КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Ще бъде ли възстановена вилата на габровския фабрикант Пенчо Семов?
Новият собственик на вилата, завещана от Пенчо Семов за старопиталище, обещава да я реставрира в същия архитектурен вид
Автор: / 20844 Прочита 2 Коментара
Лятната вила на Пенчо Семов е строена от 1928 до1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев. На партерния й етаж в помещение от около 100 кв.м е бил изграден параклис, наречен "Свети апостоли Петър и Павел" (Снимка: БТА)
В последните работни дни на юли, след три неуспешни опита за последните 4 години, е била финализирана продажбата на някогашната лятна вила в Габрово на големия български индустриалец Пенчо Семов.
Това съобщи пред журналисти д-р Минко Михов, директор на габровската МБАЛ "Д-р Тота Венкова", в чиито активи бе зачислена досега историческата сграда. Четириетажната вила на Семов, която е архитектурен шедьовър от миналия век, заедно с прилежащия към нея парк са продадени за 246 000 лева на Ивайло Иванов.
Пред БТА директорът на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" каза, че новият собственик - неизвестен на габровци строителен предприемач и инвеститор, засега не иска да излиза пред медиите, "нужно му е време да доизясни плановете си за процеса на възстановяването и за бъдещето на сградата". Намеренията му били да я запази и реставрира във вида, в който е била някога и да възвърне общественото й предназначение.
Новината за продажбата на вилата предизвика бурни коментари в социалните мрежи, вариращи от "Ако Ивайло Иванов осъществи идеите си, трябва да стане почетен гражданин на Габрово" до "Да бъдем точни: за два софийски гаража е продадена. Дано е читав новият собственик, но вече в нищо не вярваме" и "Вилата е истинско произведение на изкуството. Такава сграда днес не може да се направи.
Не само защото модерното рационално мислене изсуши фантазията ни, дъхът на времето вече е друг".
В района на някогашния парк около вилата на Семов вълнението на хората от квартала като че ли е най-голямо. От десетилетие някои от тях са заградили пространства, в които отглеждат домати, картофи, чушки, боб. За целта са изсекли голяма част от красивите дървета в парка, пренесени преди век от европейски ботанически градини.
Паркът граничи с реката и водите й са благодат за зеленчуците, заели мястото на дърветата. Местните хора, които ги отглеждат, вече са заявили среща с кмета на Габрово Таня Христова, за да си гарантират време за прибиране на реколтата, преди да освободят местата на новия собственик.
Лятната вила на Пенчо Семов е строена от 1928 до1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев. На партерния й етаж в помещение от около 100 кв.м е бил изграден параклис, наречен "Свети апостоли Петър и Павел". Специално за параклиса в края на 1938 г. е изработен мраморен иконостас от чешкия скулптор Йосиф Шквара. Три години след смъртта на Пенчо Семов, през 1948 г., съпругата му Радка дарява на габровската църква "Успение Богородично" целия реквизит на параклиса. За съжаление иконостасът не оцелява. Разглобен е на части, някои от които са използвани за парапет на стълбището на църквата и за паметна плоча на местен антифашист.
Изисканото външно и вътрешно оформление на вилата се допълва от красив парк с езеро, проект на европейски инженери по парково строителство.
Градината пред къщата и горските алеи, водещи към другата знакова сграда на Пенчо Семов - "Парахода" ("Кораба") на отсрещния хълм, оформят единно пространство. За парка се грижат трима градинари - Кольо Обов, Никола Унгаров и руският емигрант белогвардеец дядо Роман. Засадени са десетки дървета, а цветята около алеите са били сменяни всеки сезон - доставяли са ги от ботаническите градини на европейските градове и от дворовете на близките села.
В зимната градина при специално парно отопление са се съхранявали кактуси, палми и други екзотични растения.
В тази вила Пенчо Семов е прекарвал летата с втората си съпруга Радка и осиновения от тях племенник Пенчо - син на най-малката сестра на фабриканта, Дешка. Пенчо Семов го осиновява през 1930 г., когато детето е на 6 години. Баща му Петър Гелев е бил пръв помощник на Семов, директор на текстилната фабрика "Успех".
Във вилата семейство Семови са посрещали много гости. Самият цар Борис Трети е приютяван тук.
В изкуственото езеро пред къщата сред водни лилии и декоративни рибки е имало лодка, на която всеки минувач можел да се качи и повози безплатно. Вечер индустриалецът обичал да релаксира до езерцето, хранейки рибите в него със слънчогледови семки. В близост е имало чешма от бигор с изворна вода.
В горния край на чешмата е изписан девизът "Любов, труд, постоянство", надпис, който го може да се види и в някои от вътрешните помещения.
С този девиз габровският индустриалец (1873-1945 г.), наричан "българският Рокфелер", успява да извърви пътя от бедно селянче от Цвятковци до мажоритарен собственик на 28 акционерни дружества, сред които три банки и две застрахователни компании. За него Буров пише в личните си дневници: "Пенчо Семов от Габрово преуспя, защото имаше освен ум, търпение, воля и упоритост, още смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ".
Успехът на Семов е предизвиквал и завист. Габровският лекар Константин Вапцов (1880-1951) в спомените си "Габрово след Освобождението" пише: "Той (Пенчо Семов) натрапваше познанството си на цар Борис... Селянин без образование (това му тежеше до последния ден на живота му), той казваше, че като вървял през града, гледал кои хора са най-богати и започвал тяхната работа. По този начин беше едновременно и гайтанджия, и текстилец, и кожар, и всичко, от което могат да се печелят пари".
