ПОЕЗИЯ И ВИЗУАЛНО
СБХ открива изложбения сезон с "Черната кутия" на Мария Ландова и "Микровселена" на Елена Виденова
На "Шипка 6" предстоят две изложби в началото на септември
Редактор : / 1016 Прочита 1 Коментара
"Черната кутия" на Мария Ландова е част от проекта "Инстинкт за неприспособимост: Памет за поезията на Георги Рупчев" и се открива на 2 септември на "Шипка 6" (Източник: СБХ)
Елена Виденова-Сое е художник керамик, преподавател, изнася лекции пред ученици, възрастни и деца в неравностойно положение.
Създава художествено-образователната школа "Роден за изкуство" (Ellie Soe Born for Art).
Тя обмисля изложбата си с идеята да представи само пластики от керамика - творби от последните години и съвсем нови. В подготвителния период обаче започва работа и по живописни творби, които да допълват първоначалната ѝ идея, и посвещава лятото на 2023 на живописта.
Художничката притежава силно развито чувство към природата, към нейните дарове, равновесието, което ѝ носи, към животните и растенията. Реални и митични обитатели на гори, поляни и реки вдъхновяват нейните сюжети.
Изложбата ѝ "Микровселена" се открива на 1 септември на Шипка 6 от 18:00 часа и ще продължи до 16 септември.
"Черната кутия" на Мария Ландова е част от проекта "Инстинкт за неприспособимост: Памет за поезията на Георги Рупчев" и се открива на 2 септември на "Шипка 6".
Ще има и литературна дискусия, която ще се провееде на 14 септември в четвъртък от 17:00 часа.
Продуцентска къща "Прожектор" преоткрива сеизмичната поезия на Георги Рупчев с мултидисциплинарния проект "Инстинкт за неприспособимост".
Автор на проекта е художничката Мария Ландова.
Две изложби - "Зоната" в галерия "Депо", състояла се през май 2023, и "Черната кутия" през септември 2023 в СБХ - Шипка 6, литературна дискусия, студентски конкурс за есе, поетичен пърформанс - видео, анимация и като далечна цел - документален филм за поета, са част от активностите по проекта.
С една цел: да върнем в света все по-отдалечаващата се във времето поезия на Георги Рупчев. В прагматичната ни реалност тази поезия отдавна я няма. Няма търсене, но и предлагане няма. Тя остава заключена в неръкотворния музей от приятели, литератори и ценители, прибрали в дълбокото спомени за човека и стихосбирките с поезията му.
С различните реализации по проекта търсим нови, актуални канали към мощната, изпълнена с трагизъм поезия на един от най-талантливите съвременни български автори. Творчеството на Георги Рупчев е литературно наследство от световна величина. То заслужава да придобие признание и влияние извън посветения кръг на неговите почитатели.
Поезията е пренебрегвано оръжие в борбата за оцеляване на човешкия дух. Кога ще имаме по-добър случай да си припомним неподозираната и мощ, ако не сега - в епохата на биологически и психопандемии, политически интриги, войни - хибридни и реални, глобални икономически и екологични сътресения и смразяваща дехуманизация?
С какво си струва да се примирим?
Кога е нужно да се разбунтуваме?
Къде да застанем в борбата между "здравословния" конформизъм и инстинкта за НЕприспособимост - този стряскащ поетичен образ на Рупчев за дълбинната необходимост от отстояване на човешкото достойнство, колкото и потискащ да става света около нас?
В налудната ни реалност, съвместяваща плоскоземци с напреднал изкуствен интелект, артистите също мобилизират своя инстинкт за приспособимост и преразглеждат - напасват, нагаждат реакциите си към новите екстремни условия.
Георги Рупчев (1957 - 2001), обратно, обявява поезията за средство на съпротива. Съпротива чрез изкуството и избор да съществува на ръба, извън зоната на комфорта.
"Поезията е инстинкт за неприспособимост, а сега са времена на приспособление", казва Рупчев в интервю през 1994. Той нарича своето/моето поколение от втората половина на ХХ век поколение на "страстното разпиляване". Поезията му извира и изтича през процепа между две епохи, разпилява се в "чувството за бавно изчезване". И това изчезване, това масово отмиране на неповторим поколенчески опит и ценности, са в пълен ход и днес.
Едвин Сугарев пише:
"Поезията на Георги Рупчев е особен, рядък случай, чиято значимост надхвърля тази на неговото поколение, а и времето, в което е създадена. Поети като него като че ли принадлежат към друга раса, за която поезията е наистина самоубийствен занаят - или "проява на инстинкта за неприспособимост", както го определяше Жоро. И именно затова днес, в подлите и малоумни времена, които обитаваме, такива поети са насъщни."
И ние задаваме въпросите:
Защо почти никой днес не издава Рупчев?
Защо поезията му не се изучава в училище?
Защо няма достойни за ранга й литературоведски изследвания?
Защо няма преводи на поезията му или са пренебрежимо малко?
Защо се опитваме да забравим точно тази поезия, която, дори заглушена, звучи като тътен преди големия трус?
Всъщност, в този проект, въпросите винаги ще са повече от отговорите, но си струва да опитаме.
Мария Ландова
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fpalitra%2Fsbh-otkriva-izlozhbeniya-sezon-s-chernata-kutiya-na-mariya-landova-i-mikrovselena-na-elena-videnova&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F08%2F23%2F2595811%2F768x432.jpg%3F_%3D1692786427&description=СБХ открива изложбения сезон с "Черната кутия" на Мария Ландова и "Микровселена" на Елена Виденова', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}