ПРИЗНАНИЕ
Президентът на Полша издаде указ за удостояване със Златен кръст на български режисьор
Бащата на българския авангарден театър Николай Георгиев ще бъде награден на 17-и декември в Посолството на Полша
Редактор : / 3857 Прочита 2 Коментара
Николай Георгиев / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
С указ на президента на Република Полша от 18 септември 2019 г. българският режисьор Николай Георгиев е удостоен с високото държавно отличие Златен кръст, за заслуги за своя принос към развитието на полско - българското сътрудничество в областта на културата. Високото отличие ще бъде връчено на режисьора на 17 декември от 13 часа в посолството на Полската Република в България.
Николай Георгиев / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Връзката между литература и театър отдавна е разкъсана. След Гротовски драматургията се осъществява от срещата на човеците и тази среща между автор, режисьор, актьори и зрители държи театъра жив и трасира неговия бъдещ път.
Големият български режисьор Николай Георгиев посвещава творческия си път на изследването, проучването и осъществяването на тази "жива", "автентична" среща между актьори и зрители, и така създава един нов сценичен език - езикът на синтеза.
Николай Георгиев е режисьор и сценарист на над 150 постановки в България и чужбина, показани по цял свят, донесли множество награди и рецензии на международната театрална критика. За своята дейност получава признание на три континента.
Николай Георгиев / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Сред многобройните му награди се откроява наградата за нов театрален език от Международния фестивал за експериментален театър в Кайро, 1999 г. В последните 30 години Георгиев създава театрални програми, които се разгръщат между традициите и новаторството, между науката и културата, между изконните български ценности и космополитната човешка душа.
Николай Георгиев е завършил Варшавската театрална Академия. Още като студент стажува като асистент-режисьор на Кажимеж Деймек. По онова време Деймек постига своите театрални идеи предимно чрез фигурата на актьора. Постановките му са събития в театралния живот на Полша.
Постановката "Задушница" от ноември 1967 г. превръща историческата драма на Адам Мицкевич в сблъсък на културата и политиката и буквално предизвиква социална революция с ярък антисъветски дух в Полша. По-късно Деймек е издигнат на поста министър на културата.
"Ромео и Жулиета" / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Съдбовна е и срещата на Николай Георгиев с Йежи Гротовски. Младият Георгиев е препоръчан от своя професор в Академията - Богдан Коженевски. Общуването с Гротовски за Георгиев е истинско приключение. Гротовски, подобно на Деймек третира актьора като автор, а не като изпълнител. Той въвежда нова театрална терминология, именно за да подчертае същностното значение на индивидуалността. Така той извършва тотална революция и отваря пред световния театър едно ново поле за духовна среща на сцената със зрителя.
"За мен, а може би не само за мен, но специално за мен, полската култура се оказа духовна майка, казва Николай Георгиев. В Полша истински открих и усетих себе си като артист, като творец, а може би и като човек. Имах невероятния шанс да се докосна до хората, които промениха лицето на съвременния театър, да вдъхна от въздуха, който дишаха, да тръгна по стъпките, по които те бяха ходили, за да намеря своя собствен творчески път.
Тук, в България донесох всичко, което можах да събера от там. Това беше моето лично отстояване на определени творчески принципи, които влязоха в колизия с тогавашната конвенция за театър. Не можех да си представя, че този животворен за мен извор може да секне или да ми бъде отнет. Затова, когато дейността на Полския Институт в София беше пред угрозата да бъде преустановена, категорично се възпротивих, написвайки своето протестно писмо. Полският институт, за мен и за българската интелигенция и днес е прозорец към света и световната култура", казва Николай Георгиев.
Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Когато Георгиев се завръща в България, наученото в Полша се оказва, че не отговаря на тогавашния театрален светоглед в България и той се принуждава да създава поредица от частни и неформални трупи, сред които: Университетският театър "Бим Бом" (1968) , Първи недържавен, неформален театър "4 + 4" (1970), "Първи женски театър" (1972), Експерименталните класове "4хС" (1996).
