Валсът се казва "На хубавия син Дунав", макар че всъщност реката никога не е била синя, а в първоначалната версия на творбата се споменавало за загуба на бойното поле, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"На хубавия син Дунав" е представен премиерно във Виена през февруари 1867 г., преди да стане неотменима част от Виенските балове, ежегодния Новогодишен концерт и да се превърне в нещо като неофициален химн на Австрия.

Защо е избрано това заглавие, след като реката е по-скоро зелена или сребриста? Въпросът не е намерил отговор, заяви куратор на изложба, организирана по повод въпросната годишнина, в Градската библиотека във Виена. Щраус син вероятно е бил вдъхновен от стиховете на австрийския поет Карл Исидор Бек или от проект за регулиране нивото на Дунав, който навремето привличал общественото внимание.

В оригиналната си версия творбата е написана за виенски мъжки хор, но когато композиторът предоставил партитурата на вокалния ансамбъл, на Австрия въобще не й било до валс - страната наскоро била загубила битката при Кьонигграц в Австро-пруската война и с това се изпарила мечтата й да доминира в Германската конфедереция.

Вследствие на това национално огорчение поетът Йозеф Вайл предложил текст за творбата, който е нещо средно между сатира и оплакване, представяйки унилата атмосфера в имперската столица, вместо прелестите на голямата река. Едва през 1889 г. творбата е снабдена с друг текст, с който е позната днес.

Макар дълго време да се твърдеше, че първоначалната версия на творбата от 1867 г. не се харесала на виенската публика, изследвания на учени коригираха това схващане. В изложбата са предствени редица хвалебствени оценки от критици, като за пръв път в историята на музиката някои от тях използват понятието хит за композиция.