"Маркус и Маркус" за табутата, за Смъртта и личното решение да отнемеш живота си

АСТ ФЕСТИВАЛ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР

"Маркус и Маркус" за табутата, за Смъртта и личното решение да отнемеш живота си

"Ние вярваме в независимия театър много, защото отваря дискусии и предлага друга гледна точка", казва театралният колектив от Германия, чието представление "ИБСЕН: Призраци" можете да гледате на АСТ фестивала в София

Автор: Асоциация за свободен театър (АСТ) / 19 октомври 2019 / 13:26 1033 Прочита 0 Коментара

"Маркус и Маркус" са театрален колектив от Хилдесхайм, Германия. Маркус Шефер обича да общува, да измисля идеи и да играе. Маркус Венцел предпочита сам да изработва нещата някъде в тъмна стая, но освен това и да пише текстове и да играе. На тазгодишния ACT Фестивал за свободен театър те ще представят своя спектакъл"IBSEN: GHOSTS", с който поставят моралната дилемата за медицински асистираното самоубийство.

"ИБСЕН: Призраци" е спектакъл едновременно за умирането и безсмъртието. За да ни разкажат повече за избора на тази сложна тематика на представлението се свързахме с екипа, който реализира проекта.

"ИБСЕН: Призраци" може да гледате на 19.10 (събота) от 19:00 ч. в ДНК - пространство за съвременен танц и театър

- Какво Ви подтикна да засегнете точно темата за евтаназия, която поляризира обществото от много години?
- Интересувахме се темата, защото смъртта и самоубийствата са много популярни в театъра: но, разбира се, в тези случаи не е реално. Когато Ибсен пише пиесата преди сто години, хората се ядосаха, защото това е тема табу.

Смъртта и личното решение да отнемеш живота си все още са табу, което е странно, защото в крайна сметка всички ще умрем. Затова смятаме, че е важно да започнем да говорим за това!

- Според Вас, ние, като индивидуални човешки единици, имаме ли право да пожелаем собствената си смърт и да си я причиним, дори и да не е поради здравна невъзможност да продължим да живеем?
- Това е много труден въпрос и колкото по-надълбоко се навлиза в темата, толкова по-трудно е да се каже нещо, което може да бъде счетено за универсален отговор. Смятаме, че отговорът зависи от индивидуалния случай.

Мислехме, че ще стане по-ясно и разбираемо за нас, ако работим много и упорито по изследването на тази тема, но за да бъда честен: става все по-сложно.

- Как се срещнахте с Вашата героиня Марго?
- Прекарахме месец в Швейцария, където асистираното самоубийство е законно и разговаряхме с колкото се може повече хора, работещи в тази област. Попаднахме на една организация, която помага в асистирането на самоубийство. Ние им разказахме за проекта и те се ангажираха да кажат това на хората, които кандидатстват при тях за услугата. И така Марго ни се обади през месец март...

- Не беше ли прекалено лично навлизането в човешкия ѝ избор, или тя съвсем съзнателно Ви допусна до собственото ѝ финално решение за евтаназия?
- Беше много лично, разбира се. Също така, когато стартирахме проекта, не знаехме кого ще изобразим и пиесата е определена от главния герой. Ние също не знаехме и колко често ще се виждаме с него или нея. Когато Марго ни се обади през март и каза, че иска да бъде част от това, но датата, на която ще умре, е 1-ви май, решихме, че това е кратко време за нас. Срещнахме се с нея на първи април. Изобщо не знаехме колко ще се сближим с нея за този кратък срок! Тя ни представи в своя град като нейни внуци. Питаше ни всеки ден дали ще се върнем на следващия ден, за да ни показва стари писма и снимки и ни помоли да посетим отново любимите ѝ места.

И тя явно се радваше - благодари ни за един от най-хубавите месеци, които някога е имала. Това беше много уязвим и личен опит, но едно беше ясно: желанието ѝ да умре на 1-ви май беше окончателно. Нямаше съмнения и нищо за обсъждане.

- Как се почувствахте в момента, в който разбрахте, че Марго вече не е сред нас? Това, че бяхте до нея в последните ѝ мигове на този свят, помогна ли Ви в изграждането на пълнокръвен и автентичен образ на болка, смелост, компромиси и в края на живота ѝ - исканото и търсено спокойствие?
- Беше много тъжно. Изведнъж осъзнахме, че всичко това наистина се случва. През цялото време го чувствахме толкова сюрреалистично. Беше странно да изпитваме тъга, защото познавахме Марго само заради факта, че щеше да умре, а я опознахме толкова добре, че наистина ни липсва. И до днес понякога виждаме нещо и един от нас казва:

"Сега Марго би казала..." Когато я попитахме дали има желание, което можем да изпълним, тя се обърна към с думите: "Остава ми само едно желание. Да умра. И съвсем скоро ще го изпълня". Така че това беше нейното желание. Но в същото време беше тъжно да разберем, че това беше единственото й желание. Много е сложно.

- Защо е важно театърът да е свободен?
- Ние вярваме в независимия театър много. Смятаме, че отваря дискусии и предлага друга гледна точка. Като в това представление например: разбира се, става въпрос за това дали асистираното самоубийство трябва да е законно или не, дали е добро или лошо. Но вместо да ви предложим списък със за и против, ние ви показваме човек, който пое по този път.

Показваме нейните борби, мечтите ѝ. така че получавате друга гледна точка по въпроса, такава, каквато не можете да получите при дебат или разговор.

Особено във времена, когато има опасност една група хора да реши кое е правилно и кое не е, кой е достоен или не, това е изключително важно.

- Какво в независимата сцена е "все по-топло"?
- В съвремието всичко се случва много бързо. И всичко ескалира бързо, дебати, битки. Хората не чуват другите гледни точки.

А в театъра ти стоиш 100 минути сред различни хора с различни мнения и във времето, в което сте там, вие сте просто там. Смятаме, че това е много важно и това е свобода, която трябва да защитим!