Класовете завършват: Петя Йосифова - Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др.
"Когато отново ще бъда малък" / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Георгиев не спира до тук и поставя началото на специалността "Синтетично сценично изкуство" и магистърската програма "Мениджмънт и продуцентство в областта на изкуството и културата" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
През 2000 г., по молба на група студенти от Софийския университет и на тогавашния ректор проф. Боян Биолчев, Николай Георгиев е поканен да води театъра на Университета. Така се ражда театър-лабораторията "Алма Алтер" /Theatre Laboratory 'Alma Alter'/.
"Реквием" / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Няколко години по-късно - и двугодишната професионална квалификация "Авторски театър". Георгиев поставя началото на три фундаментални за неговата кариера цикъла: "Шекспир, съвременен и жесток", включващ спектаклите: "Аз, лейди Макбет" (2010), "Ричард, кой Ричард" (2012), "Хамлет или три момчета и едно момиче" (2013), "Бурята" (2016) "Време е за Лир"(2014) и "Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов" (2015);
"Българската литература за българското усещане" и спектаклите "Албена" по Йордан Йовков (2012), "Последна радост" по Йордан Йовков (2019), "Септември" по Гео Милев (2017), "Що е отечество, въпросът, който уби Гео Милев (2018), "Дядо Йоцо гледа" по Иван Вазов (2017), "Стефан Стамболов, часът на моето убийство" по Христо Даскалов (2018), "По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня по Алеко Константинов (2013) и цикъла "Театър - полски"- "Задушница, една възможна импровизация" по Адам Мицкевич (2010), "Реквием, за най-прекрасното приключение в историята на човечеството" (2011) за живота и делото на Мария Склодовска Кюри, "Когато отново ще бъда малък" (2012) за големия полски педагог Януш Корчак, "Актьорът-принц" (2014) по Адам Мицкевич и Адам Георгиев и "Окото на Кантор" (2015) по творчеството на Тадеуш Кантор.
"Окото на Кантор" / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Театърът към Софийския университет и днес не спира активно да работи, има стотици възпитаници, и е носител на много престижни награди по света.
"Окото на Кантор" / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Николай Георгиев е носител на множество награди: Специалната награда, както и на Наградата на интервизията от МТФ "Златната ракла" за филма "Жирафчето", Наградата на критиката и Наградата на международното жури за нов театрален език от МФЕТ в Кайро, Специалната награда на критиката, "Невъзможната скорост на мрака" на Международния театрален фестивал "Хиперион" в Букурещ (Румъния), Награда за режисура, за "Игра на убийство" от същия фестивал, Наградата за най-добър спектакъл, за "Орфей" на Международния фестивал "ТЕАТРФЕСТ" в Сараево (Босна и Херцеговина), Наградата за най-добър спектакъл, пак за "Орфей", от Международния фестивал "ROMATEATROFESTIVAL" в Рим (Италия), както и Специалната награда за изключителни постижения на името на София Амендолея; Специалната награда на критиката на Международния конгрес на университетските театри, за "Хамлет или три момчета и едно момиче" в Минск (Беларус);
Специалната награда на критиката на Международния театрален фестивал за "Леви бряг" и "Хамлет или три момчета и едно момиче"в Москва; Голямата награда за режисура за спектакъла "Орфей или върни се в своя ад човече" на Международния театрален фестивал във Фес, (Мароко)'2017 - Гран При за най-добро представление;
Най-добър режисьор за спектакъла за спектакъла "'Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов"' на Международния фестивал "'Театрален Куфар"" в Минск, Беларус; Награда за активна класика, за "'Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов"' на Международния театрален конгрес на Университетските театри в Москва.
"Окото на Кантор" / Източник: Theatre Laboratory 'Alma Alter'
Честито на българския режисьор Николай Георгиев, за високото отличие!
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}