ИСТИНСКА И МИТИЧНА

Галерия КО-ОП представя "Лисича опашка" от Мария Налбантова

Изложбата е от 20 април до 14 май 2023 г.

Редактор : Impressio / 19 април 2023 / 15:40 542 Прочита 0 Коментара

Мария Налбантова (Снимка: Яна Лозева)

Още

Художничката Мария Налбантова представя "Пейзажи на метър", вдъхновени от престой в Ню Йорк

На 20 април, от 18:30 ч., в галерията на КО-ОП се открива самостоятелната изложба на Мария Налбантова - ЛИСИЧА ОПАШКА.

Изложбата е курирана от Димитър Кенаров и ще може да бъде посетена до 14 май.

В последната си работа Мария Налбантова разглежда така наречения растителен феномен "лисича опашка". Тя се образува в старите водопроводи от етернитови тръби, които са част от ВиК системите в по-голямата част от България, основно в по-малките населени райони.

"Веднъж проникнала във водопровода, тя расте необезпокоявана без светлина и с обилно количество вода. Може да достигне 20 метра, което е известно от места подложени на воден режим. Лисичата опашка грабна въображението ми и ме заведе в Ямболския регион.

Foxtail_2023 (Снимка: Мария Налбантова)

Там разбрах за изворите - майки, за предизвикателствата по пътя на водата и за това, че лисичата опашка е част от живота ни, колкото и да не ни харесва това. Съвместен живот, в който много неща се просмукват в комуникационните и социални канали.

Когато нещо се задържи и започне да расте, как да го разпознаем и открием? Дали то е натрапника или пък ние сме тези, които без да разберем сме създали подходящите условия за неговото развитие? Този корен, тази брада или коса, тази опашка е може би онази опашка, която се просмуква в отношенията помежду ни" - споделя Мария Налбантова.

"Те знаят, че тя съществува. Те знаят, че тя се е скрила някъде там, заровена под земята, в старите етернитови тръби на водопроводната мрежа. Те знаят, че тя е виновна за пресъхналите чешми, за жаждата, за неполетите лехи и изобщо за всички проблеми на този свят.

"За всичко е виновна лисичата опашка" - казват те.

"Природата е нещо страшно."

Още

Визуалният артист Мария Налбантова събра арт елита със своя "A Good Deal"

Тя е истинска и митична едновременно, лисичата опашка. Тя е като онова чудовище от Лох Нес. Като ламята, която пресушава изворите. Като опашката на дявола. Те знаят, че тя съществува, но за съжаление няма уред, който да я открие. И затова те копаят с лопати, с багер, както дойде. Когато стигнат до водопровода, те го пробиват с надеждата, че ще я намерят вътре. Но няма и следа от лисичата опашка.

Километър по километър, те разравят земята и после я заравят. Една седмица, две седмици, месец, година. Да намериш лисичата опашка не е никак лесно, както не е лесно да откриеш болестите на този свят. Защо няма вода? Защо тръбите между първоизвора и хората са празни? Защо тръбите са се превърнали в чудовища, обсипани с бодли? Защо устните са напукани, а езиците - пресъхнали?

Накрая успяват. Тя е там, сгушена вътре в тръбата, увила се около себе си за по-удобно. Те надават викове на радост като моряци, които съзират нов континент. Приближават я, но тя не хапе, нито помахва. Хващат я от единия край и започват да дърпат. Обзема ги съмнение, дали пък наистина не дърпат дявола за опашката? И къде, по дяволите, е самата лисица?

Постепенно лисичата опашка започва да излиза от тръбата. Един метър, два метра, пет, седем. Те се снимат с нея. Това ще бъде техният най-важен ловен трофей. Снимката е като картина от вода, водна снимка. След толкова усилия и време чудовището е победено.

Но все пак остава съмнение. Дали това наистина е чудовище, питат се някои? Дали ние не сме чудовищата, които не търпят натрапници в тръбите на живота, които винаги искат чистота, дори с цената на убийство? Дали лисичата опашка не е всъщност нашата собствена опашка, която отказваме да приемем? Дали лисича опашка не е всъщност плитката на ангел?

текст: Димитър Кенаров

Foxtail_2023 (Снимка: Мария Налбантова

За Мария Налбантова:

Още

Художничката Мария Налбантова: Любопитни са ми взаимовръзката и конфликтите между човека и света около него

Мария Налбантова (р.1990 г., София, където живее и работи) е художничка в полето на съвременните визуални изкуства. Експериментира с различни медии и техники, като рисунка, колаж, обекти, инсталация, видео и фотография. В артистичната си практика изследва социални и политически теми, като често реагира на определени пространства, където контекста на мястото и особените му характеристики са основна линия в работата ѝ.

Друг път истории от конкретно място се превръщат в художествено произведение, като намерените обекти или материали, снимки или архиви, стават част от визуалната "плът" на творбата. Въпросите, които Налбантова задава в артистичната си практика са свързани с проблематиката на съвместния живот на хората, околната среда, грижата доверието и отговорността.

Foxtail_2023 (Галерия КО-ОП)

През 2022 г. участва в два от проектите на номадското биенале Манифеста 14 в Прищина, Косово - груповата изложба "Self-Splaining (Триумф на емпатията)" на Институт за съвременно изкуство - София и в "Центъра за наративни практики" по покана на галерия OGMS; във фестивала за медийни изкуства "Schmiede", Халайн, Австрия; в международната резиденция "Изкуство и Наука Варна" vol.1 на ReBonkers. През март и април 2022 г. работи в "Residency Unlimited" в Ню Йорк, като носител на наградата "БАЗА" за съвременно изкуство (2020).

През 2021 г. получава стипендия в Международната лятна академия, Залцбург, Австрия. Печели специалната награда на Фондация "Стоян Камбарев" за визуално изкуство през 2020 г. Нейни творби са част от колекцията на Софийска градска художествена галерия и частни колекции.

Още