато при втория подтикът за сторената неправда е в самия него, в това, че страст го е подтикнала да стори нещо.

11. Така трябва да правиш, да говориш и да обмисляш всичко, все едно че в следващия момент ти предстои да напуснеш живота. Не е страшно да си отидеш от хората, ако има богове. Защото те няма да ти сторят зло. Ако ли пък няма или те нехаят за човешките дела, за какво ми е да живея в свят без богове и без промисъл? Но богове има и те полагат грижа за човешките дела и цялото им внимание е насочено към това, човекът да не попадне на действително лошото. И ако сред останалите неща имаше някое лошо, те сигурно щяха да се погрижат всеки да е в състояние да го избегне.

Още

Може ли жаждата за живот да победи в лагерите на смъртта? (откъс)

Може ли жаждата за живот да победи в лагерите на смъртта? (откъс)

Но как това, което не прави лош човека, може да направи лош живота му? Всеобщата природа не би направила този пропуск - нито поради незнание, нито знаеща, но неможеща да се предпази или поправи. Нито поради безсилие, нито поради неумение тя би проявила подобна немарливост - да допусне доброто и лошото да се случват еднакво и без разлика както на добрите, така и на лошите хора. Смъртта и животът, славата и безславието, мъката и удоволствието, богатството и бедността, всичко това се случва еднакво както на добрите, така и на лошите, защото не е нито прекрасно, нито грозно, тоест не е нито добро, нито лошо.

Издателство "Сиела"

12. Колко бързо изчезва всичко - и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност. Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава?

Какво представлява смъртта? Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата. Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но смъртта не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нея. Как се свързва човекът с бога и с коя своя част и изобщо в какво положение е тази негова част?

13. Нищо по-жалко от човешкото същество, което обикаля навсякъде, изследва, както казва философът, "дълбините на земята"3 и прави заключения за това какво става в душата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно да бъде само при своя вътрешен бог и да му служи истински. Да му служиш, значи да се опазиш чист от страсти, от прибързани действия и да не недоволстваш срещу това, което вършат боговете и хората.

Още

"Пробуждането" от Лоран Гунел - психологически анализи за манипулациите около нас (откъс)

"Пробуждането" от Лоран Гунел - психологически анализи за манипулациите около нас (откъс)

Божиите дела трябва да се почитат за съвършенството си, човешките да се обичат поради нашето сродство, а понякога да се изпитва и един вид състрадание към хората, задето не познават доброто и злото. Този недъг не е по-малък от оня, който лишава от възможността да отличаваме бялото от черното.

14. Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма.

Embed from Getty Images

Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти - първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.

15. Всичко е в мнението.4 Ясен е смисълът на думите, приписвани на киника Моним. Ясна е и тяхната полза, ако човек вкуси от силата им в границите на истината.

16. Човешката душа се лишава от достойнство най-вече когато по своя воля се превръща в един вид оток на света.

Още

"Географските ширини на копнежа" от Шубанги Суаруп (откъс)

"Географските ширини на копнежа" от Шубанги Суаруп (откъс)

Още

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

Още

"Жажда" от Захари Карабашлиев - за живота между сенките (откъс)

"Жажда" от Захари Карабашлиев - за живота между сенките (откъс)

Още

"Без паника" от Нийл Геймън или всичко, което искате да знаете за "Пътеводител на галактическия стопаджия" (откъс)

"Без паника" от Нийл Геймън или всичко, което искате да знаете за "Пътеводител на галактическия стопаджия" (откъс)

 

 

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Поетът Иван Ланджев: Трябва да си имал думи, за да позволиш на нещо хубаво да те остави без думи

"Само на 24-ти май всички сме тук и споделяме едно и също, неподправено вълнение. И не минаваме поотделно, а вървим заедно. Изкушавам се да кажа – към светла бъднина", каза поетът, поканен да изнесе традиционното слово за празника пред Националната библиотека

Грамотността ще бъде фокусът на Пролетния панаир на книгата

Изложението ще бъде открито официално на 30 май в 11:00 ч. пред Националния дворец на културата и ще продължи до 5 юни

Кои са носителите на юбилейните 100-ни награди на Съюза на българските писатели

Поетите Елка Няголова и Кирил Назъров получиха своите призове заради творбите си „Парапет за душата“ и „Искри в тъмата“. Наградите бяха дадени съответно в категориите за поезия и за хумор и сатира

Коя е голямата любов на Ориана Фалачи?

На български език излиза ново издание на eдна от най-личните творби на журналистката - "Един мъж"

Британският "Гардиън" за "Времеубежище" на Георги Господинов: Смешна и абсурдна фикция, в която читателят разпознава бъдещето

От комунизма до референдума за Брекзит и конфликт в Европа, "Времеубежище" на Георги Господинов е забавен, но и плашещ роман, който изследва носталгията като оръжие, написа британският в. "Гардиън"

Теодора Димова спечели френската литературна награда "Фрагонар"

Наградатата на българската писателка беше връчена снощи за романа ѝ "Поразените"