КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Експерти: Трябват законови промени за опазването на културното наследство
Специалисти се обединиха около мнението, че се налагат законодателни промени в областта на опазването на културното наследство. Това се случи по време на кръгла маса, посветена на проблемите и законодателството в сферата
Редактор : / 1024 Прочита 2 Коментара
Снимка: Ирина Симеонова/ БТА
Специалисти се обединиха около мнението, че се налагат законодателни промени в областта на опазването на културното наследство. Това се случи по време на кръгла маса, посветена на проблемите и законодателството в сферата, предава БТА.
Форумът беше организиран от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) в галерия "Средец" на Министерството на културата.
Темата му е "Законът за културното наследство - проблеми и решения". В него беше дискутирано състоянието на българското недвижимо културно наследство; управлението на наследството в историческите градски центрове; проблемите на археологическото наследство - в урбанизирана среда и извън нея; подводната археология в България.
Сред присъстващите бяха министърът на културата Атанас Атанасов, директорът на НИНКН арх. Петър Петров, главният архитект на столицата арх. Здравко Здравков, директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов, представители на различни професионални общности.
Директорът на НИНКН арх. Петър Петров отбеляза, че състоянието на културното наследство и на неговото опазване е катастрофално. По думите му в момента ние нямаме подходяща и адекватна система за опазване на културното наследство. Той напомни, че това наследство не е наше, а ние трябва само да го опазим и да го предадем на бъдещите поколения.
По думите му в момента законът се използва като параван за разрушаването на културното ни наследство. Той посочи и някои спешни промени в Закона за културното наследство (ЗКН).
ЗКН трябва да има ясен приоритет пред други закони, които се намесват във възможностите сградите, паметници на културното наследство, да бъдат опазени.
Според арх. Петров трябва да се спре практиката за преизграждане на сгради, паметници на културата.
Ако се налага такава процедура, то тя трябва да се позволява след стриктна тройна експертиза. Собствениците на имоти, които са културна ценност, трябва да бъдат подпомагани икономически в усилията им да ги експонират, поддържат и възстановяват. Арх. Петров отбеляза, че без тази част законът няма как да работи. По думите му сега в ЗКН финансовото подпомагане е тема, която е много "срамежливо" засегната.
Директорът на НИНКН посочи още, че няма ясно оформена процедура, по която държавата и общините да могат да отнемат сгради, недвижими културни ценности, които са изоставени. Трябва да има ясно разписана процедура за намеса на държавата при такива казуси, отбеляза той. Тази част от закона в момента не работи и това е основен проблем. Около това становище на арх. Петров се обединиха и други специалисти, присъстващи в залата.
Арх. Петър Петров отбеляза още, че няма целенасочени и предвидими политики по отношение на финансирането на дейностите, свързани с опазването на културното наследство. Трябва да има национална система за опазване с ясна прогноза и осигурено финансиране за определен период от време.
Това ще позволи на институциите, работещи в тази сфера, да планират своята дейност по-дългосрочно, както и да си осигурят необходимите кадри, защото това в момента е сред най-сериозните проблеми, посочи той. Арх. Петров каза още, че в момента има тотално разминаване между изискванията на закона и структурата на НИНКН.
Главният архитект на София арх. Здравко Здравков разказа за проблемите, с които се сблъсква Столична община при опазване на културното наследство, както и дейностите, които предприемат. Той обясни, че се опитват да обвържат паметниците на културата с кадастралната карта.
Според него това ще даде един много добър контрол върху тях. По думите му това е добра стъпка за визуализирането на паметниците на културата. Арх. Здравков посочи, че друг проблем пред общините са дългите процедури, когато се налагат аварийни намеси, за да бъде опазен даден паметник.
Той предложи и конкретни промени, свързани с различни законови текстове, включително неотложните и възстановителни аварийни дейности. Арх. Здравков смята, че кметът на общината трябва да има роля при процедурите, свързани с отнемане на статут на културно наследство. Създаване на регистър на застрашените културни ценности на територията на дадена община, е друго предложение на гл. архитект на София.
Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) доц. д-р Христо Попов посочи, че НИНКН е важен инструмент, който има своето основно място в системата за опазване на културното наследство на страната.
По думите му археологията като цяло не иска големи промени по отношение на дейности, които трябва да бъдат урегулирани. Основните проблеми са свързани със създадената свръхбюрокрация по отношение на документацията и разрешенията, действащи в сферата на теренните археологически проучвания, констатира той и допълни, че в сравнение с предходни периоди сега една и съща дейност се върши с повече хора, за повече време и с повече средства.
Проблемът е с ефективността, обобщи директорът на НАИМ-БАН.
В дискусията участваха редица представители на институции, неправителствени организации и професионални общности, работещи в сферата на опазването на недвижимите културни ценности. Директорът на НИНКН арх. Петров посочи в края на срещата, че тя е само началото и разговорите ще продължат в различни формати в рамките на отделните направления, които обхваща широката сфера на културното наследство.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}