ЕКОЛОГИЯ И ИЗКУСТВО
Въглищна тропика в Гьоте-институт и КО-ОП
Дискусия, посветена на критичната за страната минно-добивна индустрия, обединява три творчески проекта
Редактор : / 470 Прочита 0 Коментара
В юлските горещници Гьоте-институт и КО-ОП отправят покана за разговор, посветен на критичната за страната минно-добивна индустрия (Източник: Гьоте-институт)
В юлските горещници Гьоте-институт и КО-ОП отправят покана за разговор, посветен на критичната за страната минно-добивна индустрия.
На 21-ви юли от 19:30 часа, в галерийното пространство на КО-ОП, ще разгледаме темата, която все по-често вдъхновява визуалните изкуства и различни антропологични изследвания, които търсят интердисциплинарни подходи към процесите и резултатите зад индустриалния добив на минна руда.
Повод за предстоящия разговор са несъгласувани, но паралелно възникващи и развиващи се проекти, търсещи нови техники и методи за навлизане както в темата, така и на терен. Tе анализират не само налични документи, изображения и статистики, но и социалния ефект в минно-добивния регион.
Идеята за разговора започва от настоящата изложба NATURE MORTE на Никола Стоянов в Гьоте-институт България, но впоследствие се обръща и към други проекти, които проблематизират темата за минния добив, екологичното и социалното въздействие, както и възможните алтернативи за наблюдение и развитие на процесите.
NATURE MORTE е мултимедиен проект, който поставя геофилософския въпрос на терен - върху част от критичната инфраструктура на страната, където достъпът е силно ограничен. В опит да се намерят различни способи за достигане до земния изкоп и неговото визуализиране са използвани отворени данни от сателитни и геоложки изследвания и измервания, чрез които е изградена дигиталната топография на мините. NATURE MORTE поставя и въпроса за демократизация на погледа до част от критичната инфраструктура на България.
In Order for this Town to be Destroyed, They Need to Move the Road на Яна Абрашева изследва глобалното търсене на електричество, генерирано от въглища, и последиците от него върху поминъка и сигурността на околните жители. Филмът се фокусира върху миналите и бъдещите промени, които се случват в социалните пейзажи около енергийния комплекс "Марица-Изток" - най-големият енергиен комплекс на лигнитни въглища на Балканите.
Слава Савова е изследователка в областта на медицинската антропология, част от международния проект ""Европейският Левиатан": наследството на следвоенната медицина и общото благо". През изминалата година започва проучване върху екологичната история на девненския регион, проследявайки изграждането на химическите заводи, разцвета и упадъка им, и появата на предприятия за обработка на отпадъци на тяхно място.
Антропогенните трансформации на региона са свързани с екологичните, социалните и здравните неравенства и затвърждават асиметричните отношения между "център" и "периферия". Или с други думи как определени общности, региони и екосистеми обезпечават съществуването на други такива, като се превръщат в приемник на генерираните от тях пасиви. На 27-ми този месец Слава ще представи първата си самостоятелна изложба в КО-ОП, озаглавена "Руда", която разглежда историята на открития рудник "Кремиковци".
Предстоящият разговор остава отворен както към по-широката публика, така и към изследователи или професионални организации, които да се включат в разговора и да споделят собствени наблюдения и опит от строго охраняваната минно-добивна и енергийна тема.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}