ЕКОЛОГИЯ И ИЗКУСТВО
Въглищна тропика в Гьоте-институт и КО-ОП
Дискусия, посветена на критичната за страната минно-добивна индустрия, обединява три творчески проекта
Редактор : / 573 Прочита 0 Коментара
В юлските горещници Гьоте-институт и КО-ОП отправят покана за разговор, посветен на критичната за страната минно-добивна индустрия (Източник: Гьоте-институт)
В юлските горещници Гьоте-институт и КО-ОП отправят покана за разговор, посветен на критичната за страната минно-добивна индустрия.
На 21-ви юли от 19:30 часа, в галерийното пространство на КО-ОП, ще разгледаме темата, която все по-често вдъхновява визуалните изкуства и различни антропологични изследвания, които търсят интердисциплинарни подходи към процесите и резултатите зад индустриалния добив на минна руда.
Биеналето във Венеция: Големите теми като екология, расизъм и сексизъм
Повод за предстоящия разговор са несъгласувани, но паралелно възникващи и развиващи се проекти, търсещи нови техники и методи за навлизане както в темата, така и на терен. Tе анализират не само налични документи, изображения и статистики, но и социалния ефект в минно-добивния регион.
Идеята за разговора започва от настоящата изложба NATURE MORTE на Никола Стоянов в Гьоте-институт България, но впоследствие се обръща и към други проекти, които проблематизират темата за минния добив, екологичното и социалното въздействие, както и възможните алтернативи за наблюдение и развитие на процесите.
NATURE MORTE е мултимедиен проект, който поставя геофилософския въпрос на терен - върху част от критичната инфраструктура на страната, където достъпът е силно ограничен. В опит да се намерят различни способи за достигане до земния изкоп и неговото визуализиране са използвани отворени данни от сателитни и геоложки изследвания и измервания, чрез които е изградена дигиталната топография на мините. NATURE MORTE поставя и въпроса за демократизация на погледа до част от критичната инфраструктура на България.
Изложението за съвременно изкуство в Париж започна с фокус екология и природа
In Order for this Town to be Destroyed, They Need to Move the Road на Яна Абрашева изследва глобалното търсене на електричество, генерирано от въглища, и последиците от него върху поминъка и сигурността на околните жители. Филмът се фокусира върху миналите и бъдещите промени, които се случват в социалните пейзажи около енергийния комплекс "Марица-Изток" - най-големият енергиен комплекс на лигнитни въглища на Балканите.
Слава Савова е изследователка в областта на медицинската антропология, част от международния проект ""Европейският Левиатан": наследството на следвоенната медицина и общото благо". През изминалата година започва проучване върху екологичната история на девненския регион, проследявайки изграждането на химическите заводи, разцвета и упадъка им, и появата на предприятия за обработка на отпадъци на тяхно място.
Антропогенните трансформации на региона са свързани с екологичните, социалните и здравните неравенства и затвърждават асиметричните отношения между "център" и "периферия". Или с други думи как определени общности, региони и екосистеми обезпечават съществуването на други такива, като се превръщат в приемник на генерираните от тях пасиви. На 27-ми този месец Слава ще представи първата си самостоятелна изложба в КО-ОП, озаглавена "Руда", която разглежда историята на открития рудник "Кремиковци".
Предстоящият разговор остава отворен както към по-широката публика, така и към изследователи или професионални организации, които да се включат в разговора и да споделят собствени наблюдения и опит от строго охраняваната минно-добивна и енергийна тема.
ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране - Рециклиране - Ре-употреба
Зашеметяващи тунели, създадени от природата