След смъртта си Семов оставя основни капитали на стойност 1 083 милиарда златни лева, които по онова време се равняват на около 9 милиона щатски долара. Благотворителността му е впечатляваща.
Според изследователите на живота му, личните дарения на индустриалеца възлизат на около 50 млн. лева. А даренията, направени чрез фондацията му, надхвърлят 200 млн. лева. За българските църкви и манастири отделя 2 500 000 лева, финансира училища, библиотеки, болници, строеж на тенис кортове, зимни пързалки.
През 1928 г. създава собствена фондация "Пенчо Семов" (по-известна като Ефорията), на която прехвърля част от имотите си. Приживе оставя две завещания, които са пример за родолюбие, филантропия и ценностна скала, с каквато малцина могат да се похвалят.
Завещанията на Пенчо Семов предвиждат широка благотворителна дейност - създаването на санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства. Волята на Пенчо Семов е след смъртта му семейната лятна четириетажна вила (в местността, наричана тогава Клисурката), заедно с разкошния парк и езерото пред нея, да се превърне в старопиталище за бивши възрастни работници от фабриките му, както и за журналисти и писатели. (Журналистите явно са му били слабост - дарил им е и чифлика и лозето си край Варна - днес там е почивната станция "Журналист".)
Ако завещанията на Пенчо Семов са били реализирани, той щеше да бъде най-големият дарител на България според историци. Но тоталитарната власт слага край на мечтите му, като конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот. Фондацията не успява да изпълни волята на дарителя. През годините на социализма в лятната вила е настанено инфекциозното отделение на местната болница.
Днес от великолепието на сградата не е останало почти нищо. Изглежда уморена и някак примирена със съдбата си. Езерото и чешмата отдавна са пресъхнали. Паркът е обрасъл с бурени. Алея с кестенови дървета отвежда към входната врата на изтърбушената къща. Недокоснат от превратностите на времето е само "Ангелът със стареца и старицата" - скулптурната композиция на Йосиф Шквара, поставена на покрива на зданието.
В началото на промените тогавашният кмет на Габрово Иван Ненов (1991-1995 г.) обещава, че ще помогне за възстановяване на фондацията на Пенчо Семов и за грижата за имотите на фабриканта, но нищо не се случва. Отговорността за стопанисването на вилата, завещана за старопиталище, е в прерогативите на Министерство на здравеопазването. Междувременно осиновеният син на индустриалеца - Пенчо Пенчев Семов, умира през 1999 г. След това смъртта неочаквано покосява и неговия син Боян, внук на фабриканта, остават само вдовицата на Боян и невръстният им син, които отказват всякаква публичност.
Първата жена на Пенчо Семов и двете им деца - на 3 и на 4 г., умират от туберкулоза. В тяхна памет в средата на 30-те години на миналия век фондацията на индустриалеца прави голямо дарение на Института по заразни и паразитни болести, а с лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата.
Днес името на Пенчо Семов носи специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Габрово, която се помещава в сградата на "Парахода". Тази сграда Семов завещава за девически пансион, но съдбата пак решава друго. Пететажната вила с форма на кораб е построена през 1939-1942 г. върху гористия хълм на квартал "Дядо Дянко".
Последният етаж е оформен с палуби с перила, кръгли прозорчета, комини и нос, устремен към местността Киселчова могила. Пенчо Семов е един от създателите на Българското търговско параходно дружество. Варненци погодили номер на габровския фабрикант и го отстранили от председателството на дружеството. Тогава той се заканил да построи такъв параход, който ще надживее техните "корита". Така и станало, "Парахода" и днес се извисява в гората, почти недокоснат от времето.
За разлика от тъжната участ на несъстоялото се старопиталище, което буквално е рухнало през годините.
Всички опити досега за спасяването на вилата не дават резултат. През 1992 г. габровката Маргарита Йосифова защитава дипломна работа по ландшафтна архитектура във Висшия лесотехнически институт на тема: "Възстановяване и модернизиране на парковете и градините на фабрики и обществени сгради в Габрово, строени от началото на ХХ в., до 40-те г." Акцентът на разработката е съживяването и възстановяването на парка около вилата на Пенчо Семов.
Зад проекта застават Висшият лесотехнически институт и една софийска фирма, които излизат с предложение към община Габрово и "Проектантска организация" да обединят усилията си за реализиране на идеята. От местните власти се иска само да плащат в продължение на 2 години заплати на трима души, които с безвъзмездна помощ от студенти да изработят и реализират проекти за възстановяване и на сградите в града, които са паметници на културата. Старопиталището е една от тях. Община Габрово не откликва на предложението въпреки обещанията на тогавашния кмет Иван Ненов, че ще се ангажира със спасяването на имотите на Семов.
През 2018 г. дипломен проект "Старопиталището на Пенчо Семов - реставрация и адаптация на съществуващата обществена сграда за школа по изкуствата и възстановяване на прилежащия парк " на дипломантката от УАСГ Незабравка Тушнина печели наградата на публиката в V Национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство, но нищо не се случва след това.
Преди няколко години във Френския културен център в София бяха изложени дипломни работи на тогавашни студенти от ВИАС - проекти за възстановяване на рушащи се сгради от цялата страна, които са паметници на културата. Сред тях е и проект за старопиталището на Пенчо Семов. Но пак нищо не последва.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}