ПРЕМИЕРА
Анна Мария Петрова-Гюзелева отбелязва с книга 45 години от дебюта си като актриса
Изданието е юбилейна стихосбирка за 45г. от дебюта на екрана и на сцената на авторката му (1978-2023 г.) Посветено е на 145 г. от освобождението на България от османско иго и е обогатено с рисунки и снимки в роли
Редактор : / 1337 Прочита 1 Коментара
Анна Мария Петрова-Гюзелева с дъщеря си Адриана (Снимка: BulFoto)
Анна Мария Петрова-Гюзелева отбелязва 45 години години от дебюта си на екрана и сцената с нова стихосбирка.
Източник: Издателство “Захарий Стоянов“
Премиерата на "Сидхарта-Буда, събуди ни" е на 17 май в галерия-книжарница "София прес", съобщават от екипа на биенале "Артемидия", които организират събитието заедно с домакините и издателство "Захарий Стоянов".
По думите им изданието е посветено на 145 години от освобождението на България от османско иго и е обогатено с рисунки и снимки в роли. В събитието е предвидено да участват авторката, Иван Гранитски, Боян Ангелов, Красимира Казанджиева, Валентин Стамов и Балчо Балчев.
"Анна Мария Гюзелева е име, което нашумя с филма "Пътят към София". Младата тогава и все още непозната за широката публика актриса впечатли зрителите с нежното си и обаятелно излъчване, с доброто сценично поведение и с една особена деликатност, съчетана със закачливост... По-късно животът й предостави и други възможности да разгърне своя артистичен талант. Покрай безбройните си пътувания из редица европейски страни, тя понякога публикуваше в отделни литературни издания свои стихотворения. Ето, че сега поднася на читателите своя стихосбирка, озаглавена "Сидхарта-Буда, събуди ни!"...
Източник: Издателство “Захарий Стоянов“
Понякога тя си позволява поетични и житейски равносметки, в които се самоподлага на съмнения, резигнации, а някъде даже и отчаяния", коментира Иван Гранитски в предговора към новата стихосбирка.
Анна Мария Петрова-Гюзелева е актриса, журналист, хореограф, кино и телевизионен продуцент. Работи като сътрудник на БНТ, RАI, TВ La 7 и Mедиасет-Италия. Снимала се е в повече от 50 игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия,Франция и САЩ.
От предговора на Иван Гранитски към новата стихосбирка:
""СЪЛЗИТЕ НА ДУМИТЕ. Анна-Мария Гюзелева е име, което нашумя с филма "Пътят към София".
Младата тогава и все още непозната за широката публика актриса впечатли зрителите с нежното си и обаятелно излъчване, с доброто сценично поведение и с една особена деликатност, съчетана със закачливост... По-късно животът й предостави и други възможности да разгърне своя артистичен талант.
Покрай безбройните си пътувания из редица европейски страни, тя понякога публикуваше в отделни литературни издания свои стихотворения.
Ето, че сега поднася на читателите своя стихосбирка, озаглавена "Сидхарта-Буда, събуди ни!"...Понякога тя си позволява поетични и житейски равносметки, в които се самоподлага на съмнения, резигнации, а някъде даже и отчаяния и тогава възкликва: "Докога ще ме раняват / докога ще издържа"".
Думите понякога могат и да плачат, а не само да се смеят... ... Тя вижда в човешките и природните сезони не само дъжда от есенни листа, не само жадуващата за дъжд изпръхнала земя, но и страстите, които разкъсват наранената и чувствителна душа... А освен това тя вярва, че в паметта на думите продължава да живее личността на човека. Още повече когато той е поетическа натура, заредена с мечтателност и неизтощима бленуваща енергия.""
От предговора на Лъчезар Еленков към стихосбирката от 2015 г., с Издателство "Български писател":
'' ДА СЕ СЪБУДИШ С ПАМЕТТА НА ДУМИТЕ ... Но има и още нещо! И точно то е ключът да приема стихотворенията ... като успех и по-различни от наложените стилове в днешната поезия: поетесата е откровена в диалога със себе си и другите около нея. Тя разкрива живота такъв какъвто е - многопластов, загадъчен, изпълнен с болка и радост, съмнение и надежда, разочарование и вяра.
Тези състояния на сетивата са добре уловени и пренесени върху белия лист. Човечеството постоянно твори поезия, без да съзнава това. И тя би останала незабелязана, ако поетите не я покажат на света. А този свят не винаги я разбира, въпреки че е сътворена от него. Поезията е онова, което не се вижда в реалния живот.
Но присъства в дните и нощите на съпротивата ни срещу злото и бездушието. В поезията на поетесата всичко това го има, макар и на пръв поглед закодирано. В стиховете на Анна Мария няма високомерие, нито трафарет. Има съпричастие! А чувствата са поднесени като на молеща длан...
В стихотворението "Няма те" за пръв път в българската поезия се изгражда ново усещане за обичта ни към майката и нейната закрила: Изгубиха те ръцете ми,/устните,/очите ми./Но ти си в мен,/в душата ми,/ в сърцето ми, в паметта ми. В поезията на Анна Мария няма подражание. И в това е успехът, а също и рискът й. Вярвам, че ще успее в започнатото поетическо дело. И все така ще се откроява сред събратята по перо.
Вярвам и пожелавам успех! Защото събужда сетивата с паметта на думите!''
От предговора на Васил Станилов към стихосбирката от 2001 г., с Издателство "Иван Вазов":
"... Сега на нашите взискателни читатели представяме творбите на един синтетичен творец, какъвто е АннаМария Петрова-Гюзелева. Доказала се в танца, в театъра, в киното и телевизията, през февруари 2000 г. на Европейския фестивал за поезия в град Лече, Италия, за едни неочаквано, за други съвсем очаквано тя получава награда за стихотворението си "Вечер"...
Това са творби, родени от съвършено непристорено вътрешно чувство, от един искрен порив да бъде споделена тъгата или радостта от живота. Оптимизмът е усещането, което остава след прочита на всяко от стихотворенията.
"Надеждата когато отлети, / в душата страшен хлад повява... " Това е равносметката на една чувствителна натура, докосната от страданието на безнадежността, но непобедена от него ...защото Анна-Мария ще ни убеди, че "Днешната мъка, вярвай, / поражда бъдна усмивка и радост... " И че..."...без обич човек не живее... " Може би защото "Човекът е човек, когато се надява. "
Тези добре познати ни истини, които забравяме всеки ден, улавят с простотата на изказа и с белотата на стиха. Но те крият под своята непретенциозност майсторството на поетеса, която може да сътвори четиристишие, като:
"Отново при нощта сме спрели,
а утрото разделя ни на полюси,
отново вечността плете дантели
отдалеченост идва - нови сме. "
Хореограф и преподавател е по класически и джаз балет в Италия и България. Основател и управител е на продуцентската къща "Adria Film International" от 1993г.
През 2007 г. основава биенале "Артемидия" за българо-италианско културно сътрудничество, а от 2015 г. е президент на създадената от нея фондация "Никола Гюзелев".
Пише стихове и публикува в Италия и България. Има седем издадени стихосбирки на български и италиaнски език - "Молитва за живот", "Цветя и бодли на Вия Егнатия", "А душата знаe", "Дреболии", "Анабел и облаците под слънцето", "Една сутрин, като отворих очи" и "Сидхарта-Буда, събуди ни!".
Източник: Издателство “Захарий Стоянов“
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}