Световният ден на театъра - 27 март се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г.

Още

ТЕАТРАЛНИ ПРИЗОВЕ

В очакване на тазгодишните носители на Националните награди за сценични изкуства ИКАР 2022

Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра.

Всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто.

Тази година посланието е на театралния, оперен и фестивален режисьор Питър Селарс, САЩ: 

Скъпи приятели,

В този наш преливащ от ежедневни и ежечасни новини свят нека всички ние, творците, се взрем, въздигнем и поемем към своето епично време на епични промени със съзнание, размисъл и проникновение върху епичното.

Живеем в епичен отрязък от човешката история, а дълбоките и важни промени в нашето човешко общуване, помежду ни, всред света извън човека, остават отвъд способността ни да схващаме, ясно да произнасяме, да обсъждаме и да се изразяваме.

Не живеем в новинарски цикъл от 24 часа. Живеем на ръба на времето. Вестниците и медиите не притежават снаряжението, за да се справят с това, което ни се случва.

Езикът ни къде е, какви са ходовете ни, какво изображение би ни помогнало да схванем дълбоките промени и разриви, през които преминаваме? И как да изразим съдържанието на нашия живот като опит, а не като репортаж?

Театърът е формата в изкуството, която рисува преживяното.

Още

ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е СЦЕНА И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ АКТЬОРИ

Хелън Мирън: Прекрасното ни единение чрез театъра ще продължава, докато ни има

В свят, преизпълнен с журналистически акции, със симулирано живеене, с ужасяващи вещания - как да превъзмогнем безчетното повторение на числа, за да вкусим святостта и вечността на всеки отделен живот, на всяка екосистема, на всяко приятелство, на оттенъка в светлината на причудливото небе?

В продължение на две години ковид-19 приглуши човешките сетива, стесни човешкия живот, разкъса връзки и ни постави на непозната ни кота нула в човешкото обитание.

Какви семена трябва сега да засадим и да засаждаме отново и отново и що за избуяли и агресивни видове трябва напълно и окончателно да изкореняваме?

Толкоз много хора са вече на ръба. Вилнее толкоз много насилие - необяснимо и неочаквано. И толкоз установени структури се оказват носители на злото.

Къде са нашите възпоменания? Какво трябва да помним? Кой ритуал ще ни позволи да сътворяваме наново и да зарепетираме стъпки, които никога досега не сме правили?

Театърът на епичното проникновение, решителността, съвземането, възстановяването и грижовността се нуждае от нови ритуали. Вече нямаме нужда да се забавляваме. А да се сбираме. Да споделяме пространства и да култивираме така споделените пространства. Нуждаем се от защитени територии, където да се вслушваме внимателно и да бъдем равнопоставени.

Театърът е творението на тази земя, което обема равнопоставеността между хора, богове, растения, животни, капките дъжд, сълзите и духовната обнова. И това пространство на равнопоставеност и внимателно вслушване се озарява от невидима красота, поддържа се живо чрез взаимодействието на опасности, хладнокръвие, мъдрост, действия и търпение.

В "Аватамсака-сутра" Буда изрежда десетте най-висши степени на търпение в човешкия живот. Най-мощната се нарича Търпението да възприемаш всичко като мираж. Театърът винаги представя живота на тази земя подобно мираж, за да провиждаме свободно, ясно и мощно отвъд човешкото самовнушение, заблуда, слепота и отрицание.

Толкоз сме убедени в това, което виждаме, и в начина, по който го виждаме, че неспособни сме да усетим други, различни реалности, нови възможности, разнородни подходи, незрими отношения и всевечни познанства.

Сега е времето да освежим из дъно съзнанието си, сетивата си, въображението си, историята и бъдещето си. Това не може да се случи от отделни хора, работещи самостоятелно. Това е работа, която трябва да свършим заедно. Театърът е поканата да работим заедно.

Дълбока признателност за Вашата работа!

Питър Селарс

Питър Селарс е роден в Питсбърг, САЩ. Театрален, оперен и фестивален режисьор, който придобива своята известност посредством новаторските си преработки на класически произведения, както и проектите си в сътрудничество с изумителен арсенал от творци. Работата му разгръща мощта на изкуството като средство за морален изказ и социална активност.

Поставял е в Нидерландската национална опера, Английската национална опера, Фестивала в Екс-ен-Прованс, Лирик Опера в Чикаго, Националната опера в Париж, както и във фестивалите в Залцбург, Лос Анджелис, Аделаида, Виена и др. Професор във Факултета по изкуство и култура към Калифорнийския университет (Лос Анджелис, UCLA), куратор-резидент на Филмовия фестивал "Телюрайд" (Telluride Film Festival), ръководител на Инициативата за изкуствата на Ролекс (Rolex Art Initiative), носител е на наградата "Еразъм" за принос към Европейската култура, на наградата "Гиш", на музикалната награда "Полар", член е на Американската академия за изкуства и наука.

Превод от английски език: Сава Драгунчев
Източник: Съюз на артистите в България

Честит празник на всички създаващи, посветени и обичащи магията наречена Театър!

Още

ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е СЦЕНА И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ АКТЬОРИ

Театърът има потенциала да бъде храм, а храмът - да бъде място за игра

Още

ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е СЦЕНА И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ АКТЬОРИ

Театърът създава мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността

Още

Дайте път на театъра!

Още

ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е СЦЕНА И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ АКТЬОРИ

Театърът винаги е бил изкуството на прокудените, каквито, заради разглобяването на света сме всички ние!