История на легендарните бални танци
Тръгнали от народа, те се превръщат в елитарно танцово изкуство
Редактор : / 6436 Прочита 0 Коментара
Баловете са символ на най-бляскавите ракурси от човешката история, когато монарси и аристократи се отдавали на пищни тържества и забавления. В днешния си вид тези танци, разбира се, се смятат за отживелица, но интересът към тяхната история е жив. Както и респектът от изяществото им.
Всяко малко момиченце си мечтае да бъде Пепеляшка на бала, защото самата дума "бал" се свързва в съзнанието му с магическото очарование на някаква приказно красива обстановка, музика, вълшебно настроение и танци.
Днес легендарните бални танци се изпълняват в автентичния им вид само от професионални танцьори и съхраняват славата си на елитарно изкуство, макар повечето от тях да водят началото си от низините на народа.
Първото споменаване на Виенския валс се отнася към 12-13 век. В някогашна Бавария /дн. Германия/ бил популярен танцът Nachtanz, считан за "прадядо" на съвременния валс.
Немската дума "walzen" се превежда като "връщане" - оттам и стъпките, характерни за валса.
Някои музиковеди пък го свързват с ¾ стъпките на танца Volta, измислен от френски селяни от Прованса през 16 век.
Пикът в популярността на валса е през 19 век, когато във Виена всички са обладани от възторга по музиката на Щраус.
Именно тогава валсът получава наванието си Виенски валс.
Постепенно от "селски" танц, валсът започва да се превръща в привилегия на аристокрацията.
С течение на времето, първоначалните леки подскоци, характерни за този танц, се превръщат в по-плавни стъпки в съвременния му вид.
Полонезът, според специалистите, е танц, изразяващ преклонението на кавалера пред дамата.
Счита се, че този танц е възникнал в Полша през 16 век.
Като правило, по време на изпълнението му, първата двойка задава движенията, които да следват останалите двойки.
Някога изпълнението на полонез излизало от балната зала и продължавало с танцувални стъпки в градините на дворците, където се провеждали баловете.
И пак така, танцуващите се завръщали вътре в залата, за да финализират изпълнението си, под аплодисменитте на публиката.
Менуетът е наричан "кралят на танците" и "танцът на кралете". Неговата популярност се свързва с бляскавите балове на Краля-слънце Людовик XIV.
От Франция, танцът бързо се пренася и в други европейски държави.
В някои страни като Русия, танцът остава популярен доста дълго време - чак до 30-те години на 19 век.
Мазурката бележи своето начало от 17-18 век, като народен танц.
За популяризацията му в средите на аристократите, допринася много композиторът Фредерик Шопен.
Той е автор на повече от 60 мазурки.
Днес тези танци, които почти никой обикновен човек не владее в автентичния им вид, продължават да бъдат израз на изящно танцувално изкуство и празничност, подходяща за елитни тържества от най-висок ранг.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}